Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 1447625 Постинги: 3471 Коментари: 2762
Постинги в блога от Септември, 2009 г.

Българското общество продължава да живее в лъжа, по отношение на същността на демокрацията. За нас българите, демокрацията е преди всичко правото да псуваш политиците, без за това да ти направят досие. Или поне така си мисля, че вече не правят досиета за такива неща.
В областта на икономиката, демокрацията е правото да си купиш джип. При социализма това не беше възможно.
А също и правото да направиш някакъв дребен бизнес /за едрия се иска политическа подкрепа/ и правото да фалираш и да се наредиш на опашката на чакащите за социални помощи.
В областта на икономиката, най-важната констатация /въпреки, че формално от 2002г. сме действаща пазарна икономика/ нищо съществено не се е променило. Държавата продължава да прави и управлява бюджета на принципа на "Едно към гьотьоре". Някой го казват " Едно към кесим". Демек "Куче влачи, диря няма".
Бюджетът акумулира 40 % от БВП. И като че ли, по-важното в случая е не толкова големият дял. Швейцарците също имат такъв дял, дори и преди години беше значително по-голям. Да ама парите отиваха за подобряване на инфраструктурата на страната. По важно в случая са принципите за формиране и разпределение на средствата. Ако се променят принципите, наистина може и да имаме действаща пазарна икономика. За какво става дума?
1. Сега бюджетът представлява казан в който се изсипват нашите средства. Начинът за разпределение е същият - на база на принципа на социалното подпомагане, със силно комунистически привкус - на всекиго по лъжичка - вземи от едните и дай на другите. Казано по-директно - вземи от здравите и дай на болните, вземи от възрастните и дай на децата, вземи от работещите и дай на неработещите, вземи от работливите и дай на мързеливите, вземи от производители, търговците и хората, предлагащи услуги и дай на чиновниците, вземи от можещите и дай на неможещите, вземи пак от можещите и дай на документално неможещите  и т.н.
Всяка от тези сентенции носи в себе си частица истина, някои са дразнещи, други прекалено откровени, но всъщност те са безспорни. Та да се върнем на бюджета – сегашният принцип на формиране на бюджета дезинтересира най-главните участници в процеса – производители, търговци и хората на услугите.

2. Формирането на бюджета постепенно трябва да отиде в следващите години към принципа за поддържане на основните функции на държавата – обща сигурност и защита от природни стихии, законодателство и поддържане на правов ред и в някаква степен – поддържане на глобална инфраструктура. Социалните грижи на държавата са на заден план. Естествено, че държавата не може да допусне да умират хора от глад и че трябва да осигури спешната здравна помощ. Но всичко дотук. По-нататъшната намеса вече променя икономическите правила на играта и природните закони.

3. Да финансираш държавна телевизия и радио, да финансираш железопътна инфраструктура, по която да се движат само държавни влакове и няма доказана икономическа възвращаемост от тези вложения, да попълваш недостига на фонда за здравеопазване и пенсионния фонд с пари на данъкоплатците, си е чиста форма на открита намеса в икономическия живот и погазване на принципите на свободния пазар. Резултатът е само ръст на бюрокрацията, която от своя страна ще задуши още повече пазара и ще деформира още повече икономиката. Другите негативни ефекти са лошо образование, здравеопазване, администрация, инфраструктура и какво ли още не.

4. Ето и един пример с Хонг Конг – най-свободната икономика на света – държавата преразпределя по-малко от 20 % от БВП, всеки сам си плаща вноските за пенсия и здраве, няма оборотни данъци. Следствие на което за времето след 1947 година насам икономиката процъфтява. Още по-пресен е примерът със Сингапур – една територия, раздирана от противоречия от преди 40 години, днес е блестящо потвърждение на теорията за пряката връзка между свободата на икономическите субекти и икономическия просперитет на държавата. КЪДЕТО ИМА ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА, ТАМ ИМА И ПРОСПЕРИТЕТ. Няма смисъл от това да се лъжем, че палиативните мерки, които наблюдаваме вече 20 години и продължават да ни се предлагат, ще имат някакъв съществен положителен дългосрочен резултат. Засега правителството не дава индикации, че ще промени нещо същностно в механизмите на държавната намеса.  Докато други народи съумяват да излязат напред в икономиката, ние продължаваме да си задаваме тъпи въпроси от рода на:

1. Премиерът добър ли е или не;

2. Как да усъвършенстваме механизма на работа на държавните институции;

3. Малкото „нищо” ли е за предпочитане пред голямото „нищо”, или обратно;

4. Защо министрите вземат 5 пъти по-малки заплати от директорите на банки, но кандидатите за министри са 100 пъти повече от кандидатите за директори на банки;

5. Илюзията в която живеем е тотална, само и само да не поискаме повече СВОБОДА, защото в същото време ще поискаме ОГРАНИЧЕНИЯ на свободата на държавниците ни да крадат.

6. За толкова много години се разбра, че държавата при нас е много лош стопанин. Много по-лош стопанин от словенската държава, например, ама това е друг пример, свързан с национален манталитет, а още и с икономическия просперитет на комшиите ти. Сега остава да видим дали частникът е добър стопанин, но не този частник, създаден от държавната машина на база на политическите протекции и познанства. А всяка свръхбюрократизирана държава като нашата, ще продължава да възпроизвежда този модел на поведение и на създаване на непазарни бизнес участници и ще продължава да пунктира активност за пред нас – избирателите. Защото СВОБОДАТА НЕ СЕ ИЗЧЕРПВА САМО С ПРАВОТО ДА ПРИТЕЖАВАШ ДЖИП. СВОБОДАТА Е ПРАВОТО ДА ИМАШ РЕАЛНА ВЛАСТ НАД ДЪРЖАВАТА. ЖАЛКО, НО ТАКА ИЗЛИЗА, ЧЕ САМО ЕДИН ЧОВЕК У НАС Е СВОБОДЕН...

 

О, ЩЯХ ДА ЗАБРАВЯ, ОСТАВА НИ И ДРУГО ВАЖНО ПРАВО, ПРАВОТО ДА ИЗБЯГАШ – В СЕБЕ СИ, ИЗВЪН СЕБЕ СИ, ИЗВЪН ГРАДА, ОБЩНОСТТА, МЕСТНОСТТА, ДЪРЖАВАТА. Да не прекаляваме, ама можем да избягаме и от света – временно или не толкова временно ... И не мога да се примиря, че народът на Хонг Конг е по-добър от нашия, че управниците на този град са по-добри от нашите. Не че нещо кой знае какво ще се случи, ако България е проспериращо място като Хонг Конг, ама ще бъде добре да поживеем малко и в един такъв свят. Пък не се знае, може и да не ни хареса... Също като прасето, пуснато на свобода, вечерта то отново намира пътя към кочината и с кеф се пльосва върху собствените си говна. Ако не сте видели такава случка, казвам ви, много е поучителна. Повече, отколкото един час по философия в Софийския...

Категория: Политика
Прочетен: 1252 Коментари: 4 Гласове: 2
Ще ми бъде интересно да зная, дали има друга европейска държава, която може да си позволи за затвори най-голямият си действаш столичен пътен възел /независимо в работен или неработен ден/ за провеждане на автомобилни състезания? И при положение, че няма нито действащ съвременен ринг, нито подрингове, нито друга инфраструктура, която може да поеме голяма част от пренасочения трафик. Тук като че ли общината е направила тази глупост, ама в нашият пример Община = Държава, така че е все едно.
Бях свидетел как за да се направи кефа на 50-тина ненормалници, се измалтретираха хиляди други хора, които на 26.09.09. имаха някаква работа в този район. И същите тези 50-тина човека отново ще отправят упреци към държавата, че не подпомагала техния спорт, че развитието на автомобилизма изисквал пари, че в другите държави не било така.

Искат пари, за да се придвижат от точка А до точка Б за 5 секунди по-бързо от обикновен автомобил, като в същото време те малтретират да висиш 2 часа в задръстване, за да видиш вечерта по телевизията тяхното "постижение".
Само доброто ми възпитание не ми дава да им тегля една майна и на тях и на тези, които са организирали това събитие и на тези, които са дали разрешение за "законно малтретиране на хиляди граждани".

Не пари от държавата, не спонсори - те самите трябва да платят за неудобството, което заедно с общинската администрация на София ни създадоха, за тоновете допълнителен въглероден диоксит, който изхвърлиха автомобилите в този регион, следствие на административното малоумие на общинската администрация.
Едно от моите изисквания по време на предстоящите избори ще бъде - кметът да не позволява в София да се повтори това нещо. И то предварително да го декларира.
Не ме разбирайте погрешно, има толкова много по-значими проблеми на София, голяма работа, ще каже някой, два дена в годината се случва това.

Може и да греша, заради това ще се върна към въпроса си в началото на постинга.
Категория: Политика
Прочетен: 733 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 16.02.2010 19:49
1. Шокиращите новини, обикновено НЕ СА ВАЖНИТЕ НОВИНИ.  Шокиращите новини, обикновено не донасят ПРИХОДИ, а често струват и разходи.
2. Каква е например новината за посещението на Мадона в България? Естествено с една целенасочена реклама и отдаване на прекалено голямо значение на една личност, тази новина се е превърнала в шокираща. Мадона е вече достатъчно оправдателна причина, спортните журналисти на Острова да не отправят критика към състоянието на терена на стадион Васил Левски, по време и след мача Левски-Фулъм.
3. Шокиращото в новината за присъствието на Мадона в България е, че милиони евро се отправиха от нашите бедни джобове към нейните банкови сметки. ТОВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ШОКИРАЩАТА НОВИНА. ШОКИРАЩАТА НОВИНА Е ТАЗИ ЧЕ „МАДОНА НИ ПРЕКАРА”. И нас. Един мой приятел постоянно казваше, че българинът най-много се плашел да не настине и да не се мине, ама тука явно се мина. Ако питаш така наречените заклети „фенове” на Мадона, те са изживели страхотни мигове и повечето от тях биха дали и повече пари само и само да присъстват на такова събитие. Това не е случайно. Те имат нужда от такова мероприятие, за да запълнят празната си душа с нещо, незнайно и за самите тях.
4. Не ме разбирайте погрешно. Не приемам и лицемерието на църквата, която беше против концерта. В този случай и църквата и Мадона се бореха за ДУШИТЕ НИ. Мадона спечели. За разлика от църковните служители, които носят в главите си не мозък да разсъждават, а талашит, Мадона е ХУБАВА. За разлика от дебелите и мазни свещеници, които приличат на брадати козли. Църквата видя Конкуренция на самата себе си. Мадона е РЕЛИГИЯ.
5. Кой ще остави на спокойствие така спокойно да се шири една нова религия? Само си помислете, вече умовете на толкова млади и не толкова млади хора са насочени към едно лице, като към Господ /Да ме прощава Всевишния/. Тя казва „Ръцете горе” и ръцете се вдигат. Нямат ли основание църковните служители да завиждат на такъв АВТОРИТЕТ, какъвто те отдавна нямат?

 

Църквата и Мадона са своеобразни МАХАЛА, които искат ние да се качим на тях, за да захранят още повече енергиите си.

Тук Ви обръщам внимание на обстоятелството, че има възможност не да избираме между различните махала, а да се ВЪЗПОЛЗВАМЕ от тяхното действие БЕЗ ДА СЕ КАЧВАМЕ НА ТЯХ.

Ето ви и примери:

1.       Песните на Мадона или поне повечето от тях са хубави, без спор. Изглежда прекрасно за възрастта си.

2.       Мисля си, дали да предпочета да си дам парите за един концерт на Мадона, да се тъпча там с хиляди хора и да разчитам на илюзорната възможност да я зърна на не по-малко от 30-40 метра, да слушам песни, които са ми омръзнали вече от слушане, въпреки, че са хубави, вместо за същите тези пари да направя нещо друго. Защо тогава да плащам за нея? Какво ми дава тя? ПЕСНИ, КОИТО СЪМ СЛУШАЛ МНОГОКРАТНО. Истината е, че сме се качили вече на нейното махало. Тя има ненормални привърженици, които ще висят като откачени /Защо като?/, ще спят на палатки пред стадиона, ще се правят на луди /по скоро на зависими/, нещо като дрогата, че даже и по-сладко. Телевизиите пък, за да намират още повече привърженици на една такова събитие, ще предават изцепките на тези фенове и това засилва още повече МАХАЛОТО.

3.       Дали ви направи впечатление, че се коментираха само СТРАНИЧНИ НЕЩА. Разбрахме за ГОЛЯМАТА СЦЕНА, най-голямата, строена някога у нас. Колко интервюта само гледахме на шофьори на тировете, които стовариха конструкцията на стадиона. Каква ВАЖНА новина е това, че това е НАЙ-ГОЛЯМАТА СЦЕНА, СТРОЕНА НЯКОГА У НАС. Все едно събитието не се казва МАДОНА, а СЦЕНАТА НА МАДОНА.

4.       И сега внимателно – някой да коментира ПЕСНИТЕ. Не, ние сме там за да гледаме СЦЕНАТА, ЕФЕКТИТЕ НАОКОЛО, ТЪЛПАТА ЗАСИЛВА ЧУВСТВОТО, ЧЕ ПРИСЪСТВАМЕ НА НЕЩО НЕПОВТОРИМО, ЧЕ СМЕ СЕ ДОКОСНАЛИ ДО БОЖЕСТВОТО, ЧЕ ЕМОЦИОНАЛНОТО НИ РАВНОВЕСИЕ Е ВЕЧЕ ВЪЗСТАНОВЕНО.

5.       Няколко дни след концерта разбираме, че сме същите н е щ а с т н и ц и, както преди концерта и че сме се прекарали. МАДОНА СИ Е МАДОНА, НИЕ СМЕ СИ НИЕ. Тя е нещото, а ние сме нищото. Тази формулировка не я измислям аз, измислят я тези, които казват на такива хора -ЗВЕЗДИ. Представяте ли си на изобретателя на телефона да му кажат че е ЗВЕЗДА, или на изобретателя на колата, на ютията за гладене, на пералната, на парната турбина, на компютъра.... Да те не са звезди. Звезди са тези, които успяват да не ни дадат НИЩО и да ни направят МНОГО ДОВОЛНИ от това, че за нищото си ПЛАЩАМЕ добре. Това са истинските ЗВЕЗДИ. ПРОДАВАЧИТЕ НА ВЪЗДУХ. А ние сме доброволните ПЛАТЦИ на въздуха, който звездите ни продават.

6.       И все пак Вероника е велика. Да накараш толкова хора да платят само за това, за да бъдат на 100 метра от теб е грандиозен успех....За нея.

Категория: Други
Прочетен: 424 Коментари: 1 Гласове: 0
Още едно доказателство, че максимата "Когато цифрите говорят, боговете мълчат" - НЕ РАБОТИ.

Какви са критериите за преизбиране на Стефка Костадинова за председател на БОК? Може да ви се струва парадоксално, но според мен, нея я избраха не заради резултатите й /по-голям провал от олимпиадата в Пекин има ли?/, а защото е хубава. Поне е по-хубава от Светла. Та кой ти гледа резултатите!


Категория: Спорт
Прочетен: 365 Коментари: 0 Гласове: 1
Какво е икономиката? Ето няколко предположения, които са следствие на "смилането" на какви ли не икономически и политически теории и практики. Това са само п р е д п о л о ж е н и я.
1. Да знаем как да правим пари -  това е вид познание
2. Да знаем как да харчим пари -   това е вид познание
3. Да можем да правим пари
4. Да можем да харчим пари
4. Да знаем как другите правят пари
5. Да знаем как другите харчат пари
От всички изброени 5 пункта, изглежда икономически смисъл имат само т. 3 и т. 4. Тук ще говорим преди всичко за хората от тези групи.

Кой може да прави пари в България? Защо хората, които изкарват пари в България имат направо да го кажем, лош имидж? Кой е виновен за това? Те самите ли, някой друг ли, или народът нещо преиграва? А ето и още въпроси:
Може ли някой с чиста съвест да си признае, че е направил пари или прави пари без подкрепата на властта? Може ли да се приватизира едно предприятие, без участие на чиновниците, може ли да се вземе концесия без тях, може ли балансите на фирмата да бъдат в цветущо състояние без да се печелят обществени поръчки за какво ли не? Кой е най-големият купувач? Разбира се, че е държавата. Кой е най-големият клиент? Отговорът е пак - държавата.

Защо е така? Защо държавата, в частност властта, да е най-големият купувач, продавач или било какъвто и там да е участник в икономическия живот? Защо държавните чиновници трябва да казват кой да бъде богат и кой - беден? Кой голям бизнес в България е успял, без покровителството на най-голямата мафия - държавните и общинските чиновници?

И така, основният въпрос - икономически или политически са правилата на играта за осъществяване на т. 3? Да кажем, повече политически, отколкото икономически.
Ето затова богатият в България няма добър имидж, защото в почти всички случаи е станал богат именно за сметка на данъкоплатците, за сметка на държавната хазна. Тоест богатите са богати в България, защото са имали алъш вериш с държавните чиновници.

Сега да се върнем малко назад - влизаш в университета. Там мъдри професори ти преподават историята на икономическите учения, после те учат какво е това сметка и как се управлява, след това формираш баланси, учиш пазарни проекции, смяташ теория на вероятностите, за сбъдването или не на някаква икономическа закономерност, учиш цени и ценообразуване, залягаш на макро и микроикономика, можеш да правиш държавен бюджет, да не говорим за отчети за приходите и разходите и някакви си там баланси на фирми. Четеш законова уредба и в един момент разбираш,

ЧЕ ВСИЧКО ТОВА Е БИЛО НАПРАЗНО. Никой не те е научил на главното - КАК ДА ПРАВИШ ПАРИ. ТОЕСТ, КАК ДА ПРАВИШ СДЕЛКИ С ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ ЧИНОВНИЦИ.

После защо децата ни в университетите не искали да учат, искали само дипломи. Мои познати преподаватели говорят за 5 % от състава на студентите, които наистина се трудят да натрупат знания по време на следването.

ЧЕ ЗА КАКВО ДА ГО ПРАВЯТ, КОГАТО ВСИЧКИ ЗНАЯТ, ЧЕ НЕ ПОЗНАНИЕТО, А ВРЪЗКИТЕ С ЧИНОВНИЦИТЕ МОГАТ ДА ТЕ НАПРАВЯТ БОГАТ?

Затова има деморализация в икономическия живот. Защото държавната мафия - чиновниците определят кой ще бъде богат и беден, а не пазара.

РЕШЕНИЕТО: Не можем да очакваме ефективност от чиновниците, поне да се надяваме на новата власт да ги направи по-малко, та по-малко да деформират пазара. Животът ни се е превърнал в един ДОКУМЕНТ, който постоянно трябва да изкарваме, заради нечии прищевки.

ВМЕСТО ДА ПРАВИМ ПАРИ НИЕ РЪСИМ ПАРИ. ДОКАТО НИ ПУКНЕ ФИЛМА И СИ ПОТЪРСИМ ДРУГО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ - извън България.

Препоръка към управляващите: Мислете за хората по т. 3 като за хора с по-големи права от хората по т. 4, защото държавните чиновници и пенсионерите няма да емигрират. Те просто не могат да го направят поради некадърност или невъзможност или поради двете заедно.

Мислете приоритетно за хората, които ПРАВЯТ ПАРИ. Повече от милион от тях вече напуснаха страната. Те напуснаха заради това, че не искат да плащат заплатите на 500 000 души, които са на държавна или общинска заплата.
Те са напуснали България, защото са искали пазарните условия да преобладават над политическите.
.

Г-н Премиер, държавните ни чиновници упорито защитаваха тезата за намесата на държавата в икономиката. Следствие на това нито училищата ни са училища, нито болниците- болници, нито железопътният транспорт - железопътен транспорт, нито икономиката - икономика. Само чиновниците са ВЕЧНИ. Като хлебарките.

Г-н Премиер, "вземете" икономиката от ръцете на хората от т. 4 и я "дайте" в ръцете на тези по т. 3. Толкова е просто. Толкова е лесно. Имате властта да го направите. Това е най-краткият път към втори мандат. Друг път няма. АКО ВИЕ НЕ УНИЩОЖИТЕ БЮРОКРАЦИЯТА, ТЯ ЩЕ УНИЩОЖИ ВАС. ТАКА КАКТО НАПРАВИ СЪС ВСИЧКИ ПРАВИТЕЛСТВА ДОСЕГА, НЕЗАВИСИМО ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА УКРАСА.

В противен случай, единствените които се връщат в България,  от Западна Европа и Америка, ще бъдат кандидатите за министерски постове. Тази приказка вече я знаем.

Категория: Други
Прочетен: 463 Коментари: 2 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 1447625
Постинги: 3471
Коментари: 2762
Гласове: 1179
Календар
«  Септември, 2009  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930