Толкова ми омръзна да слушам за корупцията. От опит знам че:
1. Корупция има там, където има държава;
2. Колкото е по-слаба е държавата, толкова повече корупция има и колкото е по-силна корупцията, толкова е по-слаба е държавата;
3. Ако се премахне държавата, ще се премахне ли корупцията?
4. Ако се премахне корупцията, ще изчезне ли държавата?
5. Ако няма партии, ще има ли корупция?
6. Ако няма корупция, ще има ли партии?
7. Много ми хареса минаването на границата между Белгия и Люксембург в далечната 1992г., там нямаше корупция, защото нямаше граница;
8. На немската граница обаче в същата година ми показаха какво е корупция, същите тези дисциплинирани немци, какво остава за другите;
9. Ще има ли корупция, ако се закрие Национала Агенция Пътна Инфраструктура?
10.Ще имаме ли пътища, ако се закрие въпросната агенция?
11.Ще има ли корупция, ако се закрие Министерството на ураганите, земетресенията, наводненията и продължителното слънцегреене?
12.Ще има ли корупция, ако уволним катаджиите?
13.Корупцията зло ли е?
14.Колко души храни корупцията?
15.Колко души храни борбата срещу корупцията?
16.Колко души се информират за борбата срещу корупцията?
17.На колко души изобщо не им пука от борбата срещу корупцията?
18.Колко души не знаят, че корупцията се "произвежда" от избирателната ни система, която живее свой, независим от нас живот?
19.А колко знаят?
20.И какво от това?

След толкова много въпроси, май от опит не знам кой знае колко. Не знам отговора и на други по-важни въпроси:

1. Какво ще правим без корупцията?
2. Как ще живеем без нея?
3. Как ще се промени икономическата и социалната система без корупцията?
4. Не е ли всичко фарс, в който на всички ни похвърлят зрелището /то даже и не е зрелище/ като забравят хляба /то пък един хляб, пълен с набухватели/?
5. Представяте ли си стотиците хиляди хора, които си играят на чиновници и на такива, които трябва да проверяват тези чиновници, какво ще правят без корупцията.

Жалка картина те са артистите, а ние зрителите в един прекрасно направен филм. И този филм ни го поднасят безплатно, подхранват ни егото, гъделичкат ни бъдещите очаквания, лъжат ни откровено, че се полагат усилия.

Да сте виждали някой сам да си бие шамари /освен ако не е пациент на клиниката за духовно възвишени хора - Карлуково/. Да сте виждали лявата ръка да отсича дясната, десният крак да върви напред, левият - назад?

Дали знаем кои са режисьорите на филма? Същите, които я създават, възпроизвеждат, използват, същите, които се борят срещу нея, същите, които ни създават лъжливите представи, че живеем в демократично общество, че нещо зависи от нас, че не сме онези храчки, които често заобикаляме с погнуса, като забравяме, че са изхрачени от самите нас на плочките пред някое заведение.

Отново го казвам - до момента в който гласът на всички нас не значи нищо, дотогава и филмът с корупцията ще продължава да ни залъгва, че нещо се прави.


НАЙ-ТРУДНОТО НЕЩО Е ЧОВЕК, ОБЩНОСТ, НАРОД, ДЪРЖАВА и т.н. да се самоконтролира. Виж Буда, Христос, Мохамед.

Какво очакваме, че ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, КАТО ОСНОВЕН ИЗВОР НА КОРУПЦИЯ ЩЕ МОГАТ САМИ ДА СЕ КОНТРОЛИРАТ!?

МОЖЕМ САМО НИЕ ДА ГИ КОНТРОЛИРАМЕ. ЕЛЕКТРОННИЯ ВОТ ВСЕКИ МЕСЕЦ. НЕ ЗА ПАРТИИ, А ЗА ХОРА.


В противен случай:
1. Колко хора отказват цигарите?
2. Колко хора са отказали алкохора?
3. Колко хора са успели да регулират теглото си за дълъг период от време?
4. Колко хора успешно са се преборили с наркотиците?
5. И още хиляди такива въпроси

БЕЗ НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ НЯМА РЕШЕНИЕ. Всеки месец, всеки три месеца, всеки шест месеца, става, ама 4 години, никак не бива. Дори да живеехме 100 години средно, пак е много да чакаш 4 години и да бъдеш свободен само в секундата, в която пускаш бюлетината. И то след като знаеш, че избираш боклук, защото друго няма.
Твърде много е, поне за мен.