Знаете ли колко пъти съм питал институциите, при промяната на някои правила, как това се е отразило в живота ни. Отговор - никакъв. Просто няма информация.


Как се правят правилата при нас. Пътува премиера с големия джип и някой се досеща да му измери приблизително скоростта. Установява се, че е доста над 120км/час. Поставят го на въпрос, а премиерът се измъква и предлага решене, да се увеличи скоростта на магистрала на 140км/час, защото вече колите не били като едно времешните. Нямам нищо против, защото и мен са ме хващали да карам над 120 на магистрала. Сега лично на мен ми стана по-лесно, защото обичам да пускам по енерция, а за да го направиш, ти трябва по-висока скорост за засилване. Сега на българските магистрали можеш да караш по-бързо от всяка друга страна в Европа, с изключение на Германия. Само заради решението на един човек.

Дотук добре, но аз питам, по-опасни ли станаха българските магистрали с това увеличение на максимално допустимата скорост? Дали се взема предвид и обстоятелството за по-голямата натовареност на магистралите през последните 2-3 години? Дали се взема предвид и обстоятелството, че оттогава има малко увеличение на магистралните пътища в България? Няма отговор на тези въпроси. Също така, катастрофите по магистралата задължително ли се свързват с превишена скорост над допустимата? Когато ТИР или Автобус катастрофира, с колко километра в час са се движили? Нали имат система в километража и оттам може да се разбере. 


По-рисковани ли станаха основните софийски булеварди след промяната на ограничението на скоростта от 50 на 70 км/час и от 50 на 80 км/час. Визирам булевардите България и Цариградско шосе.  Скоростта ли убива или купените шофьорски книжки, за които Босия пише и разследва от десетилетие насам, занижените критерии за вземане на изпити и липсата на строга система за недопускане на дебили на пътя? Нека КАТ да каже, колко убити има на бул. България, когато скоростта беше 50 км/час и колко има сега. Същото е и за Цариградско шосе.

Знаете ли, прекаленият светец и богу не е драг. Това е известна мисъл, идваща от народната душа, стигнала до нас през годините. Пътувам по магистралата и какво забелязвам. Когато скоростта беше 120 км/час, имаше много нарушители. Сега е 140 км/час. Нарушителите са по-малко. Ако стане 200 км/час, нарушителите ще бъдат единици. Ако стане 300 км/час, няма да има нарушители и КАТ ще останат без работа. Само не ми говорете за рисковете, защото аз се движех по немска магистрала с над 200, когато ме изпревариха коли, като ме оставиха с чувството, че съм спрял. Статистиката за Германия е много по-добра от тази на България.Там карат бързо и малко мрат, а тук мрем като мухи на пътя. Явно е комбинация - скапани коли, липса на възпитание и опит, излишно его, смотани водачи, лоши пътища и какво ли още не. Но едно е ясно - няма надеждна информация и всичко се изсмуква от пръстите.

Тръгнете из България и стриктно спазвайте ограниченията за скоростта. Ще видите, че над 70 % от всички водачи нарушават съвсем съзнателно закона и правилника и ще пречите на основния поток от автомобили да се придвижва бързо. Ще ви свирят и ще видите среден пръст. Ние ли трябва да се съобразяваме със закона, измислен от незнам си кой чиновник, или законът трябва да се съобразява с основния поток? Оставам място за размишления. Но да се върнем на заглавието. Липсва ми информация. На всяка крачка от моя съзнателен живот имам нужда от необходимата информация. А няма и няма. Гледам на Запад пишат основания за приемане на закон. Направили са съответното проучване, как ще се отрази и на кого. Имаме и ние такава законодателна уредба, според която трябва всеки закон да отговаря на определени съответствия с други закони. Но все пак основанията, аргументацията и последствията ги няма като обяснение или заключения от предлагането на определен закон, до неговата "работа" или отмяна. Да не говоря за липсата на информация за работата на администрацията изобщо, за харченето на нашите пари и т.н., но това е дълга тема на разговор, за която е ставало много пъти дума в хиляди публикации.

 http://www.dnes.bg/stranata/2017/09/08/da-vi-e-sladko-36-lv-za-pylneni-chushki-samo-v-nesebyr.352789

Абе хора, вие не четете ли менюто, преди да поръчате? Особено това важи за България, където все още не сме се научили да правим бизнес с продажба на готови храни. Това да не е Македония или Сърбия, да седнеш, да си поръчаш нещо, да останеш доволен и от качеството на храната и от обслужването, така че да оставиш с кеф бакшиш на сервитьора. Това е България!

Така да се каже - внимавайте. Да не ви говоря за качеството на храната в нашите ресторанти - или е пресолена или е твърде мазна или сервитьорката е станала "с гъза си" сутринта. Жена ми готви, аз си готвя сам или купувам само от заведения, които съм ги тествал. Това да вървя като улава крава и да вляза в първата ми попаднала кръчма в Несебър и след това да се възмущавам, че чушките били 18 лева за две бройки....


НЕ СМЕ СЕ НАУЧИЛИ ДА НАКАЗВАМЕ. НЕ НАКАЗВАМЕ НИТО ПОЛИТИЦИТЕ СИ, КОИТО УЖКИМ ИЗБИРАМЕ НА ВСЕКИ 4 ГОДИНИ, НИТО РЕСТОРАНТЬОРИТЕ, КОИТО ОТКРОВЕНО НИ МАМЯТ И С КАЧЕСТВОТО И С КОЛИЧЕСТВОТО, ЧЕ И УДРЯТ И В СМЕТКИТЕ. ВРЕМЕ Е ДА СЕ НАУЧИМ ДА НАКАЗВАМЕ ЛОШИТЕ ПРАКТИКИ. ПРЕДИ ГОДИНИ В МАКЕДОНИЯ ФАЛИРА ЕДНА МЛЕКАРА, В БИТОЛА, ЗАЩОТО Я ХВАНАХА, ЧЕ СЛАГАЛА 3 % СУХО МЛЯКО В ЙОГУРТА, КОЙТО ПРОИЗВЕЖДАЛА. ХОРАТА СПРЯХА ДА КУПУВАТ И ТОВА Е. МЛЕКАРАТА ЗАГИНА. АКО ВИДИТЕ В МАКЕДОНИЯ ФОЛСВАГЕН ТУАРЕГ, ЗНАЧИ СТЕ КЪСМЕТЛИЯ. СЛЕД КАТО ТОШЕ ПРОЕСКИ ЗАГИНА С ТАКАВА КОЛА В ХЪРВАТСКА ИЛИ ХЪРВАТИЯ, КАКТО ИСКАТЕ ГО КАЗВАЙТЕ, ПРОДАЖБИТЕ СЕКНАХА. ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ МАКЕДОНЦИТЕ ИЗГОНИХА МАКДОНАЛДС, КАТО СПРЯХА ДА КУПУВАТ БОКЛУЦИТЕ, КОИТО СЕ ОПИТВАХА ДА ИМ ПРОДАВАТ ТАМ.

ТА ВРЕМЕ Е ЗА НАКАЗАНИЕ. НАКАЗАНИЕТО НА ПАЗАРА. НЕ КУПУВАЙТЕ ОТ РЕСТОРАНТИТЕ ХРАНА, ДОКАТО НЕ СТАНАТ НА НИВОТО НА МАКЕДОНСКИТЕ И СРЪБСКИТЕ РЕСТОРАНТИ. ПРОСТО ИМ ПОКАЖЕТЕ ЧЕРВЕН КАРТОН. ПРОСТИЧКО Е. ТОЛКОВА ЛИ ЛЕСНО ИЗКАРВАТЕ ПАРИТЕ СИ, ЗА ДА ГИ ПРЪСКАТЕ С ЛЕКА РЪКА ПО БЪЛГАРСКИ ИЗМИСЛЕНИ РЕСТОРАНТИ? ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО МОЖЕТЕ ДА СИ ПОРЪЧАТЕ В МАКЕДОНСКА КРЪЧМА ЗА 9 ЕВРО? ЗНАЕТЕ ЛИ ЗА 4 ЛЕВА КАКВА СУПА МОЖЕТЕ ДА ЯДЕТЕ В ЦЕНТЪРА НА СКОПИЕ? ТАКАВА, ЧЕ НЯМА ДА Я ЗАБРАВИТЕ НИКОГА. ТО И СУПАТА В НЕСЕБЪР И ДВЕТЕ ЧУШКИ ЗА 18 ЛЕВА НЯМА ДА ГИ ЗАБРАВИТЕ НИКОГА, НО ДРУГА Е ПРИКАЗКАТА, НАЛИ МЕ РАЗБИРАТЕ.

 Сега нещата са простички. Там, където си адресно регистриран, там гласуваш за кмет и общински съветници. Но нека да разгледаме и другата хипотеза - тази, при която, имаш имот и в друга община. Какво правим тогава?


Имотът е отговорност. Трябва да го поддържаш, да го облагородяваш или да го развиваш, в зависимост от намеренията. Да дадем пример с покупката на къща на село. Инвестираш едни 3-5000 лева за стара къща с двор на село. Сумата тук няма толкова голямо значение. Може да се намери и по-евтино и по-скъпо. Отиваш там и започваш някаква дейност. Дори и да ползваш само съботите и неделите през лятото, това си е ангажимент. Обработваш двора, поправяш покрива на къщата, насаждаш зеленчуци, грижиш се за плодните дървета. На основание на акта за придобиване на имота, вече си ЗАДЪЛЖЕН КЪМ ОБЩИНАТА, В КОЯТО Е ИМОТЪТ - ПЛАЩАШ ДАНЪК ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ИМОТА НА ТВОЕ ИМЕ, ПЛАЩАШ ТАКСА СМЕТ, ДАНЪК СГРАДИ И Т.Н. Ако искаш услуга от общината, плащаш за нея - дали ще извадиш скица или строително разрешение - плащаш. Ти си вече заинтересовано лице, когато става дума за притежател на имот. Заинтересован си от това, до имотът ти да има достъп, да има вода, канал, ток и т.н. Не ти е все едно, кой е кметът и как си върши работата. Същото е и с общинските съветници. 

Да, обаче собственикът няма право на глас в тази община, защото не е адресно регистриран там. Той е регистриран на друго място. Става така, че някакъв наемател, който живее в тази община и не плаща всички тези разходи, които плаща един собственик на имот, има право да гласува на общински избори, а собственикът на имот - няма.


Това също трябва да се промени в България. Няма значение колко имота имаш и в колко общини - след като плащаш общинските данъци за имот, за притежание, за прехвърляне, такса смет и други общински данъци и такси, БИ СЛЕДВАЛО ТВОЯТ ГЛАС ДА ИМА НЯКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ТОВА НАСЕЛЕНО МЯСТО.