Икономическата активност се определя от букет от фактори – национални, социални, етнографски, религиозни, физиологически, административни и т.н. Два от тях обаче са безспорни:

1.    1. Енергията на обществото като цяло

2.    2. Административните решения на правителството и прилагането на върховенството на закона, нивото на свобода на икономическата активност, защитата на собствеността и правата на гражданите и т.н.

И двете са толкова преплетени и толкова необходими, че е трудно да се определи, кой от тях е по-важен. Например в Кения може да има и повече енергия в хората, отколкото в Германия, но тичането по кравите явно не дава съществен икономически резултат.

Затова аз давам предимство на административните решения. Държавите, в които има административна бъркотия и липса на върховенство на закона, икономиката не върви както трябва, независимо от енергията, с която разполага населението. Типичен пример в това отношение е Нигерия. Друг пример е Северна Корея. В цифрово отношение доходът на глава от населението в тази държава изостава от дохода в Южна Корея повече от 15! – пъти, като до 70-те години се е приемало, че Северът е по-развит от Юга.

ВИНАГИ, КОГАТО ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЗЕМА РЕШЕНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПРАВАТА И СВОБОДИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ТО ПРЕДИ ВСИЧКО НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ, СЕ ПОЛУЧАВА ПОДЕМ В РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИКАТА. Примери в това отношения могат да бъдат дадени като се започне от Ирландия, Нова Зеландия, Чили, Сингапур и Хонг Конг, Тайван и Южна Корея, които постигнаха забележителен ръст през последните 30-40 години и се стигне до държавите, които отбелязаха напредък в последните 10 години – Словакия, Естония, че даже и една Грузия.

Сега къде сме ние? Жив зян сме. В Европа сме физически, а  материално сме в Азия и то по средата между Близкия и Далечния Изток. Някъде малко по-напред от Афганистан и по-назад от Тайланд. За духовното няма изобщо да говоря.

Вчера четох в пресата, че за да отвориш магазин, кафене, ресторант или нещо подобно като бизнес трябва да получиш 31 разрешителни. Минах през този ад преди 13 години и тогава си казах, че БЮРОКРАЦИЯТА Е СПОСОБНА ДА ИЗГАСИ И МАЛКОТО ПЛАМЪЧЕ, КОЕТО Е ОСТАНАЛО В НАРОДА НИ ДА РАБОТИ И ДА СЪЗДАВА. ВСИЧКО ТУК СТАВА ТОЛКОВА ТРУДНО И МЪЧИТЕЛНО. То не стига, че 65 години социализъм ни направиха и мързеливи и тарикати и безотговорни и към собственото и към чуждото имущество и права, ами и чиновниците допълнително деморализират желанието за бизнес. Единственият начин да накараме чиновниците да разберат на какво ни подлагат, ако те самите минат по нашия път.

 

Решението: Първо премахнете законово всички привилегии, които съществуват на професионален принцип и след това намалете бюрокрацията наполовина. Ако не спазите последователността, бюрократите ще искат обезщетение за това, че държавата се „отказва” от техните услуги, което разбира се ще бъде за сметка на нас, данъкоплатците. Това, че държавните служители се ползват с привилегии пред частните си е чисто нарушение на конституционните ни права.

1.       Българската бюрокрация харчи в повече от необходимото толкова много пари, с които да се построят 1000 километра магистрали. ВСЯКА ГОДИНА. Какво искаме тогава? Нито произвеждаме, нито продаваме на света някакви стоки и услуги, а на всичко отгоре и малкото, което изкарваме, го изплюсква гладната ни бюрокрация.

2.       Трябва обаче да се инвестират средства в електронна система за управление на базата данни на държавата, която ще ни струва десетки пъти по-малко пари от чиновническите заплати.

3.       Какво е това - 31 административни изисквания за да започне да функционира един обект? Това са месеци разтакавания от една служба към друга. Дали изискванията налагат да има толкова бюрократи, за да се обслужат всичките тези документи или обратното, многото бюрократи трябва да оправдаят заплатите си и тормозят бизнеса, като измислят нови и нови „правила” и „регулации”? Мисля, че е второто.

4.       По-добре е да нямаме администрация, отколкото да имаме и да е недобре работеща.

5.       Направете прости и ясни за спазване закони. Така нито ще имаме нужда от армия от адвокати и консултанти, нито ще имаме нужда от толкова чиновници, че да прилагат толкова много правила и решения на правителството. Сега законите са толкова много и толкова дълги, че на практика няма човек, който да е чел даже и 1/3 от тях, пък камо ли и да е запомнил нещо. Всеки може да спре случаен минувач на улицата и да го попита – „Извинете, дали сте чели Конституция на страната или ГПК или Законът за етажната собственост или Законът за ДДС и ще разбере за какво става дума. Ще получи виновни или глупави усмивки или попържване на майка. Какво излиза, че живеем в държава, без да познаваме законите. Или може би някой така е направил системата, че да сме постоянни уязвими от нея и да си траем!

6.       И не на последно място, да се приеме закон, с който да се забрани на държавата да притежава фирми и да развива стопанска дейност. Това се отнася и за общините.

Ако това се направи, сигурен съм, че ще бъдем класирани поне с 20-30, а защо не и с 40 места напред в класациите за икономическа свобода и в рамките на следващите няколко години ще имаме съществен икономически ефект от реформите. Ако направим това, в следващите 5-6 години можем да настигнем Словакия и Полша в икономически план и да си поставим следваща цел - Словения и Гърция?

И нещо друго. След като премахнем бюрокрацията като пречка за развитието на бизнеса, трябва да направим нещо и ние – всички, които работим за създаването на обществения продукт. В България дойдоха инвестиции в банки, застрахователни дружества, в търговията и туризма. Нямаме обаче съществени инвестиции в производството на хардуер и софтуер. Не е случаен фактът, че машиностроителните фирми избраха Словакия, Чехия, Полша, Унгария, та дори и Румъния, пред България. Хем сме се изтарикатили и не ни се работи на струга или на конвейра, хем много претенции имаме за заплати. Само с банки, хотели и молове нещата в България няма да се оправят. Хотелите, ресторантите и моловете са „прост” бизнес, такъв, който не създава скъп продукт или услуга. Светът има повече нужда от техника и технологии и от софтуерни решения, а не от ядене и пиене, производство на „парцалки” или от проста търговия. Има откъде да си купим евтино и качествено и яденето и пиенето и „парцалките”. Другото обаче ни струва твърде скъпо – техниката и технологията и софтуерът за тях. България не произвежда нито транспортни средства, нито компютърни технологии или комуникационни средства, нито има съществен принос в софтуерните технологии и в организацията на процесите. А там са големите пари. Това прави една нация богата, а не доматите и краставиците и моловете.  Но за да участваме в този бизнес се иска, след първата крачка - премахване на излишната бюрокрация, да направим и следващата – съществено да реформираме образованието, така, че то да ни дава подготвени физически, духовно и интелектуално кадри, с които да участваме в това международно състезание, където засега отсъстваме. Необходимо е полагането на усилия за физическото и умственото израстване на поколенията след нас, като тези усилия да бъдат възприемани като върховна ценност в нашата страна. Нека никой да не си мисли, че прочутите лозунги от комунистическото минало и от нацистките лагери трябва да се възродят. Разликата е там, че освен труд, ум и правилна посока на полагане на човешките усилия се иска и СВОБОДА, за да се реализират на практика и труда и ума и посоката… Иначе ще приличаме на Северна Корея. Ще се утрепем от работа и ще мрем от глад.

Засега нещо свободата я няма. Свободата да не влачиш на гърба българския чиновник. Няма как да тичаме с по един бюрократ на гърба. Трудно е…, пък е и унизително.

Особено за този, който го осъзнава.