Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 09.08.2012 г.
09.08.2012 11:21 -
Дали успехите на професионалните спортисти ще ни направят по-активни?
Спомням си горещото лято на 1994г. Станахме четвърти на света по футбол. И какво стана? Българският футбол пропадна.
Не видях да се получи обратното - на фона на успехите на футбола да има много желаещи за спортуване. Ако има желаещи, то са за пиене на бира, кафе или алкохол, за плюскане и за пушене на цигари с различно съдържание. Ние сме единствената нация в Европа, в която активно спортуващите са под 10 % от населението. Отнасяме се с телата си като с харизани. И това е въпреки успехите ни в професионалния спорт през последните няколко десетилетия.
И друго.
Имахме няколко стажанти във фирмата за през лятото - деца на около 18 години. Като цяло вършеха работа, особено, ако им стоиш над главата. Имаше и малко негативи. Повече от половината пушеха. Всички ядяха банички и нито един не се втурваше да свърши работа, без да го накара някой, ей така от самоинициатива. Тоест добри са, но не толкова добри, че обществото да върви с ускорени темпове напред. Не е достатъчно да си добър, за да кюташ и да си на опашката на Европа.
Деградацията на българското общество няма да се оправи, дори и ако всички изпратени на олимпиадата се завърнат с медали.
Все пак се надявам българската държава да даде отчет за парите, които е похарчила за професионален спорт. Явно е, че има само изваждане - възвръщаемост - почти никаква. По-добре да бяха дали парите за училищата и детските градини.
На обществото ни липсват не олимпийски медали и рекорди, а държавна политика за образование и възпитание на всички, от пеленачето до пенсионера. Липсва ни отговорност и съзидателност за цялата нация. А тя не се постига с олимпийски медали.
Не видях да се получи обратното - на фона на успехите на футбола да има много желаещи за спортуване. Ако има желаещи, то са за пиене на бира, кафе или алкохол, за плюскане и за пушене на цигари с различно съдържание. Ние сме единствената нация в Европа, в която активно спортуващите са под 10 % от населението. Отнасяме се с телата си като с харизани. И това е въпреки успехите ни в професионалния спорт през последните няколко десетилетия.
И друго.
Имахме няколко стажанти във фирмата за през лятото - деца на около 18 години. Като цяло вършеха работа, особено, ако им стоиш над главата. Имаше и малко негативи. Повече от половината пушеха. Всички ядяха банички и нито един не се втурваше да свърши работа, без да го накара някой, ей така от самоинициатива. Тоест добри са, но не толкова добри, че обществото да върви с ускорени темпове напред. Не е достатъчно да си добър, за да кюташ и да си на опашката на Европа.
Деградацията на българското общество няма да се оправи, дори и ако всички изпратени на олимпиадата се завърнат с медали.
Все пак се надявам българската държава да даде отчет за парите, които е похарчила за професионален спорт. Явно е, че има само изваждане - възвръщаемост - почти никаква. По-добре да бяха дали парите за училищата и детските градини.
На обществото ни липсват не олимпийски медали и рекорди, а държавна политика за образование и възпитание на всички, от пеленачето до пенсионера. Липсва ни отговорност и съзидателност за цялата нация. А тя не се постига с олимпийски медали.
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
