За пореден път предлагам на институциите, да помислят за ПРОГРАМА за ВЪЗПИТАНИЕ и ОБУЧЕНИЕ на подрастващите, която програма да започне от детските ясли, да се прилага в развитие в детските градини, началното основното и средните училища, както и във висшите учебни заведения. Програмата да включва

1. Най-общо възпитание. Децата трябва да бъдат обучени и възпитани да знаят как да общуват помежду си, да работят в екип, да постигат както лични, така и общи цели. Сега те почти не говорят - цъкат в телефони и таблети и когато се видят на четири очи или не дай си боже повече деца на едно място - крещят, за да изпъкнат, а някои направо грачат, вместо да говорят. Вместо да се налагат с възпитание и знания, те се опитват да изпъкнат като вдигат шум и така привличат вниманието на околните. И така - да се научат да общуват помежду си.
2. Да се научат да пазят както природата, така и създаденото от предишни поколения материално богатство.
3. Да се научат да предвиждат рисковете и да оцеляват, както на улицата, така и в природна среда. Да знаят как се оказва първа помощ. Децата ни не могат да тичат както трябва, да не говорим за нещо повече. Като тичат, тропат като коне. Много от тях не могат да плуват, не могат огън да запалят, не знаят какво да правят, ако срещнат в гората диво животно...Някои от тях дори и не знаят, че растенията имат нужда от вода, за да не изсъхнат. Усмихвате се, но е така.
4. Нещо много важно - да знаят как функционира човешкото тяло, как то да бъде подготвяно за "живота", да знаят какво, кога, в какво количество и комбинации, да ядат и да пият. 
5. Да имат някаква финансова грамотност, да ценят парите и да не ги пилеят лекомислено, както обикновено го правят. Да бъдат включени от ранна детска възраст в трудов процес и от ранна детска възраст да знаят, че това, което получават, не е безплатно.
6. Да имат ясна представа за техните права и задължения, за устройството на обществото и за тяхното мясно в него, след като пораснат. Да знаят какво е това свобода и как да я отстояват.
7. Да се научат да бъдат благодарни и признателни, да уважават другите, ако те самите искат да получат уважение.

Нищо от това не предлага нито българската държава, нито българското училище, а с много малко изключения и българското семейство. Затова продуктът, който излиза от училищата не е толкова добър, колкото ни се иска. Но и не правим нищо съществено, за да подобрим ситуацията.