Българското общество продължава да живее в лъжа, по отношение на същността на демокрацията. За нас българите, демокрацията е преди всичко правото да псуваш политиците, без за това да ти направят досие. Или поне така си мисля, че вече не правят досиета за такива неща.
В областта на икономиката, демокрацията е правото да си купиш джип. При социализма това не беше възможно.
А също и правото да направиш някакъв дребен бизнес /за едрия се иска политическа подкрепа/ и правото да фалираш и да се наредиш на опашката на чакащите за социални помощи.
В областта на икономиката, най-важната констатация /въпреки, че формално от 2002г. сме действаща пазарна икономика/ нищо съществено не се е променило. Държавата продължава да прави и управлява бюджета на принципа на "Едно към гьотьоре". Някой го казват " Едно към кесим". Демек "Куче влачи, диря няма".
Бюджетът акумулира 40 % от БВП. И като че ли, по-важното в случая е не толкова големият дял. Швейцарците също имат такъв дял, дори и преди години беше значително по-голям. Да ама парите отиваха за подобряване на инфраструктурата на страната. По важно в случая са принципите за формиране и разпределение на средствата. Ако се променят принципите, наистина може и да имаме действаща пазарна икономика. За какво става дума?
1. Сега бюджетът представлява казан в който се изсипват нашите средства. Начинът за разпределение е същият - на база на принципа на социалното подпомагане, със силно комунистически привкус - на всекиго по лъжичка - вземи от едните и дай на другите. Казано по-директно - вземи от здравите и дай на болните, вземи от възрастните и дай на децата, вземи от работещите и дай на неработещите, вземи от работливите и дай на мързеливите, вземи от производители, търговците и хората, предлагащи услуги и дай на чиновниците, вземи от можещите и дай на неможещите, вземи пак от можещите и дай на документално неможещите  и т.н.
Всяка от тези сентенции носи в себе си частица истина, някои са дразнещи, други прекалено откровени, но всъщност те са безспорни. Та да се върнем на бюджета – сегашният принцип на формиране на бюджета дезинтересира най-главните участници в процеса – производители, търговци и хората на услугите.

2. Формирането на бюджета постепенно трябва да отиде в следващите години към принципа за поддържане на основните функции на държавата – обща сигурност и защита от природни стихии, законодателство и поддържане на правов ред и в някаква степен – поддържане на глобална инфраструктура. Социалните грижи на държавата са на заден план. Естествено, че държавата не може да допусне да умират хора от глад и че трябва да осигури спешната здравна помощ. Но всичко дотук. По-нататъшната намеса вече променя икономическите правила на играта и природните закони.

3. Да финансираш държавна телевизия и радио, да финансираш железопътна инфраструктура, по която да се движат само държавни влакове и няма доказана икономическа възвращаемост от тези вложения, да попълваш недостига на фонда за здравеопазване и пенсионния фонд с пари на данъкоплатците, си е чиста форма на открита намеса в икономическия живот и погазване на принципите на свободния пазар. Резултатът е само ръст на бюрокрацията, която от своя страна ще задуши още повече пазара и ще деформира още повече икономиката. Другите негативни ефекти са лошо образование, здравеопазване, администрация, инфраструктура и какво ли още не.

4. Ето и един пример с Хонг Конг – най-свободната икономика на света – държавата преразпределя по-малко от 20 % от БВП, всеки сам си плаща вноските за пенсия и здраве, няма оборотни данъци. Следствие на което за времето след 1947 година насам икономиката процъфтява. Още по-пресен е примерът със Сингапур – една територия, раздирана от противоречия от преди 40 години, днес е блестящо потвърждение на теорията за пряката връзка между свободата на икономическите субекти и икономическия просперитет на държавата. КЪДЕТО ИМА ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА, ТАМ ИМА И ПРОСПЕРИТЕТ. Няма смисъл от това да се лъжем, че палиативните мерки, които наблюдаваме вече 20 години и продължават да ни се предлагат, ще имат някакъв съществен положителен дългосрочен резултат. Засега правителството не дава индикации, че ще промени нещо същностно в механизмите на държавната намеса.  Докато други народи съумяват да излязат напред в икономиката, ние продължаваме да си задаваме тъпи въпроси от рода на:

1. Премиерът добър ли е или не;

2. Как да усъвършенстваме механизма на работа на държавните институции;

3. Малкото „нищо” ли е за предпочитане пред голямото „нищо”, или обратно;

4. Защо министрите вземат 5 пъти по-малки заплати от директорите на банки, но кандидатите за министри са 100 пъти повече от кандидатите за директори на банки;

5. Илюзията в която живеем е тотална, само и само да не поискаме повече СВОБОДА, защото в същото време ще поискаме ОГРАНИЧЕНИЯ на свободата на държавниците ни да крадат.

6. За толкова много години се разбра, че държавата при нас е много лош стопанин. Много по-лош стопанин от словенската държава, например, ама това е друг пример, свързан с национален манталитет, а още и с икономическия просперитет на комшиите ти. Сега остава да видим дали частникът е добър стопанин, но не този частник, създаден от държавната машина на база на политическите протекции и познанства. А всяка свръхбюрократизирана държава като нашата, ще продължава да възпроизвежда този модел на поведение и на създаване на непазарни бизнес участници и ще продължава да пунктира активност за пред нас – избирателите. Защото СВОБОДАТА НЕ СЕ ИЗЧЕРПВА САМО С ПРАВОТО ДА ПРИТЕЖАВАШ ДЖИП. СВОБОДАТА Е ПРАВОТО ДА ИМАШ РЕАЛНА ВЛАСТ НАД ДЪРЖАВАТА. ЖАЛКО, НО ТАКА ИЗЛИЗА, ЧЕ САМО ЕДИН ЧОВЕК У НАС Е СВОБОДЕН...

О, ЩЯХ ДА ЗАБРАВЯ, ОСТАВА НИ И ДРУГО ВАЖНО ПРАВО, ПРАВОТО ДА ИЗБЯГАШ – В СЕБЕ СИ, ИЗВЪН СЕБЕ СИ, ИЗВЪН ГРАДА, ОБЩНОСТТА, МЕСТНОСТТА, ДЪРЖАВАТА. Да не прекаляваме, ама можем да избягаме и от света – временно или не толкова временно ... И не мога да се примиря, че народът на Хонг Конг е по-добър от нашия, че управниците на този град са по-добри от нашите. Не че нещо кой знае какво ще се случи, ако България е проспериращо място като Хонг Конг, ама ще бъде добре да поживеем малко и в един такъв свят. Пък не се знае, може и да не ни хареса... Също като прасето, пуснато на свобода, вечерта то отново намира пътя към кочината и с кеф се пльосва върху собствените си говна. Ако не сте видели такава случка, казвам ви, много е поучителна. Повече, отколкото един час по философия в Софийския...