През последните години в пресата има хиляди статии, публикувани на тема "естествен интелект". Стигна се до спорове, в които известни и успели личности в областтан а бизнеса, заеха принципно различна позиция. Такива като Марк Зукърбърг заеха позиция, че естественият интелект е следващата голяма крачка на човечеството към прогреса, докато хора като Алън Мъск стояха на противоположно мнение и заявяваха на първите нещо от рода на: "Вие знаете ли изобщо за какво говорите и какъв риск искате да поеме човечеството".


Всички сме гледали филма "Аз, роботът" и всички, които наистина имат глава на раменете и мислят знаят, че филмът има незавършено, а според някои направо си е завършено ПОСЛАНИЕ.

Каква е основата на ЕСТЕСТВЕНИЯ интелект? Това са милиардите клетки в нашия организъм, ДНК структурата ни, физическото ни поле, което на определно ниво се преплита с духовното...

Та този съвършен природен механизъм, когото природата е надарила със свойството да мисли, разсъждава, да надгражда и в същото време, да не мисли, да не разсъждава и да руши, съзнателно и доста креативно, което пак си е мислене, е тръгнал да се "ъпгрейдва" и това създава както еуфория в някои и страхове в други. Типична човешка черта, да се лашкаме от едната крайност към другата.

Естественият интелект е едновременно и състояние и движение, движение и състояние. В машината, която боядисва колата в автомобилния живот няма интелект. Тя извършва систематични, повтарящи се движения, зададени от компютър, управляван от програма, написана от човек. Наистина ли в тази машина няма интелект или няма естествен интелект? Може ли нещо, което е продукт на естествения интелект, да няма интелект изобщо. 

Имам приятел, собственик и управител на ИТ фирма. Преди години ми демонстрира свое изобретение - естествен интелект, продукт на естествения интелект, с който той си "говореше", пишейки. Онова чудо му отговаряше. Напълно естествено, нали. Естествения интелект, създава естествен интелект.

Това е нещо като ашладисването преди години, което сего му викат ДНК модификация или генно инженерство.. Един естестевн интелект, базирайки се на опита, създава друг естествен интелект.


А някои му казват - "изкуствен" интелект. Какво му е изкуственото? Ако Бог е създал човека "по свой образ и подобие", може ли разграничението да е в периметъра на божието творчество и извън него? А има ли извънбожие творчество и ако има какво е това? Тогава човек наистина ли е творение на Създателя, по негов образ и подобие, ако се прави това разграничение, че Бог е създал естествените неща, а човек - изкуствените. Така че, естественият интелект не е ли продължение на естествения интелект или е дяволско творение, целта на което е да унищожи създателя? Такава ли е божията програма или промисъл?

Къде остана времето, в което "АЗ ВЪРВЯХ ПО СВЕТА И ПОДСВИРКВАХ СИ ДАЖЕ" Елитът е измислил парите, банките, индустриите, техниката и технологиите, софтуерът и методита на комуникация. Или поне ги е използвал за себе си. Естественият интелект се развива, подпомогнат от самия себе си - машините и софтуера. Материята и духа. Напълно естествено. Преди да измислят софтуера, който да движи машините, никой не е обръщал толкова внимание на естествения интелект. Естественият има претенции или може да има претенции. Можем да му дадем поле за изява или можем да го смачкаме, така, както смачкваме муха, ударена с палка, измислена от естествения интелект. Естественият интелект лесно се контролира - можеш да го обявиш за луд и да го вкараш в лудницата, а там дори и да не е луд, ще полудее и всичко ще бъде ОК или както казва другарят: "Няма човек, няма проблем". Другият няма претенции. Засега. Основният философски въпроси винаги е бил: "Кой е първоизточникът - духът или материята", докато в неговото разгръщане винаги сме се опитвали да отговорим на поредица от въпроси от рода на: "Кой съм аз и защо съм тук и какво е моето предназначение, призвание, задача и т.н." Всеки търси себе си в този безкрай, наречен живот и смърт.  Противореччието между Аз-а и не А-за е движещ елемент в нашето търсене. Ако обобщим въпроса от гледна точка на обществото -  "Аз" ли създаваме или "не Аз"?  Ако наистина създаваме "не Аз", това ще доведе ли индивидуалния "Аз" до рискове, които могат да го погубят? Същото важи и за обществения "Аз", който си върви по свой път, воден от отделни "Аз", които му влияят най-силно. Индивидуалният "Аз" е притеснен от обстоятелството, че контролът му се изплъзва. Но този контрол и сега се изплъзва. Сегашният индивидуален "Аз" си има оправдание на своето бездействие, че не може да контролира обществения "Аз" с приказката: "От мен нищо не зависи". И в голяма степен има право. Ние себе си не можем да контролираме както трябва, а камо ли обществения "Аз" или пък още по-трудно, "не Аз-а". Но това е процес, който надали може да се спре. Ненапразно преди години са измислили приказката за Прометей или за Кутията на Пандора. Дали древните са имали същите страхове, както и ние? Вероятно да. Ако можеш да лишиш едно живо същество от живот, на база на планирано решение, което е естествено осъзнато решение, неподтиквано от природна необходимост, защо да не създадеш живот, който може да те лиши от живот, на база на осъзнато решение, неподтиквано от природна необходимост?


Дали духът, създаден от човека, пардон от божието провидение, имайки предвид, божествената природа на човека, няма да придобие формата на естествения интелект, създал поредица от естествени интелекти, които ще живеят свои собствени животи, като вселенския дух, например? Кое е първичното - машината или софтуерът? Сега отговорът е прост. Ако го няма желязото, мъртви са и неговите функции. Но докога ще бъде така? Докато съществува материалният носител на духа? А откъде можем да знаем. Човечеството е плашливо и в същото време безотговорно и създаващо своето отрицание. Такъв е животът. Преди хората са се плашили от огъня, от звездите, от случайностите, от природните стихии... От невидяното, непознатото или простичко казано, от БЪДЕЩЕТО. Рядко, освен психично болните хора, човек се плаши от миналото или настоящето. Това дали продуктът на естествения интелект, който ще е друг естествен интелект ще бъде по-опасен от огънят, куршумът или водородната бомба, бъдещето ще покаже. Той явно ще бъде част от живота на човечеството и трябва да го приемем от сега, искаме или не. Човек е създаден за това - да върши добри дела и простотии едновременно. Това е божията промисъл. Иначе нямаше да съществуваме. Всичко става с Неговото позволение. И разбира се в това число и естественият интелект, произведен от естественият интелект. Две съществителни в едно изречение, възпроизведени от самосебе си.