Знаете историята. Само я припомням в по-реалистични описания.


Истината е, че има създадени условия за Съединението. Всъщност опити са правени непосредствено след Освобождението, като е натрупана енергия в Княжество България и Източна Румелия, която рано или късно ще доведе до Съединението. 

Нека ясно да се каже - в Източна Румелия никога не е ставало дума за сепаратизъм, какъвто всъщност има в Македония. Дори и един защитник на българския народ, какъвто е Уилям Гладстон говори за това, написввайки "Македония за македонците", визирайки всички, които са живели в тази област по това време. Лозунг "Румелия за румелийците" би бил абсурден, още повече, че това наименование няма исторически спомени, които да натежат при оформянето на МИТ, който да се следва от населението или от политическата класа.

В Източна Румелия си е имало губернатор, назначен с указ на султана на Турция. Има си полиция, армия и всички държавни институции, които са необходими за функционирането на една държава.

Поборниците на Съединението на Княжество България и Източна Румелия в една държава, са търсели и намерили съмишленици в същата тази власт. Нека да стане ясно - НИКАКВО СЪЕДИНЕНИЕ НЕ Е МОГЛО ДА СТАНЕ, АКО АРМИЯТА НЕ Е БИЛА НА СТРАНАТА НА БУНТОВНИЦИТЕ.


Данаил Николаев е бил шеф на Източно Румелийската армия. Той взема страната на въстаниците и това решава всичко. Полицията се опитва да спре придвижването на чети към Пловдив и при едно сражение край града, са убити шестима четници от Чирпанската чета. Но всичко е предрешено, когато армията се намесва. Армията, която по закон трябва да пази интересите на Султана, застава против него и сваля генерал-губернатора  Гаврил Кръстевич. Кой на кого се е клел и каква клетва е нарушил, това няма вече значение и никой не го поставя под въпрос. Клетвите са празни обещания. Важното е да си на страната на победителите. А тогава победител е бил българският народ. Нашите предци са имали смелостта и възможностите да направят Съединението и са го направили. Но пак казвам, Армията е тази, която е осъществила стремежа на българите към обща държава.

Жалко, че Александър Втори, царят на Русия е мразел нашият княз - Александър Батенберг и се обявил против Съединението. Великобритания е била против това, Турция да влезе с войска в Източна Румелия и затова Турция се е ограничила само с това да вкара свои сили в Кърджалийска околия и Тъмреш /Централни Родопи/ и до война с Княжество България не се е стигнало.

Ако англичаните не са спрели Турция, с нас е било свършено - турската армия от югоизток, сърбите от запад - сбогом България. Най-малкото, което е можело да бъде напакостено на България е тя да си остане в границите на Княжеството или това е Северна България плюс Софийско, Турция да си върне Източна Румелия не само като административно ръководство, но и като част от нейната територия, а Сърбия и Гърция да присвоят Кюстендилско и Благоевградско. 

Това е може би единственият път в историята, в който британското правителство е защитавало интересите на българите. Може би защото именно руският цар е бил против Съединението и против българския княз. Типично британска политика, от която ние, българите СМЕ "НАМАЗАЛИ ФИЛИЯТА" както се казва.

Вщъщност Съединението носи размирици и неспокойство по нашите земи. Една година след това, пак ВОЕННИТЕ извършват преврат и принуждават Батенберг да се качи на параход и са го изпратили в Русия. Руснаците не са го приели и той е заминал за Австро-Унгария.
Тогава настъпват звездните мигове на Стамболов. От Търново той пише прокламация, в която се обявява против преврата, извършен от русофилски настроени военни. На негова страна застава войската в Пловдив, тъй като голяма част от българското офицерство помни заслугите на княза както по време на Освободителната война, така и в битките срещу сърбите.. След куп перипетии Батенберг е върнат в България, но князува само 9 дни. Той отново е демотивиран от недоверието на Александър Втори. Явно за него е било по-важно да има подкрепата на руския цар, отколкото на българския народ. Накрая на Батемберг му писва на онази работа и той си заминава окончателно от България.

Няма спор, че турците са били благосклонно разположени към България. Дори има сключена спогодба след Съединението, според която двете страни се задължават да си оказват военна помощ, ако една от тях бъде нападната. Но Великите сили се намесват. Те нямат сметка отделните страни да се разбират помежду си и да правят съюзи без тяхно съгласие. С подписването на ново споразумение под влиението на Великите сили, тази клауза отпада. Отпада също така условието, на всеки 5 години Султанът да одобрява княза за управител на Източна Румелия.

За жалост, Стамболов е допуснал една единствена грешка и тя е след Съединението и след потушаване на бунта на русофилите. Той е подкрепил Фердинанд за цар. След това всички знаят какво се случва. Следват годините на премиерстване на Стамболов и най-големият икономически скок, който България е правила някога. Последван от две национални катастрофи и завинаги загубената кауза, наречена Македония. Фердинановщината утрепа бъдещето на България и подготви почвата за още по силно руско влиение, реализирано от Съветите. Как пък не е видял, че англосаксонците са по-яки от германо-австрийците, ето това не мога да си обясня, че да доведе англичанин да ни управлява. Сега щяхме да сме като Хонг Конг и Сингапур или най-малкото като Нова Зеланция, Австралия или Канада.

Та толкова за Съединението. Войската, войската свършва тогава работата. Войската дава властта и на комунистите през 1944г. и за благодарност я довеждат до такова състояние, че и един преврат да не може повече да направи. Как да направи преврат, като е два пъти по-малко от полицията. В коя друга държава е така? Нали си спомняте - полицията е била против Съединението, а армията е била "за".