https://www.24chasa.bg/novini/article/7060230


Шефът на антимафиотите говори затова, че са хванали кола с документи, които били предназначени за унищожаване.

Преди няколко дни, същият началник Спиридонов, говореше за някакъв зле скалъпен филм от страна на журналисти от сайта "Бивол". Сега се установи, че филмът никак не е зле скалъпен, ама всички видяха, че реакцията на Спиридонов не беше адекватна. Но не видях никакво извинение от негова страна, за непрофесионалното си поведение и изказвания.

Това е, Спиридонов не е назначен от нас и няма да се кланя на нас. Той се кланя на премиера, защото е лично негова номинация. Ще уважава и обича само премиера. Всички други са от втори клас хора и това се видя от поведението му през последните дни.  И НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ЛЪЖЕ В ОЧИТЕ НИ ИЛИ НЕ. ДАЛИ Е ЛЪЖЕЦ ИЛИ НЕ. НЕ Е ВАЖНО НИЕ ДА ГО ХАРЕСВАМЕ. ВАЖНО Е ПРЕМИЕРЪТ ДА ГО ХАРЕСВА. ТАКАВА НИ Е ДЪРЖАВАТА. ТОВА ЖЕЛАЕМ НИЕ, ИЗБИРАТЕЛИТЕ, ТОВА И СЕ СЛУЧВА.

 Та говорихме за здравата направа:

1. Видях как са направили беседките в парка. Какво дебело дърво, както мястото за сядане, така и масите. Натискаш го, а то не мърда. Масивно, богато, дебело;
2. От двете страни на пътя, сложен допълнителен асфалт - знаят, че там има най-голямо износване и са се подсигурили;
3. Тротоарите - е няма такова нещо. Шетахме из Швейцария преди две-три години, но дори и там не видях такова изпълнение. Как са наредили само гранитните павета. Какви къщи са направили. Семпли, с качествено направени стени, прозорци и улуци. Нали с това се разправям, та знам. Окото ми вижда отклоненията. Около строежите не видях нищо разхвърляно, като при нашата цигания. Подредено, нагласено.
4. Видях какво значи пластмасова дограма, в комбинация с дърво. Беше на Рехау. Е такова нещо не съм виждал тук наистина. Какъв обков, какви заключващи елементи. Всичко изпипано до съвършенство.
5. Наоколо къщи, с градинки. Цветя, трева, ябълкови дръвчета, диви сливи. Такива ябълки, толков захаросани, не съм ял никъде по света. Също и дивите сливи - сладки, та сладки. А уж са на север...
6. Ей хора, където и да отида в България, освен мизерията, която ни обгражда и праха, който е навсякъде, винаги ще се намери някой да стърже с резачка за дърва или за косене на трева, все някой ще чука, ще праска и ще ти пили в мозъка. Дали защото беше събота и неделя, не чух нито резачка, нито чук да тропа, нито някой да цвили или деца да пискат до небесата. А хора има, колкото щеш. Как е възможно, у нас, в България - хора нямаме, ама шум и прах, колкото си искате. Там има хора, но нито шум, нито прах. А дървета наоколо пълно, все едно си в Родопите. Ама това е, култура. Обиколих целия рибарник на градчето, толкова много хора, насядали да ловят риба - не чух едно повишаване на глас, някакво викане, пиянска изхвърляния или нещо подобно. Всеки си седнал на мястото, направил си палатката и си събрал боклуците в торба. Няма хартийка или найлоново пликче, хвърлено наоколо.
7. Не на последно място - нощувахме две вечери във ферма. Отглеждаха крави и овце. Чак на тръгване видях две овце до оградата, пасяха трева и двете им чух гласеца - изблеяха, та да разберем, че има животни наоколо. При толкова много крави и овце, как не ги чух тези крави да мучат в обора. А спалното помещение ни беше на има няма 15 метра от кравите. Доловихме някакъв лек мирис, но все пак, това са крави. У нас в градския транспорт на София, пенсионерите миришат по-лошо, защото освен липсата на хигиенни навици, те се славят и с огромното количество чесън, което консумират, та така.

Хигиена ни липсва на нас, българите. И желание за работа. И желание да си свършим работата така, че след нас да не минава друг. И усет към хармонията. И работна етика. И чувството, че никой не ти е длъжен да ти търпи глупостите, които правиш. И друго и трето и четвърто.


Не се притеснявам, кога ще ги стигнем американците, както казваше преди време Тодор Колев, лека му пръст. Как ще ги стигнем чехите? Но първо трябва да стигнем сърбите, които въпреки, че имат по-малък БВП на глава от населението от нас, държавата им изглежда по-добре от нашата. Белград изглежда жив и лъскав, като изключим някои улици на стария град, където наистина е мрачно и неприветливо. Пътищата им по-добри, тротоарите им по-добри, ресторантите им по-добри. За унгарците да не говоря и за словаците. А чехите са още по-напред и от тези народи, говоря в икономически план.

Няма сериозно социално разслоение - има много богати чехи и словаци, но те ги виждаш по улиците. Няма я тази парвенющина, която я имаме тук, в България. Още влизам в София, малко след полунощ и мерцедес S класа ни задмина в Люлин, все едно бяхме спрели. Изпревари ни отдясно. Даваше мръсна газ. БМВ му се "върза" и започна гонката. А наоколо сумрак, грозни панелки и недобре осветена улица.

В Чехия не видяхме бедни. Може да има "по-бедни", но не видяхме бедни. Видях едно Порше Панамера и едно Ауди 8. Всичко друго - стандартни средно статистически коли.
За разлика от Белград, където ни "накацаха" толкова много просяци, че направо отврат...Не можеш да хапнеш на спокойствие, без някой като някаква нахална муха, да ти се натресе пред очите в желанието си да те облекчи с някой динар.


Та как ще ги стигнем - аз знам, ама дали както е казвал Чърчил, народът ни може да понесе КРЪВ, ПОТ И СЪЛЗИ. Иначе сме обречени. Толкова зле изглеждаме като държава, като градове и села, толкова прашни, мръсни и неподредени са нашите населени места...Колко години трябва да минат, но не и само да минат. ТРЯБВА РАБОТА, ЕФЕКТИВНА, ПРОДУКТИВНА, СЪЗНАТЕЛНА РАБОТА. ИНАЧЕ НИЩО НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. ТРЯБВА ДА УЧАСТВАМЕ И В УПРАВЛЕНИЕТО НА ТАЗИ СТРАНА. ДА НЕ СЕ ЗАВИРАМЕ В КЪЩИТЕ СИ И ДА СИ ЗАРАВЯМЕ ГЛАВАТА В ПЯСЪКА И ДА ОЧАКВАМЕ ПОЛИТИЦИТЕ ДА НИ ОПРАВЯТ. ДУПКА - НИЕ СМЕ ДУПКАТА НА ЕВРОПА. ДАЛИ НИ ХАРЕСВА? МНОГО БЪЛГАРИ СЕ ВЪЗМУЩАВАТ, НО НЕ ПРАВЯТ НИЩО, ЗА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ НЕЩАТА В БЪЛГАРИЯ. ПРОСТО СЕ ОПРАВДАВАТ, ЧЕ ОТ ТЯХ НИЩО НЕ ЗАВИСИ, НО АКО ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ, БИХА КРАДНАЛИ НЕЩО, ЗА ДА СЕ ОПРАВЯТ. ТАКИВА СМЕ СИ. НЕ НИ ПУКА КАК ПРАВИМ ПАРИТЕ СИ. ПРОСТО НЕ НИ ПУКА. РАЗВРАТЕНИ СМЕ ОТВЪТРЕ. ПРАЗНИ И ОБРЕЧЕНИ...

 Словаците и те са напред. Мога да дам различни показатели, като БВП на глава от населението, тенденции в развитието на глобалните им финансови показатели, структура на икономиката и т.н. и т.н., но не това е целта на настоящото писание.

Първо да кажа, че много лесно се минава границата между Унгария и Словакия. Може да се мине поне с 60-70км./час. Границата между Словакия и Чехия я минахме с над 100/час. Какво да се прави Шенген.


Унгарците си държат на форинта. Развъртяхме едни хиляди форинти, заради съотношението 1 лев е равно на 167 форинта. На практика там сме "милионери". То там всички са милионери, та камо ли ние, българите. Ако имаш 6000 лева, ти си "милионер". Едни нули, свят да ти се завие.

Та да се върнем на словаците. Бачкат хората. Нещото, което много ме впечатли е, че от унгарската граница, та чак до Братислава, не видях кола със словашка регистрация. А се намирахме в Словакия. Тези хора вероятно всички работят и нямат "представители" по пътищата. Та в Словакия видях повече чешки коли, отколкото словашки.

Словаците са отишли напред. Нови сгради - жилищни, офиси, къщи...Прекрасна инфраструктура. Отбихме се в някакво малко градче край магистралата. На едно място имаше струпани няколко големи хипермаркета - Теско, Лидл и още някакви, не си спомням. Имаше и четири бензиностанции и всички бяха пълни с коли за зареждане. Влязохме в Теско. Цените като в България. Хората яко купуват. Беше петък, следобяд. Паркингът пълен с коли.

Чехия. Интересно ми беше да я видя. Не съм бил там от много години. За последно - когато се разделяха със словаците и правеха границата. Тогава граничният контрол беше твърде импровизиран. И двете страни очакваха да им се случи нещо хубаво, като са разделени. Строяха граница. Сега няма граница. Усилията са отишли на вятъра, ама това е животът. Веднага влизайки в Чехия се разбира, че това е по-богата страна. Веднага се усеща, че БВП на глава от населението е по-висок от този в Словакия. Преди 3 десетилетия, чехите бяха машиностроителите, а словаците - земеделци и хора, които се занимаваха с туризъм. Сега нещата рязко са се променили. Словаците са на първо място в света, по производство на автомобили, на глава от населението. Видях голям завод на Ваген, край Братислава, но въпреки това, чехите са напред "с материала". По-богати са. Шкода е навсякъде. Магазините промотират чешките продукти. Доколкото разбрах, има различен ДДС за местно производство и за внос. Изненадах се, доколкото регулативите на ЕС не позволяват такова различно третиране.

Та, Чехия. Спомени. Същият друсащ на плити път, преди Бърно и към Прага. Бая са икономисти тези чехи. Отдавна са в Съюза, но все още пътят им, главният им път от словашката граица, през Бърно до Прага, не е окончателно завършен. Слагат някакъв фин слой върху бетона., за да не тропа толкова много. Пътят в петък беше адски натоварен. Всички като че ли бяха се наговорили да минат по него. Докато заобиколим Бърно ни се отели волът. Чехите също подобно на унгарците на южната дъга на Будапеща, бяха сложили на няколко места ограничители за движението и ставаха километрични тапи. Има и някакво строителство, проточило се от дълги години по магистралата между Бърно и Прага, което причинява невероятно задръстване. От посока Прага, към Бърно имаше поне 15 километра колона. Чудна работа са чехите - правят някаква канализация между двете платна на магистралата и всичко идва оттам. В същото време и тировете затрудняват допълнително движението.

Както и да е, добрахме се местоназначението. Малко градче, нещо като Угърчин. Там вече ми "падна ченето", както се казва. То не са улици, то не са тротоари, то не е площад, то не са зелени площи, направени велоалеи, база за конен спорт, голямо езеро - рибарник, с десетки рибари, които нощуват там и хващат риба. Не видях да има табели, които да ограничават риболова само за тези, които са си платили. Мисля, че беше свободно. Бирена фабрика. Някои казват, че бирата в Чехия била евтина и по-евтина от минералната вода. Бъркат много. Местната бира е скъпа, та скъпа. Едно кегли от местната марка бира струваше колкото две кегли Хайнекен. Купихме за спомен разбира се. Погледнах вътре в двора на фабриката. Невероятна чистота. Фирменият магазин - свети от чистота. Гледам идват клиенти /карат шкоди, разбира се/ отварят багажниците и изваждат каси с празни бутилки, които заменят за пълни. Гледах касите - имах чувството, че са измити предварително на водоструйка, преди да ги върнат в магазина. Преди много години имахме магазин и продавахме бира. Каква мръсотия беше...Връщат ти каса с бира, а вътре неизпита бира. Тя се разляла...ужас. Прах, да не приказвам. Тя още от завода идва запрашена отвсякъде. Затова ми прави впечатление това, което видях в Чехия.


И всичко направено така, че да няма нужда от ремонт за дълги години/
Следва текст.

Бай Алеко, где си ти, скрит зад селските върби!!

Баси и тъпото племе сме наистина!


През цялото пътуване до Чешко, видях един изтърбушен двигател, който кадеше като змей, на пътя между Виена и Будапеща. Като го изпреварвах и какво да видя, СОФИЙСКА РЕГИСТРАЦИЯ. Вътре един чичка по потник с цигара между пръстите, притиснали в същото време волана. Българска картинка. Бай Ганьо, ама от лошите, ония мизерните. Пак да ви кажа, за целия път не видях друга подобна сценка. Срам ме хвана. Срам, че съм част от българското племе, че този гамен ми е сънародник.


На излизане от страната, към 4 часа сутринта, на Калотина, работи само едно гише. Колона от автомобили. Чакахме, та се начакахме. Най-накрая получихме милостиня от гранична полиция. Включиха второ гише, та се поразредихме малко. Когато и да мина българската граница, в мен се надига възмущение от работата на гранична полиция или по-скоро от организацията им. Винаги си подложен на малтретиране, повече, отколкото сърбите си позволяват. И там работеше едно гише, НО НЯМАШЕ ОПАШКА. Пред мен имаше само три коли. Каква е тази работа българска! Един наш полицай обслужва нашата граница и има наредени 20 голи, а един сръбски полицай обслужва от сръбска страна границата и има наредени 4 коли!!!

Сърбите са направили магистралата от самата граница до тунела след Пирот и няколко километра след това до 13-те тунела преди Ниш. Сложили са електронна система за контрол над скоростта. Ако прекалиш и пристигнеш на следващата патарина по-бързо, отколкото системата отчита, плащай глоба. Дали при отчитането на средната скорост се взема под внимание няколкото минути, които ти са необходими да спреш пред патарината, да изчакаш ако има коли пред теб и да си разплатиш сметката? Дали се взема под внимание, ако спреш да зареждаш гориво между двете патарини или посетиш някоя от тоалетните? Дали това време ще ти позволи да поддържаш по-висока скорост от ограничението от 130 км/час, не мога да кажа. Примирихме се, че това е скоростта и я спазвахме през целия сръбски участък. Направи ми впечатление, че няма вече онези летящи по магистралата коли с над 200 км/час. Не видях и катастрофа. Вероятно има ефект от тези мерки. Доколкото разбрах, сърбите вкарват в затвора за месец, ако превишиш скоростта с над 50 км./час.

На сръбско-унгарската граница имаше коли, главно заради мудната работа на сърбите, но нищо не може да се сравни с изнервящото състояние на организацията на нашата гранична полиция.

В Унгария - прекрасен асфалтов слой на магистралата. Веднага си личи, че тука малко се краде от пътя, ако изобщо се краде. Прекрасни места за отдих на пътуващите, с безплатна тоалетна, изработена от неръждаема стомана. Вода, автоматичен режим на пускане на течен сапун и на вода. Навсякъде чисто и прибрано. Само тъпите фасове не са прибрани. Те са вечни и са неизброими, нахвърляни по плочки, асфалт или направо в тревата.

Околовръстното на Будапеща, или по-точно Южната дъга. Фантастично съоръжение, което за жалост досега не съм го видял да работи в пълния му капацитет. Все нещо правят и има големи задръствания. Добре е, че в неделя поне не пускат тировете, та минахме спокойно. Иначе в петъчно време е ад под небето.

Магистралата към Виена. Унгарците вероятно знаят, че тази магистрала има нужда от трета лента за движение. Бая е натоварено, особено ако движат тировете. И стават такива сакатлъци...Видях тир, който се беше треснал в друг камион и къбината му беше раздвоена. Следствие на това, десеткилометрична колона, която вероятно е станала и по-дълга, защото няма как да стоя там и да гледам какво се случва през цялото време. Участъкът около Татабаня има нужда от нов слой асфалт.

Унгарците малко се изложиха - нямат магистрала от отбивката от Гьор, в посока към Братислава. Строят нещо сега, ама трудно им върви. Явно Словакия не им е приоритет. Нито езиците им си приличат, нито обичаите. Унгарците гледат повече към Виена, но като култура и обноски, отколкото като политика. Нали са и те католици и са били империя преди сто години.

След текст.

 https://www.dnes.bg/stranata/2018/09/18/kolelo-kormilo-asansior-trygva-pritiska-10-godishno-izdyhva.388138


Вижте какви са моите констатации. Детето е мъртво. Господ го е прибрал. Така е решил. Но докъде стигат компетенциите на Всевишния и докъде е отговорно обществото за това, което се е случило? Никой не може да отговори.


Ето и моите констатации и въпроси към институциите и към родителите:

1. На какво уважаеми министър на образованието, уважаеми директори на училища, учители, възпитатели и родители сте научили това дете, след като то е загинало при толкова нелеп инцидент!!! ПОДГОТВЯТЕ ДЕЦАТА ЗА ИЗПИТИ, А НЕ ГИ УЧИТЕ КАК ДА СЕ СПРАВЯТ В ЖИВОТА. ДНЕС НЯКОЕ ДЕТЕ ЩЕ ЗАГИНЕ С ВЕЛОСИПЕД В АСАНСЬОРА, УТРЕ ЩЕ СЕ ПРЕТРЕПЕ НА НЯКОЯ ЕСТАКАДА ИЛИ НА ПЪТЯ, В ДРУГИ ДЕН ЩЕ СЕ УДАВИ В НЕОХРАНЯАМ ЯЗОВИР ИЛИ ЩЕ ГО УТРЕПЕ ТОКА, СНИМАЙКИ СЕЛФИ, КАЧЕН НА НЯКОЙ ВЛАК И Т.Н. И Т.Н.
2. Уважаеми родители, вие знаете ли, че детето ви вкарва в асансьора велосипеда? Вероятно това не се случва за първи път. В нашия блок има такива гамени и гаменчета, които вкарват велосипедите в асансьора или разнасят велосипедите из етажите. И тези деца имат поддръжката на родителите си, защото знаете ли какво е обяснението, което получам, когато направя забележка - "Ами къде да си оставим велосипедите, няма мялко или ще ни ги откраднат". Значи и те имат някакво право, но като краен резултат, стените в нашата кооперация са повредени, а асансьорът е издраскан. ие в доста неприличен външен вид. Защо останалите трябва да търпим всичко това? Аз трябва всеки път да гледам одраскания асансьор, когато се возя в него и когато поискаш пари, за да се възстановят щетите, тези хора най нагло отговарят : НЕ Е ОТ НАС. ДРУГ ГО Е НАПРАВИЛ. Типично по български - разчитаме да ни се размине. Да, ама не, както е в конкретния случай. Някой плаща веднага, а друг си го носи за следващ живот и т.н.
3. Къде е отговорността на министерството на регионалното развитие и на общините, които трябва да създадат такава нормативна база, че да осигурят на притежателите на велосипеди възможност за паркинг, така, както има гаражи под кооперациите, които се строят в големите градове? Ако имаше къде да се оставят велосипедите, ще има по-малко напрежение в блока, във връзка с тяхното транспортиране по етажите, а няма да се случват и такива нелепи инциденти.

А ако ми говорите за правила, знаете ли кой нарушава най-много правилата за уличното движение? ПЕШЕХОДЦИТЕ, МОТОРДЖИИТЕ И ВЕЛОСИПЕДИСТИТЕ. Пешеходците вървят като изоглавени и на практика не гледат къде вървят. Мислят, че друг трябва да се грижи за живота им. Обикновено младите хора са заети да си гледат тъпите съобщения, получени на телефоните и не им пука за тяхната безопасност, когато пресичат улицата. Велосипедистите също много наглеят на пътя. Колко пъти сте видели, велосипедист да слезе от велосипеда, за да пресече на пешеходна пътека, както си му е редът? Виждал съм, но много рядко. Обикновено профучават с велосипеда по пътеката. За моторджиите да не говоря. И знаете ли защо те са най-недисциплинираната част от движението? ЗАЩОТО НА ПРАКТИКА ТЕ НАЙ-МАЛКО СА ГЛОБЯВАНИ, ЗА РАЗЛИКА ОТ АВТОМОБИЛИСТИТЕ. ИМА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ АКТОВЕ, НАПИСАНИ НА АВТОМОБИЛИСТИ. СЪС СИГУРНОСТ, АКТОВЕТЕ, НАПИСАНИ НА ПЕШЕХОДЦИ, МОТОРДЖИИ И ВЕЛОСИПЕДИСТИ СА СЪС СТОТИЦИ ПЪТИ ПО-МАЛКО. ДА НЕ БИ ПЕШЕХОДЦИТЕ И ВЕЛОСИПЕДИСТИТЕ ДА СА ПО-МАЛКО ОТ АВТОМОБИЛИСТИТЕ? НЕ, ТЪКМО ОБРАТНОТО. ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ПОНЕ ПЕШЕХОДЦИ, В ТОВА ЧИСЛО И АЗ. И СИ МИСЛЯ, ЧЕ АКО АВТОМОБИЛИСТИТЕ НЕ СА ТОЛКОВА ВНИМАТЕЛНИ И НЕ ПАЗЯТ ПЕШЕХОДЦИТЕ, КОИТО КАТО ЧЕ ЛИ НАПУК НЕ СЕ ГРИЖАТ ЗА СЕБЕ СИ, ЩЕ ИМА СТОТИЦИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ЗАГИНАЛИ НА ПЪТЯ. ТА ТОЛКОВА С МОИТЕ КОМЕНТАРИ.

НАКРАТКО - УЧИЛИЩЕТО ДА УЧИ, НО И ДА ВЪЗПИТАВА. СЪЩОТО ВАЖИ И ЗА РОДИТЕЛИТЕ И ЗА ЦЯЛАТА ПАРАЗИТНА ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ. ЗАЩОТО ДЕЦАТА НИ ЩЕ НАУЧАТ НЯКОИ НЕЩА ОТ ЖИВОТА ПО ТРУДНИЯ НАЧИН.