1.     На всички ни е ясно, че нашите тела /на приблизително 70% от населението/ са въглехидратен тип.

2.     Тъй като въглехидратите са само единият от макроелементите /протеини, въглехидрати и мазнини/, от които тялото ни се нуждае, тяхното преекспониране на нашата трапеза води до деформация на общественото здраве.

3.     Те са в най-голямо изобилие, най-евтини са, а топлинната обработка ги прави още по-лесно достъпни.

4.     Да се спрем на показателя „икономическа достъпност”.  За да получим същите калории, примерно от месото или от ядките, ще трябва да броим от 10 до 20 пъти повече пари, отколкото от зърното. Например 1 килограм хляб струва 1 лев. Хлябът ще ни достави 4000 килокалории.

5.     1 килограм качествено месо струва 10 лева и то, ако си го купите от големите супермаркети. Там където купувате килограм хляб за левче, въпросното месо струва поне 15 лева. В зависимост от това дали е пилешко или телешко и от каква част на животното е месото, то ще ви даде от 1300 до 3000 калории.

6.     При ядките е още по-скъпо, ако изключим фъстъците и слънчогледа. За да получите въпросните 4000 калории, ще трябва да се бръкнете от порядъка на 13 лева – толкова струват 650 грама кашу, например.

7.     Именно тази икономическа сметка кара българина да предпочете въглехидратите като основна храна. С тях лесно и икономично можеш да се натъпчеш „като прасе” и да си мислиш, че си минал евтино.

8.     За да получите 4000 калории от кашкавал например, ще трябва да броите 15 лева.

9.     За същите тези пари, можете да си купите боб, ориз и леща, например, които няма да можете да изконсумирате в рамките на 1 месец, дори и ако всеки ден ядете само това. Това са 10 килограма ориз или приблизително 40 килограма готова храна.