Има уловка в заглавието. Надявам се да сте я схванали.


Германия отиде от едната крайност към другата - от идеята за чистата нация, заради която проля кръвта на десетки милиони хора от цял свят, до пародията на смесването на културите, заради което смесване не можеш да минеш от боклуци в някои германски градове.


Не знам, бъдещето ще покаже. ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ТОТАЛНО ДА СЕ ПРЕЦАКАМЕ. И ТО НЕ ЗАРАДИ БЕЖАНЦИТЕ. НЕКА ДА НЕ СЕ НАЛАГА ДА СТАВАМЕ БЕЖАНЦИ. ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ Е ХУБАВО. ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ НИЕ, ЕВРОПЕЙЦИТЕ ДА СЕ ПРЕЦАКАМЕ, ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЕ ЗНАЕМ КАКВО ДА ПРАВИМ. ИМАМЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, КОЕТО НЕ СПАЗВАМЕ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЛИДЕРИ КАТО ЮНКЕР НИ ГЛЕДАТ НАКРИВО, ЧЕ ЗАЩИТАВАМЕ ГРАНИЦИТЕ НА ЕВРОПА, ЗАРАДИ КОЕТО ВСЕ ОЩЕ НЕ НИ ПРИЕМАТ В ШЕНГЕН. УСТАНОВИ СЕ, ЧЕ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ИКОНОМИЧЕСКИ БЕЖАНЦИ СА ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕВРОПА, А НИЕ ОЩЕ ЧУКАМЕ НА ВРАТАТА НА ШЕНГЕН.


ПИТАМ СЕ, АДЖЕБА, КОЯ ДЪРЖАВА Е ГОТОВА ДА ВЛЕЗЕ В ШЕНГЕН, СЛЕД КАТО ГРАНИЦИТЕ НА ЕВРОПА СА КАТО РАЗГРАДЕН ДВОР. АКО СЕ ОПИТАШ ДА ОПАЗИШ ГРАНИЦИТЕ, ЮНКЕР ТИ КАЗВА, ЧЕ СИ ГОВЕДО, ЧЕ НЕ ПРИЕМАШ ПРИШЪЛЦИ. АКО ГИ ПУСНЕШ, ПЪК СИ  НЕДОСТОЕН ЗА ШЕНГЕН.

ИДИ, ЧЕ РАЗБЕРИ КАКВИ ЗАКОНИ ДА СПАЗВАШ. КОГАТО МОРАЛНИ ИЗМИСЛЕНИ ЗАКОНИ ЗАМЕСТЯТ ПИСАНИТЕ ЗАКОНИ, РАБОТАТА СТАВА ЗЛЕ. ЗАЩОТО ГЕРМАНИЯ СЪВСЕМ НЕЗАКОННО ПРИЕМА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ, ЗА РАЗЛИКА ОТ УНГАРИЯ И БЪЛГАРИЯ, КОЯТО СЪВСЕМ ЗАКОННО ОГРАНИЧАВА ЧОВЕШКИЯ ПОТОК ОТ ТЕЗИ ЕМИГРАНТИ. ХИЛЯДИ ТРАФИКАНТИ НА БЕЖАНЦИ ОТ АВСТРИЯ ПРЕВОЗВАТ БЕЖАНЦИ ОТ УНГАРИЯ ЗА АВСТРИЯ. НЕ САМО, ЧЕ НИКОЙ ОТ ТЯХ НЯМА ОСЪДЕН ЗА ТРАФИКАНСТВО, НО И ЗАПАДНАТА ПРЕСА ПРЕВЪЗНАСЯ ТОВА ТРАФИКАНТСТВО КАТО ВИСША СТЕПЕН НА ХУМАННОСТ И ЗАЧИТАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА. ПОНЕ ДА БЯХА ИЗЧАКАЛИ УНГАРЦИТЕ ДА РЕГИСТРИРАТ БЕЖАНЦИТЕ, ЧЕ ТОГАВА ДА ГИ ИЗВОЗВАТ ЗА АВСТРИЯ. ВСЪЩНОСТ, ЗА КАКВО ГИ ИМАМЕ НИЕ ТЕЗИ ЗАКОНИ, АКО ВСЕКИ ПРАВИ КАКВОТО СИ ПОИСКА, НА ОСНОВАТА НА СОБСТВЕНИТЕ СИ МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И РАЗБИРАНИЯ? ФРЕНСКИ КОНСУЛ В ТУРЦИЯ БИЛ УВОЛНЕН, ЗАЩОТО ПРОДАВАЛ НАДУВАЕМИ ЛОДКИ НА БЕЖАНЦИТЕ! КАКВО ТРЯБВА ДА ПРОДАВА, ЗА ДА НЕ БЪДЕ ОСЪДЕН - МОЖЕ БИ ТОРПЕДНИ КАТЕРИ! МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ПИТА ВСЕКИ СВОЙ КЛИЕНТ: ИЗВИНЕТЕ, ВИЕ БЕЖАНЕЦ ЛИ СТЕ? И ПРИ ОТГОВОРА: "ДА", ДА НАПРАВИ СЛЕДНОТО ИЗЯВЛЕНИЕ: СЪЖАЛЯВАМ МНОГО, НО АЗ ИСКАМ ДА ВИ ПРОДАМ НАДУВАЕМА ЛОДКА, ВО ВИЖДАТЕ ЛИ, ТОВА НЯМА ДА СЕ ХАРЕСА НА МОЯ ШЕФ - ФРАНСОА ОЛАНД. НЕ, ЧЕ НАРУШАВАМ ЗАКОНА, А НАРУШАВАМ НЯКАКВИ ПРАВИЛА И КРИТЕРИИ, ЗА КОИТО ДОРИ И АЗ НЕ СЪМ ОСВЕДОМЕН, НО ТЪЙ КАТО СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРАВИЛА НЕ СЕ СПАЗВАТ ДАЖЕ И ОТ ПРЕЗИДЕНТИТЕ НА СТРАНИТЕ, КОИТО СМЕ ИЗБРАЛИ И УПЪЛНОМОЩИЛИ ДА СПАЗВАТ САМО ПИСАНИТЕ ЗАКОНИ, АЗ НЯМА ДА ВИ ПРОДАМ ТЪПАТА ЛОДКА, ЗАЩОТО ОТКЪДЕ ДА ЗНАМ, ДАЛИ ИМАТЕ ПРАВОСПОСОБНОСТ ДА Я УПРАВЛЯВАТЕ И ДАЛИ НЯМА САМИ ДА СЕ УДАВИТЕ В МОРЕТО, ЗА ДА СТАНЕТЕ МЪЧЕНИЦИ, ЗАРАДИ КОИТО НЯКОЙ ШАНТАВ ДЖИХАДИСТ ДА ЗАСТРЕЛЯ ОТНОВО РЕДАТОРА НА ШАРЛИ ЕБДО, ЗАЩОТО ПРИ ПЪРВОТО НАПАДЕНИЕ НЕ Е УСПЯЛ.

ВСЕКИ МОЖЕ ДА КАЖЕ ПРОСТОТИЯ, ТАКАВА, КАКВАТО АЗ НАПИСАХ ПО-ГОРЕ. КАК ЗА БОГА УПРАВНИЦИТЕ НИ ИСКАТ НИЕ ДА СПАЗВАМЕ ЗАКОНИТЕ НА ЕВРОПА, КОИТО СА ПРИЕТИ ОТ ТЯХ, НЕ ОТ НАС, СЛЕД КАТО ТЕ САМИТЕ НЕ СПАЗВАТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЗАКОНИ?


ГЕРМАНЦИТЕ ПЪК ОТ СВОЯ СТРАНА БИЛИ МНОГО ТОЛЕРАНТНИ. НАПРАВО СИ ИЗКУПУВАТ СТАРИТЕ ГРЕХОВЕ ЗАРАДИ ИЗТРЕБЛЕНИЕТО НА ЦЕЛИ НАРОДИ В МИНАЛОТО. КАТО ЗАПОЧНАТ "РАКЕТИТЕ" ДА ИМ ЗАСЕНЧВАТ КАТЕДРАЛИТЕ И КАТО ЗАПОЧНАТ ДА ЦВИЛЯТ ОНЕЗИ МИКРОФОНИ В 5 ЧАСА СУТРИНТА, ВЕРОЯТНО ЩЕ ИМ ДОЙДЕ АКЪЛА. СТИГА ДА НЕ Е КЪСНО. АЗ ЖИВЯХ В ТАКАВА МИНАРЕТНА КУЛТУРА ГОДИНИ НАРЕД. ПЪРВО ТРЯБВА ДА СИ ПРИГОТВИТЕ ТАМПОНИ ЗА УШИТЕ, АКО СТЕ МНОГО ЧУВСТВИТЕЛНИ, А СЛЕД ТОВА, АКО ПРОДЪЛЖИТЕ ДА СЕ ПРАВИТЕ НА ТОЛЕРАНТЕН, МОЖЕТЕ ДА СИ ПРИГОТВИТЕ И ВАЗЕЛИН, АКО НЕ ИСКАТЕ ДА ВИ БОЛИ. ЗА РАДОСТ, ДО ВТОРАТА СТЕПЕН НЕ СТИГНАХ.

 Има уловка в заглавието. Надявам се да сте я схванали.


Германия отиде от едната крайност към другата - от идеята за чистата нация, заради която проля кръвта на десетки милиони хора от цял свят, до пародията на смесването на културите, заради което смесване не можеш да минеш от боклуци в някои германски градове.


Не знам, бъдещето ще покаже. ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ТОТАЛНО ДА СЕ ПРЕЦАКАМЕ. И ТО НЕ ЗАРАДИ БЕЖАНЦИТЕ. НЕКА ДА НЕ СЕ НАЛАГА ДА СТАВАМЕ БЕЖАНЦИ. ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ Е ХУБАВО. ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ НИЕ, ЕВРОПЕЙЦИТЕ ДА СЕ ПРЕЦАКАМЕ, ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЕ ЗНАЕМ КАКВО ДА ПРАВИМ. ИМАМЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, КОЕТО НЕ СПАЗВАМЕ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЛИДЕРИ КАТО ЮНКЕР НИ ГЛЕДАТ НАКРИВО, ЧЕ ЗАЩИТАВАМЕ ГРАНИЦИТЕ НА ЕВРОПА, ЗАРАДИ КОЕТО ВСЕ ОЩЕ НЕ НИ ПРИЕМАТ В ШЕНГЕН. УСТАНОВИ СЕ, ЧЕ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ИКОНОМИЧЕСКИ БЕЖАНЦИ СА ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕВРОПА, А НИЕ ОЩЕ ЧУКАМЕ НА ВРАТАТА НА ШЕНГЕН.


ПИТАМ СЕ, АДЖЕБА, КОЯ ДЪРЖАВА Е ГОТОВА ДА ВЛЕЗЕ В ШЕНГЕН, СЛЕД КАТО ГРАНИЦИТЕ НА ЕВРОПА СА КАТО РАЗГРАДЕН ДВОР. АКО СЕ ОПИТАШ ДА ОПАЗИШ ГРАНИЦИТЕ, ЮНКЕР ТИ КАЗВА, ЧЕ СИ ГОВЕДО, ЧЕ НЕ ПРИЕМАШ ПРИШЪЛЦИ. АКО ГИ ПУСНЕШ, ПЪК СИ  НЕДОСТОЕН ЗА ШЕНГЕН. ИДИ, ЧЕ РАЗБЕРИ КАКВИ ЗАКОНИ ДА СПАЗВАШ. КОГАТО МОРАЛНИ ИЗМИСЛЕНИ ЗАКОНИ ЗАМЕСТЯТ ПИСАНИТЕ ЗАКОНИ, РАБОТАТА СТАВА ЗЛЕ. ЗАЩОТО ГЕРМАНИЯ СЪВСЕМ НЕЗАКОННО ПРИЕМА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ, ЗА РАЗЛИКА ОТ УНГАРИЯ И БЪЛГАРИЯ, КОЯТО СЪВСЕМ ЗАКОННО ОГРАНИЧАВА ЧОВЕШКИЯ ПОТОК ОТ ТЕЗИ ЕМИГРАНТИ.


ГЕРМАНЦИТЕ БИЛИ МНОГО ТОЛЕРАНТНИ. НАПРАВО СИ ИЗКУПУВАТ СТАРИТЕ ГРЕХОВЕ С ИЗТРЕБЛЕНИЕТО НА ЦЕЛИ НАРОДИ. КАТО ЗАПОЧНАТ "РАКЕТИТЕ" ДА ИМ ЗАСЕНЧВАТ КАТЕДРАЛИТЕ И КАТО ЗАПОЧНАТ ДА ЦВИЛЯТ ОНЕЗИ МИКРОФОНИ В 5 ЧАСА СУТРИНТА, ВЕРОЯТНО ЩЕ ИМ ДОЙДЕ АКЪЛА. СТИГА ДА НЕ Е КЪСНО.

 По времето на Живков се роди онова грозно нещо - панелното строителство.
Но поне имаше така нареченото междублоково пространство.




Сега, в постсоциалистическата епоха градските архитекти - визирам преди всичко архитекта на София, г-н Диков, позволи да се застрои и това пространство. В резултат се появиха тези уродливи жилищни райони като кв. Борово, части от Младостите и много други места. Някъде стана като в стария Пловдив - хората можеха да си говорят през улицата, само като си отворят прозорците. И то без да викат. "Разположени" са така да се каже: на една ръка разстояние.


Не стига другото, ами Диков позволи да се строи, без необходимите места за паркиране под новите строежи. Каквото и да прави Диков, никога не стигат гаражите за паркиране, а отгоре на улиците е абсолютен ад. В някаква степен това важи и за другите големи градове. Миналата седмица търсех място за колата в Бургас, в района на Борисовата градина. Точно един час обикалях по улиците на квартала, докато най-накрая намерих място. Един от гостите на едно заведение си тръгваше, че ми освободи място. А има толкова много нови сгради построени, но с недостатъчно паркоместа отдолу под тях. Та този проблем го има във всички градове. За да не се оскъпява допълнително строителството, не се изисква сградата да има достатъчно паркоместа и по такъв начин се създава хаос по улиците наоколо. 

Другото което е, като изключим онова, което е останало от времето на Живков в София - големите паркове, нищо друго не се е направило като зелени площи. И не само, че не се е направило, но всички знаят колко много строежи има извършени в зелени площи. Тези строежи няма как да станат без участие на чиновници в общината в София.

Друг въпрос - кога най-после общината ще приеме съответна наредба, която да разрешава строителство само на екологично съобразени сгради, които минимално ще зависят от външно снабдяване с електричество и топлоподаване. Пак оправданието е, че така щяло да се оскъпи строителството. Ами ако не искат да се оскъпи строителството, да строят на село, а не в София.

Не е тайна, че София е най-замърсената с прахови частици столица в Европа. Кога общината ще забрани печките с твърдо гориво? Като отидете зимно време в най-скъпия квартал на София - Бояна или Драгалевци, няма да можете да дишате нормално от пушекът, който излиза от комините. Много от хората там даже и не горят дърва и въглища, а събират цяла година боклуци, които горят през зимата.

Сега направих един тур с колата в някои от южните райони на София. Изключително рядко явление е да видите добре изграден, качествен строителен обект. Всичко, което видяха днес очите ми започва да се руши няколко години след приемането на обекта и издаването на акт 16. Като че ли строителите са предвидили това и са вложили най-евтините материали в строежа. Както знаете, за българина, понеже е беден, най-важна е цената, пък ако ще и да му протече покрива, след като се настани в жилището.


Преди години и аз се прекарах, като купих некачествен автомобил. Нова руска кола. Колко проблеми ми създаде още от първия ден на покупката. Имаше печат за проверка от тогавашния комитет за качество, иначе автомобилът не може да бъде внесен в България. Поне така беше преди малко повече от 20 години. През първата седмица от покупката се разбра, че въпреки държавните печати за проверка на качеството, нямаше нито един стегнат докрай болт. Едва вкарах автомобила в пътя и едва го довлякох до първия сервиз. А там ме сюрпризираха с друга изненада, някои части дори и не бяха монтирани, а бяха замаскирани с корк и опикновено лепило. И този автомобил беше минал проверка за качество както в завода производител, така и по БДС, преминавайки границата. Пълна лъжа. Държавата не се интересува от това, дали стоките, които се произвеждат у нас или се внасят от чужбина, отговарят на определени качества. Добре бяха производителите и пазарът, че работата се регулира от само себе си. Ако сме разчитали на държавната, живи да сме умрели. 

Та работата при строителите е същата, като при автомобила който купих преди години. Проблемите започват още веднага след покупката. Нищо не е построено като хората, както се казва. Нито водопроводите са направени както трябва, нито електрическите инсталации, водата се просмуква веднага след първия по-силен дъжд, плочките са криви, стени криви, врати, които се разкапват след 2-3 години експлоатация.

НИЕ РАЗЧИТАМЕ НА ДЪРЖАВАТА ДА СЪЗДАДЕ ПРАВИЛА И ТЕЗИ ПРАВИЛА ДА СЕ СПАЗВАТ. СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НЯКАКВА ПАЗАРНА СРЕДА ИЛИ ПАЗАРНО СТОПАНСТВО НЕ БИВА ДА Е ОПРАВДАНИЕ НА ДЪРЖАВАТА, ДА ВЪВЕДЕ МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО И СИСТЕМА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ТАКАВА, ЧЕ ДА НАКАРА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ДА ВЯРВАТ НА ТАЗИ СИСТЕМА, А НЕ ДА СИ ГУБЯТ ВРЕМЕТО ДА ПОПРАВЯТ ОНОВА, КОЕТО СТРОИТЕЛИТЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СВЪРШАТ. ПРОСТИЧКО КАЗАНО - СТРОИТЕЛИТЕ НИ ПРЕДЛАГАТ ГРОЗНИ, НЕФУНКЦИОНАЛНИ, НЕКАЧЕСТВЕНО ПОСТРОЕНИ СГРАДИ, КОИТО НЕ СА СЪОБРАЗЕНИ С ЕКОЛОГИЧНИТЕ СТАНДАРТИ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЕЗ ДОСТАТЪЧНО ГАРАЖИ ПОД ТЯХ. СЛЕДСТВИЕ НА КОЕТО МИЛИОНИ ГРАЖДАНИ, ВМЕСТО ДА СИ ГЛЕДАТ РАБОТАТА, ДА ИЗКАРВАТ ПАРИ И ДА СИ ПЛАЩАТ ДАНЪЦИТЕ, ТЕ СЕ ЗАНИМАВАТ С КАКВИ ЛИ НЕ РЕМОНТИ И ПРЕУСТРОЙСТВА И ПОПРАВЯНЕ НА ОНОВА, КОЕТО СТРОИТЕЛЯТ НЕ Е СВЪРШИЛ КАКТО ТРЯБВА. ВСИЧКО ТОВА СТАВА ЗАРАДИ БЕЗХАБЕРИЕТО НА ДЪРЖАВАТА, НА КОЯТО Й Е ВСЕ ЕДНО КАКВО Е КАЧЕСТВОТО НА СТРОИТЕЛСТВОТО. ЩОМ СЕ НАМЕРЯТ БАЛЪЦИ ДА КУПУВАТ, КАКВО Я ИНТЕРЕСУВА ДЪРЖАВАТА. ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ОТИДА В ГЪРЦИЯ И ИМ ВИДЯ КООПЕРАЦИИТЕ И КЪЩИТЕ, МИ СТАВА ЯСНО, ЧЕ ИМА НЕЩО МНОГО ГОЛЯМО, КОЕТО НИ ДЕЛИ ОТ ТЯХ. А ДЪРЖАВАТА ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ НИ ПОМАГА СЪС СВОИТЕ ВСЕВЪЗМОЖНИ ОРГАНИ И С ФОРМАЛНОТО СИ ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАБОТАТА, КАТО НИ ВКАРВА В ПРОБЛЕМИ ОЩЕ ОТ ВЛИЗАНЕТО В ЖИЛИЩЕТО, ЗА КОЕТО СЪБИРАМЕ ПАРИ ЦЯЛ ЖИВОТ.


В края искам само да отбележа нещо, което много пъти съм го казвал: БЪЛГАРИНЪТ НЕ Е ДОБРЕ ВЪЗПИТАН И ОБРАЗОВАН. НЕ Е ВЪЗПИТАН ДА СИ ВЪРШИ ДОБРЕ РАБОТАТА, А ДА Я ЗАМАЗВА И ЗАЦАПВА. ТОЗИ ПРОЦЕС СТАНА ОЩЕ ПО-ВИДИМ ПО ВРЕМЕТО НА СОЦИАЛИЗМА. ТОГАВА ВСИЧКО БЕШЕ ПРЕДИМНО КОЛИЧЕСТВО. ЗА КАЧЕСТВО НИКОЙ НЕ МИСЛЕШЕ. ВАЖНОТО Е ДА ИМА ОБЕМ НА РАБОТАТА. ЖИВЕЯ В СГРАДА, ПОСТРОЕНА ПРЕЗ 1942Г., НО ИЗПЪЛНЕНИЕТО Е ПО-ДОБРО ОТ ТОВА, КОЕТО СЕГА СЕ ПРЕДЛАГА КАТО СТРОИТЕЛСТВО. ЗАЩО НЯМА СГРАДА, КОЯТО ДА Е ОБЯВЕНА ЗА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ И КОЯТО ДА Е ПОСТРОЕНА ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА? ВСИЧКИТЕ СГРАДИ СА ОТ ВРЕМЕТО ПРЕДИ СОЦИАЛИЗМА. ВСИЧКИТЕ ГРОЗОТИИ, КОИТО СА ПОСТРОЕНИ, СА ПРАВЕНИ ПО ВРЕМЕТО НА СОЦИАЛИЗМА. НИКАКВА ЕСТЕТИКА, НИКАКВА ЗДРАВИНА И КАЧЕСТВО. И ТОЗИ ПРОЦЕС ПРОДЪЛЖАВА И СЕГА ЗАЩОТО ОБЩЕСТВЕНАТА ФОРМА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПРОМЕНЕНА. НИЕ СИ ЖИВЕЕМ В ПОСТСОЦИАЛИЗЪМ И ЗАТОВА ВСЕ ОЩЕ КАЧЕСТВОТО НЕ Е ПО-ВАЖНО ОТ КОЛИЧЕСТВОТО. ЗАЩОТО ВАЖНОТО Е ДА НАТЪПКАМЕ ТЪРБУХА, ПЪК С КАКВО, НЕ Е ВАЖНО ТОЛКОВА. ВАЖНОТО Е, ЧЕ СМЕ ПРЕЖИВЕЛИ НЯКАК СИ ДЕНЯТ. КАКВО СРАВНЯВАМ КЪЩИТЕ НА ГЪРЦИТЕ С НАШИТЕ. НЕ МОЖЕМ ДА СЕ СРАВНЯВАМЕ С АЛБАНЦИТЕ, МАКЕДОНЦИТЕ, СЪРБИТЕ И РУМЪНЦИТЕ ПО КАЧЕСТВО НА СТРОИТЕЛСТВОТО, ПЪК КАМО ЛИ С ГЪРЦИТЕ. ЯВНО СОЦИАЛИЗМЪТ ПРИ НАС Е ОСТАВИЛ НАЙ-МНОГО НЕГАТИВНИ ЧЕРТИ В СЪЗНАНИЕТО НИ. НИТО КЪЩИТЕ НИ КЪЩИ, НИТО ХРАНАТА НИ ХРАНА. ТРЯБВА САМ ДА СЕ ЗАХВАНЕШ СЪС СТРОИТЕЛСТВО, АКО ИСКАШ ДА ИМАШ НЕЩО КАЧЕСТВЕНО. СЪЩОТО Е И С ХРАНАТА. АМА ТАКА Е ПРИ СОЦИАЛИЗМА. КАТО НЯМА ИСТИНСКО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО И ТРАДИЦИИ, ЩЕ СА НЕОБХОДИМИ МНОГО ГОДИНИ, ДОКАТО ИЗЖИВЕЕМ СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТРУДА И КЪМ ПРОДУКТА, КОЙТО ПРОИЗВЕЖДАМЕ И ПРОДАВАМЕ.

 Доколкото се опитах да дам и примери и решение на проблема в предишните статии, накратко ще синтезирам идеята, как да се реши проблема с неравенството. Не че неравенството ще стане веднага равенство. Това е абсурд. Но няма да дразни и всеки ще осъзнава, че неравенството е следствие, освен да природни, политически и други фактори и на нашето недостатъчно активно участие в управлението на фирмата, в която работим.



Всички работници и служители трябва да имат собственост във фирмата, в която работят. Те трябва да бъдат нещо повече от наемници. Само тогава тяхното отношение ще се промени. 


Ще има и такива, които няма да искат да бъдат собственици, защото да бъдеш собственик това е преди всичко отговорност, отколкото права. Защото трябва да се научиш да четеш балансите, да задаваш умни въпроси и да полагаш усилия фирмата да става все по-добра не само защото си извършваш добре пряко работата, за която ти плащат, а защото полагаш и допълнителен труд, който ще направи и фирмата и теб по-богати и преуспяващи.


Това не е като да купиш акции на някоя фирма и да очакваш тези акции да поскъпнат. Различно е.

ИДЕЯТА Е ДА НЕ СИ БЕЗУЧАСТЕН КЪМ НИКАКВО ДВИЖЕНИЕ, КОЕТО СЕ ПРОИЗВЕЖДА ВЪВ ФИРМАТА И ДА НЕ СЕ ОПРАВДАВАШ, ЧЕ ОТ ТЕБ НИЩО НЕ ЗАВИСИ. ТОВА Е ОПРАВДАНИЕ ЗА МЪРЗЕЛ, ЗА НЕЖЕЛАНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ. НЯМА ДА ИМА ТАКОВА ОСНОВАНИЕ ЗА ОПРАДВАНИЕ, АКО ЗАКОНОДАТЕЛНО СЕ ОПРЕДЕЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, ВСИЧКИ ДА БЪДАТ АКЦИОНЕРИ ВЪВ ФИРМИТЕ, ЗА КОИТО РАБОТЯТ. ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ СОБСТВЕНИЦИТЕ СА ХОРАТА, КОИТО СА ИМАЛИ ИДЕЯТА ЗА ТАЗИ ФИРМА И ЧЕ Е НАЛУДНИЧЕВО ДА ИМ СЕ ОТНЕМАТ ОСНОВНИТЕ ПРАВА. ТЕ ЩЕ СИ БЪДАТ МАЖОРИТАРНИ АКЦИОНЕРИ И ОСНОВНИТЕ РЕШЕНИЯ ЩЕ ГИ ВЗЕМАТ ТЕ, НО ОСТАНАЛИЯТ ПЕРСОНАЛ ЩЕ ИМА НЯКОИ ПРАВА, КОИТО СОБСТВЕНИЦИТЕ НЯМА ДА МОГАТ ДА ПРЕНЕБРЕГНАТ. ТОЕСТ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ НЯМА ДА ИМ БЪДАТ САМО ПЛАТЕНИТЕ РОБИ, С КОИТО ТЕ МОГАТ ДА ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ПОИСКАТ, А ОТ ДРУГА СТРАНА, РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ НЯМА ДА ИМАТ НУЖДА ДА ОПРАВДАВАТ МЕКОТЕЛОТО СИ ОТНОШЕНИЕ НА НЕАНГАЖИРАНОСТ КЪМ ДЕЛАТА НА ФИРМАТА, ИЗКЛЮЧВАЩО ЧИСТО ТЕХНИЧЕСКОТО ИМ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА.
ТЕ НЯМАТ ДА ИМАТ ПРАВО ДА НАЗНАЧАВАТ УПРАВИТЕЛИТЕ НА ДРУЖЕСТВОТО, НО ЩЕ ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СИ КАЖАТ МНЕНИЕТО ЗА ТЯХ. ТЕ НЯМА ДА ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИВИДЕНТИ, НО ЩЕ ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОЛУЧАВАТ МИНИМАЛЕН ДЯЛ ОТ ПЕЧАЛБАТА, В КАЧЕСТВОТО ИМ НА МИНОРИТАРНИ АКЦИОНЕРИ, ОСВЕН В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ ИЗИСКВА КАПИТАЛИЗИРАНЕ НА ПЕЧАЛБИТЕ И НЕ ПОЗВОЛЯВА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИВИДЕНТИ, ЗАРАДИ РЕШЕНИЯ НА АДМИНИСТРАТИВЕН ОРГАН, ОДИТОРСКИ ДОКЛАДИ ИЛИ ДРУГИ ПОДОБНИ.



ЗНАЧИ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРЯКО ИЛИ КОСВЕНО ЩЕ ПОДОБРЯТ КОНТРОЛНИТЕ МЕХАНИЗМИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ПЕЧАЛБИТЕ. ЩЕ ИМАТ ИНТЕРЕС ДА КОНТРОЛИРАТ УПРАВИТЕЛИТЕ, ТАКА, КАКТО ТЕ СЕ КОНТРОЛИРАТ И ОТ СОБСТВЕНИЦИТЕ, ЗА ДА НЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВАТ СЪС СРЕДСТВАТА, ПРЕДОСТАВЕНИ ИМ В РАЗПОРЕЖДАНЕ. ПРОСТИЧКО КАЗАНО, СОБСТВЕНИКЪТ МИСЛИ ЕДНО, РАБОТНИКЪТ ДРУГО, УПРАВИТЕЛЯТ ТРЕТО. КОГАТО СОБСТВЕНИЦИТЕ СА ПОВЕЧЕ, ОТ ЕДНА СТРАНА ЩЕ НАМАЛЕЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА РИСК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СВРЪХНЕРАВЕНСТВО, А ОТ ДРУГА, СЪС СИГУРОСТ ЩЕ СЕ ПОВИШИ ЕФЕКТИВНОСТТА ОТ РАБОТЕНЕТО НА ФИРМАТА КАТО СТОПАНСКА ЕДИНИЦА.

Ето ви няколко примера от моите анкети, които съм провел с работници и служители от ниските нива - оперативните нива на различни фирми:

1. Касиерка на Метро, София. Направи ми впечатление, че през цялото работно време стои права. Говоря за онези, които обслужват касите на "големите колички". Малките имат столче, на което касиерките седят, но на големите няма. Попитах я, дали през целия ден стои права и тя ми каза, че такива са правилата. Беше възрастна жена, над 50 годишна. Едра, с излишни килограми. Като медицинско лице веднага си помислих, че това си е проблем, защото цял ден на крака и с излишни килограми, на крачка е или от разширени вени или от така нареченото "отичане" на краката. Попитах я, защо не си вземе стол, поне докато няма клиенти да е седнала. Каза, че не е разрешено. Попитах я, дали възприема една забрана като ДОСТАТЪЧНА КАТЕГОРИЧНА, че да се спазва безапелационно, а тя ми каза, че е забранено и толкова. Попитах я, дали е направила достатъчно, че да се убеди, че правилата няма да се променят, а отговорът беше доста обезсърчителен. Това е положението. Така се държи наемният работник. Мозъкът му е изпилен. Аз продължих да разпитвам. Дали тя дава предложения за подобряване на работата и дали някой й обръща внимание. Никой нито й иска мнението, нито й обръща вниманието. Ако сгреши нещо, наказват я или я изхвърлят от работа и тя се стреми да не греши. ТЯ СЕ СТРЕМИ ДА ИЗПЪЛНЯВА, А НЕ ДА РАЗСЪЖДАВА. Понякога си мисля, че това разсъждение от страна на изпълнителния персонал наистина ме тормози като управител, защото обикновено, ако някой от моите служители каже " абе аз мислех", за мен означава, че е нарушил правилата и се оправдава, че той "мислел", но в крайна сметка, резултатът е по-лош, отколкото, а той не мисли, а просто изпълни онова, което е заложено в процедурата. Много пъти съм им казвал, че могат да нарушат процедурата, само ако резултатът след това е по-добър, отколкото, ако спазят процедурата. Вероятно обаче това може да се направи само от човек, който е на по-високо ниво от онова, което изисква безусловна дисциплина и спазване на процедурата. В такъв случай, този човек има бъдеще и може да му се даде път да върви нагоре в йерархията. Никога обаче не поставям под съмнение приоритетите, като слагам първият приоритет здравето. Няма как да накарам мой служител да стои прав цял ден като кон, защото знам, че това ще му коства здравето. Трява да намеря модел на бизнес развитие, който да бъде добър за балансите ми в края на годината и да не ощетява физически служителите. Нямам сметка постоянно да наемам нови служители, както правят големите търговски вериги и да ги изплювам, когато ги изцеля физически или тогава, когато дойде време да повишават заплатата, заради усвоени над средното умения за работа. Би трябвало и ръководителите на Метро да разсъждават така и да се грижат по-добре за работниците си, но от друга гледна точка си казвам, че затова Метро си е Метро, а аз съм си аз. За Метро знаят всички, а за мен - почти никой, освен от кръга на моите клиенти;
2. Втори случай - отивам в търговския отдел на голяма фирма за продажби на компютърна техника и се заговарям с един от търговците. Питам за отделни продукти и малко по малко разширявам темата на разговор. Попитах къде се намира администрацията на фирмата и къде е кабинетът на управителя. Фирмата доколкото разбрах разполага с окол 60 души персонал, така че би трябвало да не е толкова трудно, служителите да знаят къде е управителят. Установи се, че не знаеят. Служителят ми каза, че началниците са "там горе", но като попитах на кой етаж е управителят, той ми каза, че не знае. Добре де,  продължавам аз, а не си ли ходил поне веднъж, да се видиш с него? Отговори ми, че не се е виждал с него. Ами кой ти подписа договора? Управителят, но не го е виждал. Да не ви кажа, как ме погледна, когато го попитах, дали знае какъв е финансовият резултат на фирмата, за която работи, нещо, което може да всеки да узнае, ако има желание разбира се. Каза, че не знае. Но онова, което допълни в края на разговора направо ме отнесе в истинското битие на българския работник и служител : АЗ СЪМ ОБИКНОВЕН ПРОДАВАЧ И ПРАВЯ ТОВА, ЗА КОЕТО МИ ПЛАЩАТ!!! ДЕМЕК ОПРАВДА СЕ, ЧЕ НИТО СЕ ИНТЕРЕСУВА ЗА НЕЩО ДРУГО, НИТО МУ ВЛИЗАТ В РАБОТАТА. ЗНАЕ ДА РАБОТИ НА ПРОГРАМАТА ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА КЛИЕНТИТЕ, ЗНАЕ КЪДЕ СЕ НАМИРА ТОАЛЕТНАТА И ЗНАЕ КЪДЕ Е ПОЗВОЛЕНО ПО ВРЕМЕ НА ОБЕДНАТА ПОЧИВКА ДА ИЗЯДЕ САНДВИЧА, КОЙТО СИ Е КУПИЛ ОТ СЪСЕДНИЯ СУПЕРМАРКЕТ, ЗАЩОТО ГО МЪРЗИ ДА СИ НАПРАВИ САМ САНДВИЧ. ТОВА Е СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИЯ БЪЛГАРСКИ РАБЛОТНИК И СЛУЖИТЕЛ.
3. Трети случай. Интервюирам шофьор на градския транспорт в София. Направи ми впечатление как грижовно се отнася с поверения му нов автобус, но всички знаят, че това е характеристика, която му идва "отвътре" и в никакъв случай от статуса му на шофьор. За доказателство ще приведа следния пример. Преди години мой колега директор ми каза, че отговарял за голяма таксиметрова фирма в София. Всичко било на фирмата и шофьорите явно си крадели от фирмата. Решил да смени политиката. Фирмата вече само предлагала услугата на отделните шофьори, а последните изплащали колите си и след като ги изплатели, те продължавали да представляват фирмата и да имат договор с нея, но колите вече били техни. Разправя ми как само за една седмица колите вече били с по-нови гуми, а техният външен вид видимо се променил. Частното отношение на водачите свършило добре работата си. Но случаят с моя човек, който интервюирах беше различен. Автобусът е собственик на столичната фирма Софийски градски транспорт. Но явно човекът си беше отговорен и пазеше автобуса. Каза ми, че се отнася добре с него, защото не знае какъв ще му дадат, ако счупи този. Явно не ги сменят, а едни и същи хора карат един и същ автобус, че да се знае кой носи пряката отговорност, ако автобусът е в лоша кондиция. Но не бива да се разчита на това, защото това е изключение, което потвърждава правилото, че чуждото не се пази така, както своето. Защото съм виждал повече от другите случаи, в които шофьори карат като каруцари и не им пука за техниката, която са им поверили. Та попитах моя човек от какво се плаши в работата си. Отговори ми, че се плаши да не му намалят категорията за пенсия, че да го накарат да работи повече години, отколкото при сегашните условия за пенсиониране. Дори ми каза, че ръководството планира да пусне и малки автобуси, за да обслужва линиите тогава, когато те не са натоварени толкова много, за да не пътуват големите съчленени автобуси ненатоварени. Това много ме изненада, защото показва някакво знание, което надхвърля преките му задължения да върти "кравая". Защото ако обикновените работници и служители си задават такива въпроси и искат отговори, нашето общество нямаше да бъде толкова бедно и нещастно. Виждал съм шофьори, които изобщо не им пука дали в автобуса пътуват пътници без билети и карти. На тях им плащат да карат автобуса, а не да контролират пътниците. За разлика от София, в Лондон заплатата на шофьора зависи и от това дали има пътници без билети в автобуса. Знаете ли как става тази работа? Има така наречените "летящи" команди проверяващи. Влизат на една спирка няколко човека и проверяват дали всеки си има своята електронна карта. Там не можеш да се качиш и да се водиш на автобус, ако нямаш такава карта. Ако се намерят пътници, които се возят гратис, шофьорът го "отнася", защото всички са задължени да се качват само през вратата до него и той е длъжен да провери дали всички регистрират пътуването си. Затова там шофьорите там са нащрек и гледат дали качващите се си маркират пътуването. Просто и ефективно.
4. Но аз ще ви кажа за друг случай, който има повече връзка със собствеността и по-малко с добрата организация, както е в Лондон, защото шофьорите в Лондон не са съсобственици на автобусите. Те просто са едни шофьори, които са добре организирани от правилните хора и правилната система за контрол. Във Вашингтон пътувах с автобус, който беше притежание на шофьора, който беше собственик на този автобус, заедно с други шофьори. Нямаше никаква система за отчитане на приходите от билети. Просто доларите се събираха в една обикновена въртяща се на ръка машинка и никакви билети не се издаваха. Но тази машинка не можеше да се отвори без ключ, така че шофьорът нямаше собствена далавера от нейното ползване. Спестяват се билети, а собствениците плащат някакъв предварително определен данък - патент на общината, за да извършват тази дейност. А колко ще изкарат над данъка, това си е техен проблем. Обществото не харчи пари да ги проверява, данъчните също не се занимават повече с този автобус. Единственият контрол е от страна на градските власти, дали той наистина се движи. Но тук интересът пак е на първа линия. Ако той не се движи, кой ще му даде пари да си покрие разходите и да направи печалба? Така че на практика контролът е само от страна на собствениците, които В СЛУЧАЯ СА И РАБОТНИЦИТЕ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИТЕ. ПРЕКРАСНА СИСТЕМА. ТЕ ПРИТЕЖАВАТ АВТОБУСА, ТЕ СЕ ГРИЖАТ ЗА НЕГО ДА Е ЧИСТ, СПРЕТНАТ И В ДОБРО ТЕХНИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ, ЧЕ ДА ИМ СЛУЖИ ПО-ДЪЛГО, ТЕ ВЗЕМАТ ПАРИТЕ ОТ ОБОРОТА И ГИ РАЗПРЕДЕЛЯТ, В ЗАВИСИМОСТ ОТ РЕШЕНИЯТА, КОИТО ТЕ САМИТЕ ЩЕ ВЗЕМАТ. ОБЩЕСТВОТО НЕ ЗАДЕЛЯ ПАРИ ЗА КОНТРОЛ И ВСИЧКО СИ ВЪРВИ ПО МЕД И МАСЛО. КАКВОТО И НЕРАВЕНСТВО ДА ИМА ТУК Е СЛЕДСТВИЕ НА НЕДОБРЕ ЗАВЪРШЕНА РАБОТА. НЯМА НА КОГО ДА СЕ ОПЛАЧАТ ОТ СОБСТВЕНИЦИТЕ И ЗАТОВА, ЧЕ ГИ ЕКСПЛОАТИРАТ, ЗАЩОТО ТЕ САМИТЕ СА И РАБОТНИЦИ И СОБСТВЕНИЦИ.

КАТО ИЗКЛЮЧИХ ПОСЛЕДНИЯ ПРИМЕР, КОЙТО НЯМА НИЩО ОБЩО С БЪЛГАРИЯ, УСТАНОВЯВАМ, ЧЕ С ТАКИВА ХОРА, КАТО ПРОДАВАЧКАТА ОТ МЕТРО И СЛУЖИТЕЛЯТ В КОМПЮТЪРНАТА ФИРМА, НЕРАВЕНСТВОТО ЩЕ СТАВА ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО И ВИДИМО.


ЗАЩОТО ТЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ САМО ОТ РАБОТНАТА СИ ЗАПЛАТА И СА ГОТОВИ ДА ПОЖЕРТВАТ И ЗДРАВЕТО СИ ЗА МИЖАВИТЕ ПАРИ, КОИТО ИМ ДАВАТ. ЗАТОВА ТАКИВА ХОРА ИМАТ "НУЖДА" НЯКОЙ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ТЯХ, ДА ИМ ЗАЩИТАВА ИНТЕРЕСИТЕ. ЗАТОВА СЪЩЕСТВУВАТ ОНЕЗИ ПАРАЗИТНИ СИНДИКАТИ, КОИТО РЕВАТ ОСНОВНО ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА НОРМАТИВНО ОПРЕДЕЛЕНАТА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА И ЗА ВАУЧЕРИТЕ ЗА ХРАНА И ДРУГИ ПРИДОБИВКИ. ЗАЩОТО ИМА ТАКИВА ХОРА, КОИТО НЕ ВИЖДАТ ПО-ДАЛЕКО ОТ НОСА СИ И ОТКАЗВАТ ДА ПОЛОЖАТ И МИНИМАЛНА МОЗЪЧНА АКТИВНОСТ ДА ПРОМЕНЯТ ЖАЛКОТО СИ СЪЩЕСТВУВАНЕ. ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ ГИ Е ОБУЧИЛ, ЧЕ ИМА И ДРУГ ЖИВОТ, ОСВЕН ЖАЛКИЯ ЖИВОТ НА НАЕМЕН РАБОТНИК. ЗАЩОТО СИСТЕМАТА Е ТАКАВА - ТЯ ПРОИЗВЕЖДА НЕРАВЕНСТВОТО И ТО ТАКОВА НЕРАВЕНСТВО, КОЕТО ПОРАЖДА ПРОБЛЕМИ. ЗАЩОТО ОТ ПРЕДИШНИТЕ СТАТИИ СЕ РАЗБРА, ЧЕ НЕРАВЕНСТВОТО Е ЗАЛОЖЕНО В ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА, НО ИМА И СОЦИАЛНО И ИКОНОМИЧЕСКО НЕРАВЕНСТВО, КОЕТО НЕ Е САМО СЛЕСТВИЕ НА ФИЗИЧЕСКОТО НЕРАВЕНСТВО МЕЖДУ ХОРАТА И ДУХОВНОТО НЕРАВЕНСТВО, КОЕТО В НЯКАКВА СТЕПЕН Е СВЪРЗАНО С ПЪРВОТО - ФИЗИЧЕСКОТО НЕРАВЕНСТВО. ИМА И НЕРАВЕНСТВО, КОЕТО ПРОИЗТИЧА ОТ ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО НА ВСИЧКИ НАС. НЕКА ДА НЕ СЕ ОПРАВДАВАМЕ САМО С ПРИРОДНИ ПРИЧИНИ, ЧЕ ЕДИН Е СОБСТВЕНИК, А ДРУГ Е РАБОТНИК, ЗАЩОТО ТОВА ОПРАВДАНИЕ ОБСЛУЖВА ИНТЕРЕСИТЕ САМО НА СОБСТВЕНИЦИТЕ И НЕГЛИЖИРА И ОПРАВДАВА ЛИПСАТА НА ИНТЕРЕС И ЖЕЛАНИЯ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО УСИЛИЕ ОТ СТРАНА НА ОБИКНОВЕНИЯ РАБОТНИК И СЛУЖИТЕЛ.

 Какво можеше да направи Филип Димитров и неговото обкръжение, за да запази и възпроизведе икономическата сила на българското село?


Както знаете, ТКЗС-тата са плод на насилсвена кооперация, където на много хора комунистите са взели душите. Но заедно с насилието, резултатът е обединение на земята и въвеждане на машинното земеделско производство, което предполага по-висока ефективност. 


Какво пречеше тези земеделски стопанства да продължават да си съществуват, а хората, които са участвали в тяхното формиране да получат дялове, в зависимост от това с каква земя са влезли и с какъв добитък и инвентар. Тези дялове да им дават право на глас в събранието на кооператорите и да оставят тези стопанства да се самоуправляват. Нека те да си избират председателя на кооперацията и останалите ръководни лица, да им определят възнагражденията, да ги контролират и т.н. Нека да има законови разпоредби, които ограничават разпореждането с имуществата така, че да не се стигне до разсипия на стопанствата, благодарение на умишлени действия от страна на управителите, зад гърба на кооператорите, пък ако трябва да се помогне, може да се установи и контролен орган, който да се заплаща от всички кооперативи в дадена област, който орган да следи финансовата част от дейността, за да се гарантира намаление на рисковете от неблагоприятно стечение на обстоятелствата, свързани с некоректно управление на стопанствата.

А тези организации, които бяха финансирани пряко от държавата, като онези мастодотни - оранжериите, защо работещите в тях да не получават дял от печалбата, да имат някакво минимално участие с акции в това предприятие и да бъдат нещо повече от берачки на домати? ХЕМ ЩЕШЕ ДА СЕ ЗАПАЗИ ТОВА ПРЕДПРИЯТИЕ, ЗАЩОТО КАКВАТО И ПРОМЯНА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО ДА СЕ СЛУЧИ, ТЯ НЯМА ДА Е ТОЛКОВА СЪЩЕСТВЕНА, ЧЕ ДА ВЛОШИ МНОГО УСЛОВИЯТА НА ПРОИЗВОДСТВО И РЕАЛИЗАЦИЯ. НАЙ-МНОГО ДА СЕ СМЕНИ СУРОВИНАТА ЗА ОТОПЛЕНИЕ, ОТ МАЗУТ, НА НЕЩО ПО-ЕВТИНО, НО ТОВА Е ОПЕРАТИВНА ДЕЙНОСТ И НЕ ЗАСЯГА ТЕЗИ ГЕНЕРАЛНИ НЕЩА, ЗА КОИТО ГОВОРЯ.

Така двете неща ще вървят заедно. Запазват се тези големи икономически субекти, с цената на предоставяне на права, включително и акционерно участие на всички работещи в тези субекти. Като се стигне до напускане на работа, нека другите, които идват на тените места да бъдат акционери на тяхно място. Нека те да се чувстват в някаква степен собственици и да имат интерес, различен от заплатата си. Нека участват в ОСА и да се чувстват и да действат като господари, а не като роби.

Но за да стане това, обикновените хора трябва да направят една голяма крачка в живота си. ТРЯБВА ДА СТАНАТ НЕОБИКНОВЕНИ ХОРА.
В какво се изразява тази необикновеност:

1. Това означава, че освен да садят и берат домати, ще трябва да се интересуват от много неща, които са свързани с дейността на този икономически субект, например - как е свършила стопанската година? На печалба ли сме или на загуба? Ако сме на загуба, каква е причината? Каква е вината и кой носи отговорност? Дали пазарът е само виновен или управителят или някой от неговите заместници е некадърен и провалът е на база на чисто субективно ниво? Какво може да се направи, за да се подобри ситуацията? Как се движат разходите? Можем ли да сме сигурни, че всичко там е под контрол?
2. На второ ниво - всички ли ние, които се на по-ниското ниво под управлението на фирмата си вършим работата както трябва? Дали този, който отговаря за поливането си е свършил работата? А тези, които патекират продукцията? Има ли върната продукция, заради лош пакетаж? Добивите как са? Агрономът добре ли си е направил сметката за третирането на продукцията?

Хиляди въпроси, които ще дойдат накуп. Това означава обаче, че жените, които берат доматите, пакетират ги и ги извозват от оранжерията /такъв беше примера/, ще трябва да направят нещо друго, освен обичайната работа в къщи. Ще трябва да НАДСКОЧАТ ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СИ РАБОТНИЧЕСКИ ЖИВОТ И ДА СЕ ВЖИВЕЯТ В РОЛЯТА НА СОБСТВЕНИЦИ. А ТОВА ПОВЯРВАЙТЕ МИ, НИКАК НЕ Е ЛЕСНО. ПОНЯКОГА ЩЕ СЕ СЪБУЖДАТЕ В 2 ЧАСА ПРЕЗ НОЩТА С ВЪПРОСА, ЗАЩО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ВИ ПО БАЛАНСА СА ТОЛКОВА ГОЛЕМИ, СЛЕД КАТО ВИЕ СТЕ СИ ПЛАТИЛИ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ДЪЛГОВЕТЕ. ДАЛИ ЩЕ МОЖЕТЕ В КРАЯ НА МЕСЕЦА ДА "ВЪРЖЕТЕ" БАЛАНСА И ДА ОБЕЗПЕЧИТЕ ПАРИ ЗА ЗАПЛАТИ И ДА ПЛАТИТЕ ОСНОВНИТЕ РАЗХОДИ И Т.Н. НИКАК НЕ Е ЛЕСНО И ДОКАТО РАБОТНИЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА САМО РАБОТНИЦИ, НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ В ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ИМ ЖИВОТ И НЕРАВЕНСТВОТО ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА РАСТЕ.

НО  ДА ОЧАКВАМЕ, ЧЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ЩЕ ИМ ДОЙДЕ АКЪЛА В ГЛАВАТА, ДА ПОИСКАТ ДА БЪДАТ СОБСТВЕНИЦИ, НАЙ-МАЛКОТО ЗАТОВА, ЧЕ НЕ ИСКАТ ДА ПОЕМАТ ДРУГИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ АНГАЖИМЕНТИ И ГЛЕДАТ ДА СИ ВЗЕМАТ ЧАНТАТА И ДА СИ ОТИДАТ В КЪЩИ ВЕДНАГА СЛЕД РАБОТА, ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЕ УРЕДЯТ НЕЩАТА ЗАКОНОДАТЕЛНО, КАТО СЕ ДАДЕ ПРАВО НА ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ РАБОТНА ЗАПЛАТА, ДА УЧАСТВАТ ВЪВ ФИРМАТА КАТО МИНОРИТАРНИ АКЦИОНЕРИ. ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРАТ, ЧЕ ДА СИ СОБСТВЕНИК НЕ Е САМО ПРИВИЛЕГИЯ, НО И ОГРОМНА ОТГОВОРНОСТ. САМО ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ НЕРАВЕНСТВОТО НЯМА ДА Е ТОЛКОВА ДРАЗНЕЩО И РАЗРУШИТЕЛНО, КОЛКОТО Е СЕГА. ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ТРУДНО, НО КАЖЕТЕ МИ КЪДЕ Е ЛЕСНО И КЪДЕ ДАВАТ ПАРИ БЕЗ РАБОТА, ЧЕ ДА СЕ НАРЕДЯ НА ОПАШКАТА!!!

ТОГАВА НЯМА ДА ИМА НУЖДА ОТ СИНДИКАТИ И РАЗНИ ДРУГИ ПАРАЗИТИ. ТОГАВА ВСЕКИ ЩЕ ЗНАЕ, ЧЕ НЯМА, НЕ ЗАЩОТО НЕ МУ СЕ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ, А ЗАЩОТО Е МЪРЗЕЛИВ, НЕИНИЦИАТИВЕН И ТАРИКАТ. ТОГАВА ВСЕКИ ЩЕ КОНТРОЛИРА ВСЕКИ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РАБОТАТА. УПРАВИТЕЛИТЕ ЩЕ КРАДАТ ПО-МАЛКО, А РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ НЯМА ДА СЕ СКАТАВАТ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА.

 Отиваме на по-високо ниво!


Както казахме, "блъскането", разбирай многото работа важи по-принцип и не трябва да се злоупотребява с него в практиката. Има народна приказка: Залудо работи, залудо не стой. Тя идва от еснафските години преди и след Освобождението, която отразява философската постановка, която са изповядвали нашите предци, че мързелът и нищоправенето са по-лошо нещо от работата за без пари. Може би и времената са били такива, защото тази приказка подкрепя именно еснафската икономическа същност на тогавашното време, защото колкото повече залудо работят чираците, толкова по-заможен ще става еснафа. Но както и да е.


СВЕТЪТ СЕ Е ПРОМЕНИЛ. СВЕТЪТ ВЕЧЕ ИСКА С МНОГО ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН НОВИ ПРОДУКТИ И УСЛУГИ. ДОКАТО ПРЕДИ ГОДИНИ ЕСНАФСТВОТО Е ЗАГИВАЛО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ ПОЧТИ НА ЦЯЛО СТОЛЕТИЕ, СЕГА ПРОФЕСИИ ЗАГИВАТ САМО ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЯ. ИМА ВЕЧЕ СПИСЪК НА ДЕСЕТКИ ПРОФЕСИИ, КОИТО НЯМА ДА ГИ ИМАТ СЛЕД 10 ГОДИНИ. ТОВА Е "БЪРЗ" ЖИВОТ, А НЕ КАКТО ЕДНО ВРЕМЕ. СЕГА ТРЯБВА ДА СИ НА ГРЕБЕНА НА ВЪЛНАТА, АКО ИСКАШ ДА СИ ДОБЪР. ИНАЧЕ ОТПАДАШ ОТ КЛАСАЦИЯТА.

СЕГА ТРЯБВА ДА СЕ КАНАЛИЗИРА БЛЪСКАНЕТО. ТОВА БЛЪСКАНЕ ТРЯБВА ДА ПРИДОБИЕ РЕАЛЕН ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРИЗНАТ ОТ ОСТАНАЛИТЕ, ЧРЕЗ ЗАКУПУВАНЕТО НА СЪОТВЕТНИЯ ПРОДУКТ ИЛИ УСЛУГА.


Тази невероятна физическа активност, за която ви говорех в предишната статия, за моя познат, който от сутрин до вечер е активен, може в най-добрият случай, както е при него да доведе до средно и малко над средното ниво на икономически стату Въпросът е в това, дали този човек може да достигне своя потенциал, само чрез физическо усилие и насочване на тази енергия в решаване на дребни битови проблеми? Например - за да си осигурим храна, без да се налага да я купуваме, ще си вземем 1 декар в някое село, близо до града, където има и вода и ще си направим зеленчукова градина. За да не купуваме месо, ще си отглеждаме животни. Това е като допълнение към основната работа, за която получаваме заплата. Този филм съм го играл десетилетия наред, още от ранното си детство. Така се изкарва достатъчно и някак си се избягва от мизерията. Но не се решава основния проблем - а той е, че, ВСЕКИ ИНДИВИД Е ДОШЪЛ НА ТАЗИ ЗЕМЯ, ЗА ДА ДОСТИГНЕ НАЙ-ДОБРОТО, ЗА КОЕТО ГО Е ИЗПРАТИЛ ТУК ВСЕВИШНИЯ. НЕ ВСЕКИ МОЖЕ ДА СТАНЕ КАТО БИЛ ГЕЙТС, НО ТОВА НЕ МУ ПРЕЧИ ДА ОПИТА. САМО ЧЕ С УСИЛИЯ ПО САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИТЕ НУЖДИ, ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ. ТРЯБВА ДА СЕ РАБОТИ ЗА ПАЗАРА. ТОВА ЗАКЛЮЧЕНИЕ СА ГО РАЗБРАЛИ ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА АДАМ СМИТ, ОТ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 300 ГОДИНИ, НО ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ И ВЪЗПИТАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА НЕ СА НИ ГО НАБИЛИ ДОСТАТЪЧНО ДОБРЕ В ГЛАВИТЕ И ЗАТОВА ВСЕ ОЩЕ СМЕ НАРОД НА ОВЧАРИ, ОБРАЗНО КАЗАНО.
Като потвърждение, много пъти съм се чудил, защо една Полша, където повече е мрачно времето, отколкото слънчево, ще произвежда стократно повече домати от една България, където обикновено е слънчево. Преди 25 години едит тъп премиер - Филип Димитров, един човек сух и в правото и в живота, без никога да е имал досег със селото, взе решение за разсипване на българското стопанство. Едно стопанство, изградено от комунистите с насилие, но все пак достигнало до степен на развитие, поне в количествено отношение, че да задоволява 30 пъти повече население, отколкото е нашето, отиде по дяволите. Огромните оранжерии, с площ десетки декари всяка една, се разграбиха и разрушиха и българинът отново се върна в градинката си, която прозвеждаше за себе си продукция и по някой буркан консерва "за децата".

Тук виждаме неравенство, обособено и благодарение на ТЪПИ И ГРЕШНИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ РЕШЕНИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ. В резултат сега ядем полски домати, евтини и безвкусни, а ако искаме да ядем бългаски такива, трябва да платим 5 пъти повече и пак трудно ще ги намерим, защото енергията на нашия народ е отишла в свирката на локомотива.
Всички тези хиляди хора, които са работили в тези огромни оранжерии  - край Първомай, Сандански и други градове, сега са пенсионери и чоплят градинката пред селската къща, където живеят. Да не говоря затова, че сега със сигурност полагат повече труд, отколкото в оранжерията, в която са работили преди година, а добиват хиляди пъти по-малко продукция, колкото да осъществят правилото, което вече споменах: Залудо работи, залудо не стой. Ама това правило, макар и в основата си положително, не е направило много хора богати, работейки залудо.

 Та значи, основната причина за неравенството е природната. Така сме се родили. Един е голям, друг по-малък, трети висок и слаб, четвърти нисък и пълен, един е с коса, друг е без и т.н. и т.н.


Един има повече енергия, на друг тя му липсва. Всички тези природни физически дадености различават хората един от друг и затова всички си имат различни имена, различни паспорти, различни животи и т.н. 

Хората се различават и по психика и дух. Няма да навлизаме в дълбокото и да определяме доколко физическите данни определят психическите и обратното в хода на живота, защото за нас тук е важно да определим причините за социалните и икономическите неравенства. Така, при равни други условия, няма как да пренебрегнем физическите данни за формиране на неравенството в обществото.


Но когато става дума за икономическо неравенство, нещата не изглеждат ТОЛКОВА ПРОСТИ. Защо? Ами защото Бил Гейтс е най-богатият човек, но физическите му данни спрямо тренирани хора на неговата възраст са направо плачевни. Той изглежда блед, за разлика от един 60 годишен стрийт билдър, който тренира с тежести на плажа на Лос Анжелис. Защо билдърът няма неговите пари? Такива примери могат да бъдат давани и от вас. Има и още по-фрапиращи случаи - Стивън Хокинг - този човек е обездвижен цял живот, говори чрез компютър и няколко човека се грижат за него, за да компенсират физическата му немощ. Въпреки това той не е беден, за разика от 99% от случаите на подобно заболяване сред хората.


В живота си съм виждал хора, които притежават почти неизчерпаеми физически запаси от енергия. Толкова са активни. Имам познат, който от сутрин до вечер прави нещо и на едно място не стои. За него няма нито почивен ден, нито почивен час дори, освен, когато нощем спи. Ама то и сънят му е толкова. От гледна точка на икономическия му статус, може да се каже, че е над средното ниво, но не толкова, че да предизвиква завист. Нормална къща в града, селска къща с двор, апартамент, купен на "младите", помощ при отглеждането на внуците, домашно производство на консерви, ракия и т.н., заплата в рамките над средната, заради специфичната работа, която извършва - пътно строителство. Казвам си, защо този човек не може или не иска да бъде още по-заможен, защото какво означава ниво - малко над средното? Въпреки чудовищните усилия, не мога да кажа, че той има повече материално богатство от някой, който е главен счетоводител в някоя голяма фирма, който не извършва и 10% от физическата активност на моя познат. Защо се получава това?
Това че се блъскаш, не означава, че имаш кой знае колко права при разпределението на общественото богатство. ТРЯБВА ДА СЕ БЛЪСКАШ С АКЪЛ, АКО ИСКАШ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ СРЕДНОТО НИВО ЗА СТРАНАТА. Аз съм минал по този път, когато с голямо блъскане, моето семейство сме постигали материален статус, непостижим за средното ниво, още по времето на социализма. Но това, както казваше един мой колега, са "кървави пари". Това са пари, за сметка на физическото /надявам се само/ здраве. Работата е ДА СЕ РАБОТИ ЕФЕКТИВНО И ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО ДА СЕ РАЗВИВА ДОБРЕ, БЕЗ ДА СЕ СВРЪХАМОРТИЗИРА БЕЗ ВРЕМЕ. СЪЩОТО СЕ ОТНАСЯ И ЗА ДУХОВНОТО ТЯЛО.


Значи първото икономическо неравенство се явява между по-активните хора и по-малко активните хора. Същият този мой познат си пийва ракия, но никога не съм го виждал пиян. Той ми казва, че и на него му се иска да сложи трета ракия, след втората, но в този момент излиза от дома и започва да работи нещо, за да избяга от възможността да си поиска трета чаша. Знае, че това ще му донесе проблеми. А кой ще гледа после прасетата, зайците и другите животни, кой ще отиде на работа в 6 часа сутринта, че да подкара валяка, кой след това ще има възможност да се тупа по гърдите, че купил играчки на внука, който е кръстен на негово име и пари и душа дава за него. Такава е българската психология и това е.

В същото това време, друг мой познат, на същите години, чака майка му да вземе рентата от земята, за да отиде да си купи ракия. В икономически смисъл зад този човек няма нищо повече, от това, което е оставил баща му - селка къща, запустяла с годините и 40 декара земя. Нищо не е добавил над това. И затова онези близо 1000 лева от рентата са голяма цел, защото му дават възможност да се отдаде на страстите си. Той не се замисля след първата или втората ракия. Кара, докато изпадне в транс. И затова в икономически смисъл е жив зян, за разлика от първия мой познат, който винаги има пари в джоба си и семейството му е нахранено, облечено, ходят на училище, учат и работят здраво и имат самочувствието на "някои".

Това е първата проява на неравенство. Един се отдал на много работи от сутрин до вечер, а друг се отдал на това, да взема парите на майка си от рентата за земя или от пенсията й, за да си купи ракия. Е няма как тези хора да бъдат равни.

Какво може да се направи в случая, да се накара този, който не работи, да свърши нещо? Много пъти към го казвал - държавата трябва да осигури работа на всички безработни - нека метат улиците, нека чистят коритата на реките, нека участват в подобряването на инфраструктурата на страната. Дори и трудът им да не бъде достатъчно ефективен, че да си заслужат и минималната работна заплата, която ще се плаща в този случай, важното е да бъдат ангажирани трудово, за да правят по-малко глупости. Така и това неравество, за което писах досега, няма да е толкова видимо и набиващо се на очи. Поне в този случай, ракията ще си я купува със свои пари, а няма да тормози майка си за пари. Интересно нали, преди време родителите му не даваха да си играе с този или онзи, защото не били добри деца, като сега той е пропаднал, а онези, тоест "лошите" деца, сега са устроени както се казва над средното ниво. Това е моят пример от детството ми по отношение на формирането на икономическо неравенство на ниското обществено ниво, както и МОЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ КАК ДА СЕ РЕШИ ТОЗИ ВЪПРОС ОТ ПОЛЗА КАКТО НА ИЗПАДНАЛИТЕ ИНДИВИДИ, ТАКА И ОТ ПОЛЗА ЗА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО.

Още в самото начало на тази статия, ще направя куп уговорки. Голяма част от уговорките са свързани с физическото състояние на индивидите, което физическо състояние е причина за неравенството и втората част с психическото състояние на индивидите, което също влияе на неравенството.


Под "неравенство" имам предвид предимно икономическото и социалното неравенство.

Ще ви дам няколко примера:

1. Колкото и да говорим и колкото и репортажа да има по телевизията, така че да останем с впечатление, че инвалидите са важна част от нашето общество и трябва да им осигурим възможност да се придвижват навсякъде, както и законова възможност да изразяват своите възможности в полза на обществото, не вярвам същото това общество да избере инвалиди за депутати, министри, премиер и президент. Нали разбирате за какво става дума. Все едно казваме, ние ще се грижим колкото се може за тях, за да имат условия поне за придвижване, ще им дадем някаква помощ от бюджета, на някои ще им осигурим придружител, но толкова. Гадно е, но това е факт. Тя и войната е гадна, но е факт и не можем да я премълчим;
2. Прави ли ви впечатление, как американските медии нашироко отразяват физическото състояние на индивитите. Кой какво кръвно имал, дали захарта била в нормални граници, дали кандидатът ходи на фитнес, дали изглежда добре и т.н. Там общественото мнение подсъзнателно усеща, че болестта на един президент е риск за обществото и иска да се подсигури предварително. Също голямо внимание се отделя за семейното му положение и затова дали има нормално семейство. Без да се засягате, но Плевнелиев няма никакъв шанс да стане американски президент. Там дребните физически хора и в същото време, фактически разведените, няма да имат никакъв шанс да станат президенти. Ето още едно условие, което първо е свързано с физическото състояние;
3. Ако се върнете назад в историята на Германия, Хитлер наследява физически големи хора. Никога до негово време, Германия не е избирала "дребен" и "вреден" човек, който да я управлява. Не става дума затова, че дребните хора не са полезни. Много са полезни и аз го знам от собствен опит. НО ЗА УПРАВИТЕЛИ НЕ СТАВАТ. Там трябва да си "голям". Затова немският избирател осъзна своята грешка и следващите избори са точна на такива хора - тежки и в мислите си и в действията си. Те не искат повече холерици да ги управляват. Холерици с перманентно разстроена вата. Хора като Аденауер, Вили Бранд, Вилхелм Кол, Герхард Шрьодер, Ангела Меркел - тежат на мястото си. Физическото неравенство явно влияе на германските избиратели, когато трябва да решават за лидери.
4. Само си помислете, коя "епоха" в СССР беше най-плодотворна? Точно така, епохата на Брежнев. Този човек беше участник във ВСВ. Имаше мащаб. Беше кафа и имаше проблем с теглото си. Управлява дълго време и дори и водката не успя да го събори лесно. Но най-важното - спря репресиите, които в някаква степен бяха спрели още по времето на Хрушчов, но нямаше как психически кибритлията Хрушчов, да вдъхне доверие на световната политическа сцена, след като цял свят го видя, как с обувката си удряше по катедрата в ООН, за да накара слушателите си да млъкнат. Та Брежнев беше кафа - човек, тежък. Това е земя и вода. При него репресии вече нямаше и социализмът показа и някои положителни страни. Вярно е, че когато той умря, разложението беше вече в ход, но все пак, ако трябва да се избира между Хрушчов и Брежнев, последният обираше точките именно заради физическите си данни, които пък от своя страна оказваха влияние върху психиката му, в посока на по-голямо спокойствие и неприбързване при вземане на решения, за разлика от предшественика му. Винаги съм казвал, че в някои епизоди на историята, дори и Партията може да взема по-малко лошите решения;
5.