Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2010 11:36 - Барозу, дръж здраво и гледай да не се отметнеш!
Автор: kolevdobri Категория: Други   
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.09.2010 11:36


Днес четох един цитат на Барозу от електронния сайт на вестник Дневник, раздел Европа

"Бюджети, които не могат да се поддържат, ни правят уязвими. Дългове и дефицит водят до повишаване на цените и фалити. А те разрушават мрежата за социална сигурност. Парите, които се харчат за погасяване на дългове, не могат да се използват за обществото", каза председателят на ЕК.

 

 

Много силен текст. Браво на Барозу. Сега въпросът е как да се направи така, че този текст да не остане като поредното хвърляне във въздуха на добри пожелания. Все пак Барозу е биг бос в европейските институции и ако наистина вярва в онова, което казва, би трябвало да положи повече усилия, за да бъдат озаптени всички европейски правителства, които се поддават на натиск на синдикатите и на различни социални организации, да харчат пари, с които не разполагат и с които няма да разполагат.

Всички знаем, че страните на Юга имат по-високи бюджетни дефицити, от тези от Севера. Страни като Франция, Италия, Гърция, Испания и Полтугалия имат силни неправителствени организации, които могат да изкарат на улицата милиони хора, ако се посегне на социалните им придобивки. От друга страна правителствата не са съвсем склонни да икономисват съществено от правителствените разходи. Дори страни, които допреди години бяха признати за стожери на пазарното стопанство и са класирани на първите две места по свобода на икономиките си – Великобритания и Ирландия, имат проблеми с бюджетните си дефицити. На никого не му се иска да се раздели със социалните си придобивки. Всеки очаква някой друг да се лиши от нещо, само не и той. Никой не се интересува от това, че кризата е процес на очистване на нашето вътрешно Аз, което е достатъчно замърсено от излишни желания. Спомням си, че аз лично влязох в собствено жилище, след като навърших 40 години. Сега на никой не му се чака толкова много. Всеки иска да живее сега и на момента. Всеки иска да ползва сега, а да плаща, ако може в бъдеще време. Това плащане след това се използва като система за натиск към работодателите за по-високи възнаграждения, за да може да се обслужват кредитите. В желанието си да увеличат печалбите си, собствениците на банките и в някои случаи и самите управляващи поемат прекалено големи общи експозиции, разчитайки на тренда на икономиката като цяло.

Но рано или късно, всеки трябва да си плати сметката. Преди години сметката се плащаше за сметка на балъците депозитори на банките, а тези, които получиха кредити излязоха на далавера, заради обезценката на дълговете им. И сега продължава тази порочна практика получателите на кредити да да привилегировани спрямо депозантите. Получателите на кредити движат икономиката. Депозантите са пасивните наблюдатели – така наречените парични рентиери и техните загуби не се вземат толкова присърце от политическата класа и от банкерите. Всички играят на принципа на Бай Ганьо – „Имал ни пари, дал си”.

 

Когато много хора получат лесен достъп до кредитен ресурс, резултатът обикновено е прегряване на икономиката. Ако икономиката е достатъчно добре развита със силна експортна страна в областта на високите технологии, проблемът не е чак толкова голям и прегряване в класическия смисъл на думата може и да няма. Типичен пример в това отношение е Китай. Икономиката на тази страна се развива с 9% ръст на БВП в година, в която почти всички развити икономики имат спад! Китай на практика изнася към всички тези западни страни толкова много електроника и битова техника и евтино оборудване, че пазарът му е сигурен, независимо от спада на потреблението като цяло. Потреблението може и да е спаднало, но китайската продуктия на практика няма заместител и това я прави търсена в години на криза. Нещо повече. Ако значителна част от богатите потребители са стоели настрана от китайските стоки, като са плащали значително по-висока цена за стоки на други по-скъпи производители, то в годините на криза много от тях се ориентират към по-евтините китайски стоки. Това дава на Китай и на Индия предимство пред други производители и за тях на практика криза няма. При тях може да се породи криза само тогава, когато вместо сегашните 120 долара започната да плащат на работниците си по 500, 600, 700 и т.н. долари. Дотогава китайците могат да бъде спокойни, че тяхната стока ще намира добър прием навсякъде по света и за тях криза няма да има. Засега няма държава, която да организира и да произведе толкова много продукция, в такъв мащаб, с такова качество и с такива цени, освен Китай. Като изключим свръхтехнологичните стоки, всичко друго може и се произвежда на ниски цени в Китай.

Кризата е в държави като нашата, която продължава да произвежда и да продава стоки с ниска добавена стойност. За мащабите и за цените да не говорим. Сега сме в положение, при което чакаме да падне някаква трохичка от масата на богатите, за да има и за нас. Нещо като хлебарките. И от малко се задоволяват и са издръжливи на глад и жажда. На всичко сме готови, само и само да не ни отнемат статуквото на хлебарки. Не можем да повярваме, че можем повече.

 

Ако искаме да бъдем социална държава, трябва да се откажем от социалните си придобивки. Звучи доста противоречиво, но е факт. Всяка социална държава рано или късно се разкапва. Спомням си времето, в което в най-голямата социалистическа страна кебабчето струваше 10 стотинки, а бобът – 5 стотинки. Енергията се пилееше по такъв безобразен начин... Виждал съм камион да изсипва гориво в блатото, заради това, че няма начин да го изпише счетоводно. Прозорците на много домове тогава стояха отворени, особено в топлите дни на есента, зимата и пролетта, защото нямаше система за спиране на топлоподаването от всеки абонат. Заплатите бяха в рамките на 80 рубли, но всичките разходи по отопление, осветление, вода, телефон и такса смет не надвишаваха 20 рубли. Заради това прозорците стояха отворени и енергията се прахосваше.

Какво бъдеще примерно очаква Венецуела с цена на горивото от 10 стотинки за литър, какво бъдеще очаква Иран със същата цена на бензина? Всяко нещо, което е евтино и достъпът е лесен не се цени особено и се ползва нерационално.

Всъщност изказването на Барозу е кратка презентация на битката между ПРАВИТЕЛСТВОТО и ОТДЕЛНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ СУБЕКТ – гражданин или фирма. Всеки иска повече пари за себе си. Жалкото е, че битката е неравностойна. Правителството държи лостовете за промяна и от него зависи, дали ще даде повече пари на гражданите или не. От това зависят и бюджетните дефицити на всички страни.



Тагове:   отметнеш,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3194986
Постинги: 6870
Коментари: 4295
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031