1. Здравно неосигурените лица са над 1 милион. Това е смразяващо число и държавата трябва да влезе в ролята си и да накара тези хора да се осигуряват. Има един единствен начин - да се отказва лечение на хора, които не са здравно осигурени. Няма оправдание, че повечето от тях са бедни. След като са бедни, да спрат да купуват цигари, алкохол и наркотици. Основно здравно неосигурените са циганите. Да сте видели циганин въздържател? След като имат пари за ракия и цигари, да бъдат така добри и да си платят здравните вноски;
2. Касата няма конкуренция. Там където няма конкуренция няма развитие. Има прекалено много политика в здравната система. От друга гледна точка, лекарите са затънали в бумажщина, а в същото време касата не може да контролира ефективно изразходването на средствата. Не е тайна за мнозина, че в много клиники и болници ИЗПИСВАТ СКЪПОСТРУВАЩО ЛЕЧЕНИЕ, САМО И САМО ЗА ДА УСВОЯВАТ ПАРИ ОТ КАСАТА, БЕЗ ТОВА ДА Е НЕОБХОДИМО ЗА ПАЦИЕНТА. ПРАКТИКАТА ПОЗНАВА СЛУЧАИ НА ИЗПИСАНИ ОПЕРАЦИИ, БЕЗ ИЗОБЩО ПАЦИЕНТЪТ ДА ВЛИЗА В БОЛНИЦА. ВСИЧКО СТАВА ПО ДОКУМЕНТИ. Тази практика трябва да се прекрати или да се минимизира, дори използвайки системата на отнемане на лицензи на болнични заведения, които злоупотребяват по този начин;
3. Нека да стане ясно - няма как да не е конфликт на интереси, ако един доктор работи в държавно или общинско заведение и в същото време работи и на частно. Това е като учителите. Защо горките се борят срещу целодневното обучение? Защото половината ден формално учат децата, за да могат през втората половина да учат същите тези деца, но срещу 20-25 лева на час;

НАКРАЯ, КАКВО ОЗНАЧАВА ЗДРАВНА РЕФОРМА?

1. Здравна реформа не означава да се изписват милиарди левове за скъпоструващо лечение, а да няма пари за профилактика. Ако има надеждна профилактика, няма да са нужни милиарди за лечение;
2. Здравна реформа е действие, което трябва да има за цел да възпита през годините поколения млади хора, които да са съпричастни по отношение на проблемите със здравето - възпитание, което да намали до минимум отрицателните фактори, които влошават общественото здраве - лошата физическа и духовна хигиена, тютюнопушене и дрога, алкохол и преяждане, консумирането на прекалено много преработена и бедна на енергия храна, консумирането на всякакви консервирани, химизирани и биологично променени храни, лошият режим, който води да стрес, затлъстяване и ред болести, следствие на това;
3. Здравна реформа означава бавно и методично да се постави зависимост между платените пари за здраве и получените резултати за всеки един индивид. Това означава формиране на лична сметка, която да се захранва от месечните доходи на всяко едно лице. Плащанията трябва да са в зависимост и от това, дали лицето иска да сътрудничи на здравните власти и съзнателно полага усилия за подобряване на здравния си статус. Няма как злоупотребяващия с тютюн и алкохол или наркозависимият, да плащат толкова, колкото лице, което полага усилия и се грижи за здравето си. Това е несправедливо и с времето трябва да се реши това разминаване;
4. Да се премахне монопола на сегашното алопатично здравеопазване - толкова много химия и толкова алко познания по отношение на човека, енергийния му статус, кармичния му статус, работата на енергийните полета и т.н. Във Виетнам например, освен алопатичната медицина, призната е и традиционната медицина. В Германия силни позиции има хомеопатията. Във Франция и Швейцария - методите на природната медицина, познати още от времето на Луи Куне, Билер и други натуротерапевти. Простичко казано, в България не можеш да си вземеш болничен лист от хомеопат, защото официалната медицина - алопатията, е монополизирала грижата за здравето ни. Резултатите са видни за всички - живеем по-дълго, но сме по-болни от всякога. Парадокс, но той обяснява принципите на алопатията - хората да живеят по-дълго, но в същото време да са по-болни. Тогава фармацевтите са щастливи и няма фалирали заводи за хапчета и аптеки. Да, но няма и добро обществено здраве;
5. Здравната реформа трябва да повиши познанията на лекарите относно природносъобразните методи на профилактика и лечение, а не кандидатите за доктори за излизат от медицинските училища назубрили в главите си хиляди фармакологични термини. Много малко медици до края на живота си осъзнават, че СИСТЕМАТА ги е вкарала в един олук и те до края на живота си няма да разберат, че не са добри лекари именно защото толкова много са се откъснали от природата. И никой от тях не се запитва, аджеба, какво е правил Хипократ във времето, когато е нямало аналгин или аспирин? Кълнат се в неговото учение, а хабер си нямат понятие как този човек е лекувал пациентите. Огромни празноти в образованието. Образование, подчинено на волята на фармацевтичните компании;
6. Да, признавам, много лекари се отнасят лошо с пациентите. Аз имам такива случаи. Всеки може да се досети за нещо подобно. Но нека да помислим и за друго нещо - ако ние, пациентите не се отнасяме добре със себе си, как искаме докторите да се отнасят добре с нас? Съзнателно или не, ние сме се превърнали в торби с лайна. Понякога разбирам алчността и лошото отношение на докторите. Ако съберем процентите на тези които пушат цигари, на тези, които пият алкохол, на тези, които редовно преяждат и са с наднормено тегло, на тези които се дрогират с ясното съзнание, че това вреди на здравето им, на тези, които превръщат душата си в развалина, покварена от злоба, алчност, завист и омраза, със сигурност процентите ще са много над 100%. Вярно е, че докторите имат интерес от това да има много болни на този свят, но ние много прекаляваме с експериментите, които си правим със самите себе си и редно е докторите да искат много пари, за да се опитат да ни спасяват тогава, когато организмите ни се взривят от отровите, които поглъщаме. Така че процесът е взаимен. Но нека и докторите да направят своята крачка към пациента. Да сервираш фасул с наденица като основно ястие в болницата за сърдечно-съдови проблеми показва огромно невежество и сред лекарското съсловие по отношение на това, кои са причините за лошото здраве, като изключим генетическите предопределения;
7. За да станат добри лекари трябва да познават и други практики. Сега докторите се учат да решат, да кълзат, да шият. Не че от това няма нужда. Има. Но преди да се стигне до тези операции, пациентите обикновено изминават дълъг път на самоунищожение. Този път може да се избегне и в това е ролята на лекаря, ако е лекар наистина. Да предотврати пораждането, прогресирането и докарването на заболяването до степен, след която да е наложително оперативно лечение. Трява да учат китайска медицина, хомеопатия, индийска медицина. Трябва да имат по-голям мироглед от този, който имат сега.  Понастоящем докторите не познават пациентите си, не познават проблемите им, отнасят се напълно формално към работата си. Подтискат заболяванията, вместо да ги лекуват. Това трябва да бъде обект на разсъждение, когато се прави така наречената здравна реформа;
8. Питали ли сте се, защо докторите умират толкова млади и са по-болни от нас? Защото с много малко изключения, това не са доктори. Хванали са грешния път. Не стига друго, ами и нас водят по грешен път. Това е работата на здравната реформа да прецени, защо след като лекарите са призвани да лекуват нас, те изглеждат зле, умират преди да се пенсионират и са по-болни от нас. Как да се доверим тогава на болни лекари?
9. Само един пример, за да покажа, безпътието на българската официална медицина. Млад човек, има болки в главата. След няколко месеца болки, отива на скенер. Там се установява, че някакъв шип растял към мозъка. Той пита какво да прави. А докторите му отговарят: "Божа работа". Та какво си мислите по въпроса: Милиарди левове за скъпоструваща апаратура, за да видят шипа, който расте към мозъка и да му дадат отговор на младия човек - Божа работа. Ами да не бяхме харчили толкова пари за апаратура тогава. Явно е, че така работа не се върши. Човекът е потърсил алтернативни методи на лечение. Установява се, че чакрите му не " въртят" в правилната посока. Има засегнати меридиани. Янската енергия е излишък, а не достига инска енергия. Вендузи, игли, терапия... Главоболът спира. Човекът плаща едни големи пари, за да се лекува, без да може да плати лечението си чрез здравната каса, защото касата не работи с лекари, които практикуват традиционна медицина, а работи само с тези, които чрез скенера установяват, че има проблем и казват на човека, че е божа работа, колко ще живее. Не е ли това ЦИНИЗЪМ?

Някой да е станал зависим от употребата на плодове?

Как ви звучи, зависим от грозде?

Но когато от това грозде се направи ракия, много от хората са способни да станат зависими.

Някой да е станал зависим от яденето на тръстика?

Но има много хора, станали зависими или имащи проблеми, следствие на консумацията на захар, произведена от тръстика.

Някой да е станал зависим от дъвченето на кока?

Но има много зависими от кокаина. Индианците в Андите от столетия дъвчат листа от кока, но няма данни това да създава зависимости.

Някой да е станал зависим от дъвченето на мак?

Но има много зависими от хашиша.

Много хора стават зависими от хероина и от амфетамините. Това е защото в тях няма нищо естествено. НЯМА ПРЕРАБОТЕНИ ХРАНИ ПО ДЪРВЕТАТА. ТОВА Е ЧОВЕШКА ИЗМИСШЛЬОТИНА, ОТ КОЯТО СЕ ПЕЧЕЛИ ДОБРЕ.


Проблемът не е в растенията. Те са важна част от живота ни. Дори и отровните гъби си имат своето предназначение. Така че е глупаво марихуаната или коката да са забранени от закона, а притежателите им да лежат в пандиза. По същата логика в пандиза трябва да лежат и собствениците на Кока кола и Пепси. Такава гмеж има в тези бъркочи, която действа като бавнодействаща отрова, няма как да не попадне в нашето полезрение.


Трябва да се забраняват или ограничават само продукти, добити от растения, но не и самото растение. Ако то е МОДИФИЦИРАНО В ЛАБОРАТОРИЯ, С ПРОМЕНЕНИ ГЕНИ то бавно но сигурно ни води към преждевременна гибел. ИНАЧЕ СЛАГАМЕ КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ. ВИЖДАМЕ, ЧЕ ИМА ПРОБЛЕМ, НО НЕ ВИЖДАМЕ ПРОБЛЕМА. НЯМА КАК, НАРОДЪТ Е ПРОСТ, А ПОЛИТИЦИТЕ ПЕЧЕЛЯТ ОТ НЕГОВАТА ПРОСТОТИЯ.

МОЯТ ПРИЗИВ Е, ДА НЕ ЗАБРАНЯВАМЕ РАСТЕНИЯТА, А ДАНЪЧНО ДА САНКЦИОНИРАМЕ ТЯХНАТА ПРЕРАБОТКА, А ТАКА СЪЩО И ХИМИЗИРАНОТО ПРОИЗВОДСТВО НА ПРОДУКЦИЯ, КОЯТО НИ ПРАВИ ЗАВИСИМИ И НИ УБИВА - КОЕ ПО-БЪРЗО, КОЕ ПО-БАВНО. НАРЕД С ХЕРОИНА В СПИСЪКА ТРЯВА ДА ПОПАДНАТ И МНОЖЕСТВОТО КОНСЕРВАНТИ, ПРОИЗВЕДЕНИ В ЛАБОРАТОРИИТЕ, КОИТО СА ПРИЧИНА ЗА БОГАТСТВОТО НА МАЛЦИНА И ЗА СМЪРТТА НА МНОЗИНА.

Индианците са дали повече жертви от шарка, тиф и чума, отколкото от войните с белите.


Белите са дали повече жертви от тютюна, отколкото от войните с индианците.


Затова трябва да внимаваме със смесването на културите. Не казвам, че не трябва да се смесват, казвам само, че трябва да внимаваме.

Със сигурност, ако европейците не бяха открили Америка, сега озоновата дупка щеше да е по-малка, а емисиите от въглероден диоксит - несъществени. Да не говорим за това, че нямаше да има на полюса ДДТ и дгуга гадост. Горите на Виетнам щяха да бъдат малко по-екологични, а бедността по света - по-малка.


Вероятно щеше да има и други положителни примери, ако европейците не бяха открили и другите континенти.

Сега банковата система е едновременно свръхрегулирана и в същото време - недостатъчно контролирана и надзиравана.

Как става така? Без съмнение, централният регулатор на банките у нас, БНБ се справи доста добре с кризата от 2008г. Може би, защото лудостта на така наречените "финансови инструменти" не беше обзела българските банкери, както и да е, може би заради по-консервативния характер на българския наздор по това време, който добре управляваше както рисковете от позициите на различните национални държави /Гърция/, така и в някаква степен увеличаването на лошите кредити.


По втората стъпка работата не  беше толкова добре свършена, защото БНБ се остави на прогнозата на много от нейните икономисти, които твърдяха, че кредитната задлъжнялост на българското население е много по-малка от тази в САЩ и Европа и видите ли това е добър знак, че кредитирането на населението за щяло и нещяло ще разпредели по-добре рисковете между кредитните портфейли. Считаше се даже, че идеалното съотношение между корпоративни кредити и кредитите за гражданите е 50/50, може би изхождайки от стандарта за разпределение на двигателното усилие, което БМВ постига на своите автомобили. Шегичка разбира се, но не е твърде далеко от истината. Може би влияние е оказал и фактът за пропорционалността при формирането и разпределението на плюса и минуса, на магнитните полюси или на ин и ян в китайската медицина. Няма да спорим затова, кое е оптималното съотношение, а ще се концентрираме на друго, какво стои вътре в системата, при така създалите се пропорции.

България мина малко "метър" с финансовата криза и заради това, че нашите банкери не бяха толкова "модерни" при използването на различните финансови инструменти. Имаше опити за препродаване на едни активи чисто счетоводно много пъти, но като цяло системата не е толкова затлачена от тези "нововъведения", с каквито светът е запознат от опита на САЩ и Англия например.

Има един по-простичък факт, който създава проблеми и един по-сложен.

Простичкият е, че куцо и кьораво и сакато бяха допуснати да вземат кредити. Знам случаи, при които познат си купи кола на кредит, при положение, че в същото време беше затънал с друг кредит за изплащане на жилище. Тези, които му дадоха колата на лизинг изобщо не провериха дали този човек има някакви други задължения и дали приходите му са достатъчни за покриване на разходите. Те си бяха преценили техният риск, че ако нещо стане с изплащането на вноските, могат да вземат колата и да се опитат да я продадат на друг. ВСЕКИ СИ ПРАВЕШЕ СВОИТЕ СМЕТКИ.

Гражданите свикнаха да получават все по-големи възнаграждения и да получават все по-големи кредити. Средният размер на ипотечния кредит през години растеше постоянно. Първоначално той беше под 30 хиляди евро, като с годините надхвърли 40.  На кредит се продаваше какво ли не - жилища, коли, печки и перални, та дори прахосмукачки, ютии и миксери за хранителни продукти. Манията за потребление завладя народа и той си помисли, че сега може да ПОЛЗВА благата, вместо да спестява и да си купи след време всичко това с "живи" пари. Искаше кредити и ги получаваше.

Проблемът в регулатора беше в това, че НЕ ИЗИСКА ПО ЗАКОНОВ ПЪТ, ВСЕКИ КРЕДИТ ДА БЪДЕ ПОДСИГУРЕН И С ПОНЕ 50 % УЧАСТИЕ В ОБЩИЯ ПРОЕКТ СЪС СРЕДСТВА НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. Например, искаш да си купиш апартамент за 100 хиляди лева и отиваш в банката. Там ти казват, че според закона, могат да ти дадат само половината, а другата половина да си подсигуриш ти. Като в същото време, трябва да направиш ипотека на закупения с помощта на кредита апартамент в полза на банката. Когато има условие за самоучастие, тогава и отношението към живота, бизнеса и вещите става ПО-ОТГОВОРНО. И ВЕРОЯТНОСТТА ДА СЕ ФОРМИРАТ КРЕДИТНИ БАЛОНИ СТАВА ПО-МАЛКА.


По-сложният факт е наличието на въпросните финансови инструменти, които създадоха излишните "вземания" и "задължения" в цялата финансова система. Вместо да банкират с простички банкови продукти и да печелят достатъчно от тях, банкерите измислиха, а регулаторът разреши издаването и използването на ипотечни облигации като елемент на банковата търговия. За пример, една банка е формирала портфейл от кредити, които тя "опакова" и издава срещу този портфейл ипотечни облигации, които може да продаде на паричния пазар. Този портфейл след това може да бъде обект на продажби и препродажби между различните участници на пазара. Така един и същ портфейл от кредити, може да се окаже на много места и да надуе до неузнаваемост банковите баланси, така, както стана в САЩ.

А нещата са си прости. Всички кредити са записани в актива на балансите на банката. Срещу тези кредити стои задължение на фирма или физическо лице. Банката сключва договор с тези лица, като предоставя пари и в замяна очаква тези пари да се върнат, увеличени с лихва. Разликата между лихвите, които банката изплаща в пасивите и лихвите, които получава от активите формира нетния лихвен доход и е основен елемент във формирането на годишната печалба. Простичко е. Защо беше необходимо да се търси под вола теле, че да се докаже, че банката може да печели повече, отколкото обективно й се полага?

И така, нека се върнем на регулациите. Наздорът има механизми за регулации, описани в различни закони, правилници и наздорни наредби. Дотук добре. Но дали тези закони, правилници и разпоредби се спазват? Не разбира се. Или поне отчасти. Последните примери в нашата банкова система са доказателство за това. От една страна, гледайки балансите на КТБ си казвам: Какви прекрасни резултати. Добра ликвидност, ръст, стабилна печала, добра възвръщаемост на активите и т.н. От друга страна обаче, се установява, че това е така наречената снимка, а всъщност в случая това си е чиста проба ФОТОШОП, ако се установи наистина, че над половината от кредитите, които банката е раздала, са на вътрешни или свързани лица с основния акционер и не са достатъчно добре обезпечени или че тези кредити са дадени на "мъртви" фирми, защото със сигурност една част от тях са такива.

Та надзорът е станал прекалено дистанционен и е започнал да прилича НА МЕН. АЗ ТАКА СТОЯ И СИ ГЛЕДАМ БАЛАНСИТЕ НА БАНКИТЕ ОТДАЛЕКО И НЕ ЗНАМ КАКВО ТОЧНО СЕ КРИЕ ЗАД ПРЕКРАСНИТЕ ИМ РЕЗУЛТАТИ. Тоест надзорът е придобил прекалено ДИСТАНЦИОННИ ФУНКЦИИ И СЛУЖИТЕЛИТЕ МУ НЕ "ДИШАТ" В ДОСТАТЪЧНА СТЕПЕН БАНКОВ ВЪЗДУХ. ПРЕВЪРНАЛИ СА СЕ В ЕДНИ ТЕХНОКРАТИ И БЮРОКРАТИ.

За неяснотите в банковото законодателство по отношение на това, кога БНБ може да вземе решение за постави банката под особен наздор и как се процедира в бъдеще няма да коментирам в този сайт, а също и субективността при определянето на това, кой ще бъде банкер и кой не.

Нашата цел е да постигнем синхрон между РЕГУЛАЦИИТЕ и СВОБОДНИЯ ПАЗАР.


Засега регулациите са причина за високите лихви и за отсъствието на СВОБОДЕН ПАЗАР в българската банкова система. Няма как да ме убеди който и да е централен банкер, че лихви от порядъка на 14% са нормални в едно пазарно стопанство. Да се оправдават с нивата на риск, това не е достатъчно. За мен проблемът е в това, че ИГРАЧИТЕ НА БАНКОВИЯ ПАЗАР СА ИЛИ ТВЪРДЕ МАЛКО И ЧЕ КОНКУРЕНЦИЯТА СРЕД ТЯХ Е ТВЪРДЕ МАЛКА, ЗА ДА СЕ СТИГНАТ ДО ТАКИВА АСТРОНОМИЧЕСКИ НИВА НА ЛИХВЕНИЯ ПРОЦЕНТ, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА НИ Е ВЪВ ВАЛУТЕН БОРД И АКО НЯМАМЕ СЪЩЕСТВЕНА ТЪРГОВИЯ В ДОЛАРИ И ПО-ГОЛЯМАТА НИ ТЪРГОВИЯ Е СЪС СЪЮЗА, НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА НИ ПУКА ОТ ВАЛУТНИТЕ РИСКОВЕ ТОЛКОВА МНОГО. ОТ ДРУГА СТРАНА, ПАРИТЕ В СИСТЕМАТА СА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ БАНКИТЕ СЕ ЧУДЯТ НА КОГО ДА ГИ ДАДАТ /ИЗКЛЮЧВАТ ТАКИВА СЛУЧАИ НА РАЗДАВАНЕ НА КРЕДИТИ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА, КОИТО МОГАТ ДА СЕ СЛУЧАТ САМО В БАНКИТЕ С ПРЕОБЛАДАВАЩО БЪЛГАРСКО АКЦИОНЕРНО УЧАСТИЕ/. АКО НАИСТИНА ИМА ТОЛКОВА МНОГО ПАРИ ЗА РАЗДАВАНЕ, ЗАЩО ЛИХВИТЕ СА ТОЛКОВА ВИСОКИ? ЗАЩОТО 1/3 ОТ ПОРТФЕЙЛА НА БАНКИТЕ СА ЛОШИ КРЕДИТИ, КОИТО НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ПЛАТИ. АКО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ НЕ МОГАТ И ТЕЗИ КРЕДИТИ НЕ СА ДОБРЕ ОБЕЗПЕЧЕНИ, НЯКОЙ ДРУГ ТРЯБВА ДА ПЛАТИ СМЕТКАТА. ТОВА Е КАТО БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА СИСТЕМА. СЕГА РАБОТИШ И ВМЕСТО ДА СЕ ПОДСИГУРЯВАШ ЗА СТАРИНИ, ТИ ПЛАЩАШ ПЕНСИИТЕ НА СЕГАШНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ. СЛЕД ВРЕМЕ РАЗЧИТАШ, ЧЕ НЯКОЙ ДРУГ ЩЕ ПЛАЩА ТВОЯТА ПЕНСИЯ, АКО ИЗОБЩО ДОЖИВЕЕШ ДО ПЕНСИЯ. ТАЗИ НЕСПРАВЕДЛИВОСТ ВЪВ ФИНАНСОВИТЕ ПОТОЦИ Е ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ПРЕЧКИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА НОРМАЛНИ ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ, НА ОСНОВАТА НА СВОБОДАТА И НА ОСНОВАТА НА РЕГУЛАЦИИТЕ, СЪЗДАДЕНИ ДА ЗАЩИТАВАТ ДОБРАТА БАНКОВА ПРАКТИКА И ДА НАКАЗВАТ ЛОШАТА.

Видяхме, че БНБ сега не може да поощри добрата банкова практика и да накаже лошата, след като се стигна дотам, че да се затвари банка и то една от най-големите в страната. Такъв синхрон между пазара и регулациите не може да има дотогава, докато съществуват политическите зависимости между хората, които ръководят регулатора и лидерите на политическите партии и собствениците на банките. Регулаторът трябва да бъде зависим само от един единствен субект - Суверена. Само тогава регураторът ще си гледа съвестно работата и ще се отчита на Суверена и само тогава партийните централи ще престанат да ни пробутват за ръководители на регулатора съмнителни и продажни личности.

Системата е доста несъвършенна. Работи се по констатациите на факти и събития, а не за тяхното предотвратяване, ако е налице съмнения за недобра банкова практика. От административна гледна точка и ръководителят на вътрешния контрол е поставен в определа зависимост от оперативното тяло на банката и ръководителят на банковия надзор е поставен в зависимост от политически и административни лица, които няма как да отречем, че имат различни интереси от интересите на нас, данъкоплатците.


Ще ви дам няколко примера. Ако искате да се кандидатирате за длъжността ръководител на вътрешния контрол на една банка, няма как да не се окажете в ситуация на повишена зависимост. Вие ще бъдеще предложен за избор от някой от изпълнителните директори, а надзорният съвет на банката ще ви утвърди на годишно събрание. Вярно е, че непрофесионалисти не могат да попаднат в този списък, но няма как да се отчете обстоятелството, че моралните качества няма как да бъдат оценени и ако те идват малко в повече, въпросният кандидат няма никакъв шанс.

Нека да се се заблуждаваме, че ръководството на банката и надзорния съвет очакват напълно безпристрастна работа от страна на ръководителят на вътрешния контрол. Те няма да назначат достатъчно принципен човек, който да не им оставя възможности да "дишат". Както знаете, необходимостта от съществуването на такава длъжност не е продиктувана от желанието на управителите на банките да имат пълна и ясна картина на това, което става в банката. Тази необходимост е продиктувана от регулатора, в случая БНБ, според който такава структура трябва да съществува. Тоест тя е наложена отвън, а не идва отвътре.


Когато е наложена отвън, тя обикновено е формална. Да не си мислите, че в САЩ например не е същото? Ако имаше здрави вътрешни механизми на контрол и ако регулаторът там - Федерал резерв и техният Фонд за гарантиране на депозитите си бяха свършили работата добре, нямаше да се стигне до финансовата криза от 2008г. Затова нека да не разглеждаме явлението вътрешен банков контрол и външен надзор като проблеми само за България. Нещо повече - нашият регулатор се справи с банковите отклонения далеч по-добре отколкото американските му колеги.


Но все пак да се върнем на конкретната тема и как може да се направи по-ефективна системата за контрол над дейността на банките:

1. Ръководителят на вътрешния контрол на банките трябва да продължава да бъде избиран от надзорния съвет на банката и да докладва на надзорния съвет. Но в същото време той трябва да докладва за всяка една проверка и за всяко едно отклонение от добрата банкова практика на централния банков регулатор. Той трябва да бъде одобрен за тази позиция от централния регулатор и така отговорност да носят както наздорния съвет на банката, така и централният регулатор;
2. Всеки месец, ръководителят на вътрешния контрол на банките трябва да предоставя кратък доклад до надзорния съвет и до централния регулатор, за наличието на рискове в дейността на ръководството на банката;
3. Ръководителят на вътрешния контрол на банката определя едно лице от неговата дирекция на ротационен принцип, което да участва като наблюдател в кредитните съвети на банките. Така по-добре ще се контролира кредитния риск и ще се предотвратяват лошите банкови практики в зародиш.
4. Централният регулатор трябва да бъде отделен от БНБ, защото смесването на толкова фунукции вреди на изпълнението на задачите му и размива отговорностите. България не води независима парична политика, така че всички останали дейности на БНБ са чиста формалност. Не бива да се превръща във формалност и съществуването на банковия надзор;
5. Ръководителят на банковия надзор трябва да бъде избират чрез ПРЯК ВОТ. В същото време, ако избирателите преценят, че той не си върши работата както трябва, могат да го отстранят чрез отрицателен вот, който ще се провежда на всеки три месеца или на шест месеца. Всичко е толкова просто, лесно, евтино и ясно, че няма как да не работи. Всеки, който иска да се кандидатира за този пост, трябва да има поне 10 години стаж в банкова институция, от които поне 5 години на ръководен пост като изпълнителен директор на банка или най-малко като ръководител на дирекция за вътрешен контрол в банка. Така от една страна ще се гарантира професионализма на кандидата, а от друга, най-важното,  ръководителят на надзора ще се съобразява с интересите на данъкоплатците, а няма да е служител в БНБ и подчинен на волята на управителя на БНБ или да е зависим от партийните лидери или структури;
6. Ще трябва да се премахне субективизма в банковия регулатор - кой има право да дава и отнема лицензи и каква е точната процедура затова. Тогава пазарният принцип в дейността на банките ще стане водещ, а не както е сега - безкраен субективизъм, бягане от отговорност и безкраен формализъм.