ПЪРВАТА КРАЧКА към голямата промяна е обнародването на информация за договорите, страна по които е или държавата или общината.

Втората обаче е по-важна – НА ДЪРЖАВАТА И НА ОБЩИНИТЕ ДА ИМ СЕ ЗАБРАНИ ДА УЧАСТВАТ В ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ. Единственото изключение е градската и селската инфраструктура, но пак при условията на пълна прозрачност на сделките.

Не е работа на държавата, особено на българската, да строи пътища, магистрали, електро централи и други инвестиционни съоръжения. Не е нейна работа да се бърка по този начин директно в икономиката. Ако тази система работи примерно в Швейцария или Германия или още по-близо – в Хърватска, явно е, че при нас не работи. Милиардите, които нашите чиновници пропуснаха по линията на Съюза е едно от доказателството за това. За времето, в което нашите политици се опитваха да „заработят” нещо от тези големи проекти, хърватите направиха магистралата от Загреб до Риека и са вече пред Дубровник. Стотици километри в невероятно трудни условия – тунели, виадукти - условия, които навсякъде напомнят на онези 40 километра, които ние имаме между София и Ботевград. И още информация – според правителството на Хърватска, магистралите ще бъдат изплатени в следващите 2, максимум 3 години. За какво говорим тогава? За това, че след като нашите политици и чиновници не стават за тази работа, тя трябва да се върши от сдружение на строителите, които да представляват държавата, да кандидатстват за средства от фондовете на Съюза или да търсят друго финансиране за строителството на пътища, като в същото време да получават всички постъпления от винетките и част от данъчните постъпления от продажбата на автомобили, консумативи за тях и горива. Пък нека те да си организират търговете, а не крадливата ни държава.

Какво правят политиците. Новите, които идват на власт казват: „Предишните крадат, ние не. Ако прибирането на боклука струва на данъкоплатците примерно 120 милиона, ние вече ще го правим за 100 милиона”. Избирателят се хваща на тази въдица, но не знае колко е истинската цена на прибирането на боклука, защото там, където е забъркана държавата и общините НЕ ДЕЙСТВАТ ПАЗАРНИТЕ ЗАКОНИ И ЗАКОНИТЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА.

ВИНАГИ Е ИМАЛО И ЩЕ ИМА „ГОРНИЦА”, КОИТО ПРОДАЖНИТЕ ПОЛИТИЦИ И ЧИНОВНИЦИ ЩЕ ПРИБИРАТ ЗА СЕБЕ СИ.

ПОЛИТИЦИТЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПОМЕЖДУ СИ САМО ПО ТОВА, ЧЕ ЕДНИТЕ СА ПО-МАЛКО ИЛИ ПОВЕЧЕ КРАДЛИВИ ОТ ДРУГИТЕ.