1.     Ние българите никога не сме имали обществен договор. Варварски народ, дошъл от Централна Азия, следвайки своя хан.

2.     Никога не сме знаели КАКВО, КОЛКО и КАК да искаме от хана си. Общественият ни мироглед е ограничен в рамките на нашите малки представи за живота. Да имаш собствен дом, макар и панелен, да се задомиш, да имаш чашка ракийка и салатка след работа или бутилка бира, гледайки поредния тъп футболен мач.

3.     Ние никога не сме знаели КАКВО, КОЛКО и КАК да искаме от себе си. Толкова сме жалки и смачкани в черупките си, в същите тези черупки, в които сме се напъхали ние самите, че си мислим за края на света, ако се наложи да разчупим именно тези окови, които сами си слагаме.

4.     Имаме нужда от материални блага, но не искаме да си признаем, че няма материални блага, освен ако господ не ти ги е дал по рождение или ако не си ДОСТАТЪЧНО СВОБОДЕН за да си ги произведеш и консумираш.

5.     Именно проблема с достатъчността на свободата не се поставя на вниманието на публиката. Можете ли да си представите каква глупава физиономия ще направят 95% от анкетираните граждани, ако им зададат въпроса – „Мислите ли, че липсата на достатъчно икономическа свобода ви прави материално небогати”?

6.     Чудя се, с какви гадости пълнят главите на нашите деца, професорите от икономическите институти. Ако простите хора не разбират този най-съществен проблем на всяка икономика, то защо и професорите го пропускат в лекциите си?

7.     Разгледах едни икономически четива напоследък. То не са коефициенти, то не са показатели! Бях забравил как се пресмятат повечето от тях. И каква полза от тях, ако си „недостатъчно свободен”? Какво ще ти помогне методиката на изчисление на цената на капитала, примерно, като самият капитал никакъв го няма.

8.     Та обществения договор трябва да разглежда преди всичко, ако не и единствено, икономическата свобода на нацията. Суверенът трябва да изиска от политиците и от чиновниците, на които плаща заплати, все повече и повече икономическа свобода, която да направи икономическото му съществуване по-достойно.

9.     Без икономическа свобода, демокрацията е само дума и нищо повече.

Да много си прав ! Уважаемите преподаватели трябва да си скъсат уяебниците и да се ометат на някъде. Видяхме в международен мащаб до къде ни доведе капиталистическата макроикономика,само влошаване състоянието на хората, мизерия и нищета! Знам че сега някои ще зяпнат и ще започнат да ми разказват че по законите на икономиката(капиталистическата разбира се) има цикличност на прояви на явленията и тн.,и как такава криза е имало през 1929 год. и как нещата след това се успокояват, и ще си чертаят разни глупави графики от което наяма полза ! След 100 години според тях може да е -мед и масло ,но тогава аз няма да съм жив и това не ме топли! Така че нашите деца не виждам какво може да научат освен история на икономиката !