НИКОГА, ЗА НИКОГО И ЗА НИЩО НЕ ПОМИСЛЯЙ НИЩО ЛОШО И НЕ СПОМЕНАВАЙ ЛОША ДУМА.

Животът ни е пълен с негативни мисли и излияния. И аз се „хващам” в крачка за някои неща. Това било, онова било – все има неща, които успяват да те накарат да излезеш от контрол, да обвиниш някого или нещо, да изкажеш негативно мнение. Образно казано да теглиш една майна на някого. Постоянно има нещо, което „не е както трябва” и си мислим, че това ни дава достатъчно основание да си отваряме приказливата уста в посока на оплюване или да даваме храна на въображението си в посока недоволство.

Вчера бях на Витоша. Ето ви няколко подхода на разсъждения, без да споменавам кой е правилният и кой не.

1.     Стигнах до х. Кумата. Пътят дотам беше ужасен, неравности, дупки, теснотия. За капак точно пред хижата реката го беше отнесла и нямаше как да оставя колата там и да се поразходя, а трябваше да се връщам назад. Стана малко като „Гъз път да види”. Върнах се на хижа Боерица. Нещо ми се прияде скара. Като погледах обаче, същите соеви кюфтета и кебабчена, независимо къде се намираш – в скъп ресторант или долнопробна кръчма. Отказах се. Слязох с колата до Ветровала. Реших малко да се попека на слънце. Абе уж има вятър и не е чак толкова топло времето, че да стоиш гол, а разни там гадини – комари и мухи, упорито искат да споделиш с тях най-ценното което имаш – кръвта си. Затворих се в колата и му „дръпнах” един сън. Да ама някои от тези инсекти се бяха промъкнали в колата и бяха доста пъргави. Нямат хващане. Тъкмо отворя вратата, за да ги изпъдя и вместо това, други влязоха „без позволение” вътре. Но с упоритост, неподвластна на времето, успях най-после да остана „сам със себе си”. И точно тогава, когато си мислех, че мога да дремна в колата, насред витошка поляна разбрах, че меракът ми вече го няма. Потеглих към Златните. Рекох си, поне да се напия от хубавата вода от чешмата до едноименното заведение. Ядец, ни вода, ни чешма. Кой ще пие бутилираната вода от заведението, ако има чешма. Нищо, продължих към Момина скала. А там, насред поляната се мъдри една кръчма от времето на Живков, от неговите млади години. Рекламните чадъри на различни „производители” на води, сокове и разни отровителни безалкохолни напитки контрастираха на хубавата иначе природа наоколо. За пътя дотам – нямам думи. Не можеш да включиш на 5-та, даже и четвъртата е проблем. Понякога се налага да караш на 3-та, ама в повече случаи си на 2-ра. След това най-често караш на 1-ва. С едно изречение – отвратителни пътища, сграден фонд от времето на бригадирското движение, всичко запустяло и занемарено, явно сега на морето има повече възможности за „чукане”, защото народът се тълпи да ходи там, а само на 20 километра от София, всичко се разкапва. И за едно спане в условия, по-лоши от тези при социализма ти искат по 40 лева. Добре поне, че ти дават чисти чаршафи. Във всички почивни станции и хотелчета, които разгледах мирише на поссоциализъм. Миризмата е същата като от онези 70-годишни кооперации в центъра на София. По пътя гледаш табели – това простраство било залесено с помощта на Данон, онова било залесено с помощта на Тойота, а в същото време виждаш една гола поляна и никакво залесяване. Абе направо кошмарна история. Вероятно са измислили нова форма на реклама, без фирмите да си плащат.

Та това беше първата възможност да изкажа преживяванията си от Витоша. И аз успешно се възползвах от нея

Ето още една възможност за интерпретации:

Пътищата на Витоша били лоши. Че кой ви кара да ходите там с колите си? То от вас автомобилистите и моторджиите, човек не може да се разходи на спокойствие. Мързели такива. Отивате да се наядете с кебабчета някъде по хижите, искате да минете с малко пари, осирате околността така, че после трябва да има ново бригадирско движение, че да почистят след вас. Как пък не разбрахте, че причинявате страдание на природата и тя не ви иска. Ама вие й се натрапвате. Искате да си направите компания, да си направите скарата на чист въздух, да си изпафкате цигарите и да се нальокате с евтин алкохол и после да казвате, че сте били на излет на Витоша. Плюс това сте пълни несретници. Знаете, че колите ви са таратайки и затова ходите някъде, където няма значение с каква кола сте. Не видях една хубава кола. Та богат човек би ли дошъл в този пущинак. Пред кого да се покаже, къде да си изпие питието с кеф. Богатите бяха долу в Бояна, малко под Чепишев в едно скъпарско заведение – имаше паркирани Астон, Мерцедеси, едно Бентли. Това търсят хората. Нещо суперско, където да се изкефят. А вие гледате да отидете в онези долнопробни витошки кръчми и станции, да се наплюскате с евтини „кифтета” и „кибапчетъ” и да се нальокате със „шльокавица”. И после аз да ви чистя боклуците.

Това е втора възможност за разсъждения

Ето и още една възможност:

Боже каква красота е Витоша. И то на един хвърлей място от София. Тази година е невиждана зеленина от всекидневните валежи. Докато бях горе на Кумата, в рамките на 1 час време заваля няколко пъти. Облаците по много интересен начин се преплитаха и застъпваха. Отгоре бяха най-белите, постепенно надолу ставата все по-тъмни. Отвсякъде шуртеше вода – студена, бистра. Тревите бяха пораснали колкото един човешки ръст. Въздухът беше изпълнен с уханието на цветя, влага, смола. Невероятна свежест лъхаше от планината. Усещането за естественост и девственост ме съпровождаха през цялото това време, през което бях „горе”.

Витоша е много запазена като планина за времето, в което имам ясен спомен за нея. От повече от 30 години. Дървета, морени, поляни – всичко си е същото. Това е невероятно постижение за нас софиянци и за нас българите. Значи можем да пазим природата и наистина заслужаваме да ползваме нейните плодове. Имаше и стопанска дейност – изсечени и подготвени за извозване дървета. Направи ми впечатление, че тези, които гледах в непосредствена близост до пътя, бяха маркирани. Извършваше се прочистване на гората и цялата дейност се извършване така, че оставаш с усещането за добро стопанисване и щадящо природата човешко въздействие. Бях приятно изненадат, когато новият наемател на Боерица ми каза, че поискал от горския разрешение да поправи оградата на малката градинка пред хижата, която е направена от клони от бреза. Та горският му разрешил да си отреже от клоните на падналите покрай пътя дървета, за да си поправи оградата. По моя преценка това бяха не повече от 10-на пръчки от по 1 метър. Направо онемях от екологичната култура на този човек и от реакцията на горския. Това искам да виждам в България. Такова поведение, каквото съм свикнал да виждам в Германия и Швейцария го има и в България. Това ми дава право да смятам, че ние ще оставим девствена природа на децата си, такава, каквато нашите родители преди 30-40 години са я оставили на нас.

Нали разбирате за какво става дума. Един и същи човек с три различни версии на разказ за една автомобилна /преди всичко/ петъчна разходка из Витоша. Вие преценете, кой от тези разкази повече ви харесва, кой ви „лежи” повече на душата. Внимавайте за скритите послания в текстовете. Понякога се връщам към ведически текстове, които съм чел преди 20 години и откривам в едни и същи текстове неща, които просто не съм могъл да „видя” преди време. Това са скритите послания, недостъпни за много хора.