1.       Отиваме в ресторанта и гледаме - супата за един струва 2 лева, за друг 5 лева и за трети 10 лева. Интересуваме се от сервитьора защо е така. Той отговаря „Нашият ресторант не е подчинен на икономическа логика, а на принципите на социалната справедливост. Който има повече, ще плаща повече, няма значение че ще яде същият буламач”.

2.       Добре казвам, съгласен съм да плащам повече, ама не може ли и да получа малко по-качествена супа, че като гледам тази, даже и не сте си направили труда да измиете шкембето. Отговаря ми „Господине, нима не знаете, че като се измие шкембето, не става хубава супа”. И още „Пак ли да ви разправям, че така ще нарушим принципа за социална справедливост. Не ви ли е срам да искате нещо повече от другите. Не мога да ви позволя да ядете по-качествена супа, въпреки, че плащате повече пари. Какво ще кажат другите?”

3.       Тогава проявявам поредната доза свободомислие „Господин сервитьор, не се ли страхувате, че ще останете без част от клиентите си, особено без тези, които плащат повече пари за буламача, който вие наричате супа”. И за това има отговор – „Не се притеснявайте за нашето финансово състояние, гарантирам ви, че в рамките на държавата, ние сме ЕДИНСТВЕНИЯТ РЕСТОРАНТ. Ако искате яжте при нас, ако не искате, недейте. Нали живеем в СВОБОДНА СТРАНА?”

4.       Е, срещу такъв аргумент нищо не мога да кажа и защото съм един от хилядите путьовци, ще ям от бъркоча и ще платя повече от това, което бих платил, ако ми стискаше да се възползвам от алтернативата да потърся друг ресторант, някъде далеко, далеко, далеко…