Постинг
16.11.2010 21:48 -
ЕВРОПА Е В ПЛЕН НА ПАТЕРНАЛИЗМА И СОЦИАЛНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ
Автор: kolevdobri
Категория: Други
Прочетен: 668 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2010 19:34
Прочетен: 668 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 17.11.2010 19:34
1. Много чиновници
2. Много регулации
3. Скъпа държава
4. Много преразпределителни процеси от работещи към неработещи
5. Отнемане на правата на отделния индивид, за сметка на увеличаване на правата на бюрокрацията.
Европа е пред криза. Но не тази, която преживяваме сега, а друга, по-значителна. Кризата на „социалността”, която с прости думи означава, намаляване на възможността на държавата да харчи повече, отколкото получава.
Частните лица и фирмите инстинктивно се противопоставят на тази тенденция. Явно регулаторът е прекалено много затлъстял и станал трудно подвижен. Това пречи на развитието на икономиката, защото представлява пряка намеса в природните закони.
РАЗМЕРЪТ НА НУЖДАЕЩИТЕ СЕ, КАКТО И ТЕХНИТЕ ПРЕТЕНЦИИ СА ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА КРИЗАТА. ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ, ЧЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА НА ЕВРОПА СЪС СВОЯТА ЛИЦЕМЕРНА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА САМИ ПРЕДИЗВИКВАТ УВЕЛИЧЕНИЕ НА БРОЯ НА „НУЖДАЕЩИТЕ СЕ”.
Икономиката е просто нещо и се основава на няколко елементарни истини:
1. Харчиш, толкова, колкото имаш. Този истина е тотално променена с възможноста, която ти дава кредитът. Можеш да харчиш нещо, което нямаш, но ти обещаваш, че след време ще можеш да се издължиш, като разчиташ на бъдещи постъпления. Дотогава живей с чуждите пари, ползвай благата и се възползвай от това, че някой има излишни пари и не знае как да ги харчи или си мисли, че като ги даде на лихва на банката всичко ще бъде наред за него.
2. Три са основните участници в харченето „напред”.
3. Първият това са фирмите – тук основната цел е възпроизводството на нови възможности за разширяване на дейността
4. Вторият това са частните лица – тук основната цел е чисто консуматорска – да се купят жилища, коли, оборудване и т.н.
5. Третият това е държавата. Това е най-лошият вариант за харчене на пари. Първо, защото липсва пряка отговорност за този, който прави сделки от страна на държавата и не носи лична, персонална отговорност, в това число и имуществена, заради лоши сделки и втората е, заради отнемането на производителните, разперделителните и консумативните функции от частните лица.
6. Светът не може да стане по-голям, заради желанието на държавата да потребява. Той става по-голям, заради възпроизводството на капитала.
7. Капиталът се самовъзпроизвежда, като с част от положителния резултат в края на годината се увеличава неговият размер и възможност в следващата година да се направи същата операция. Другата част от нетния приход отива за дивиденти на собствениците на капитала.
И така, какво се случва. Фирмите искат пари от банките, за да могат да увеличат възможностите си – капиталови, производствени, ресурсни, търговски и т.н. От своя страна те имат сметка от това частните лица да получават кредити, за да купуват повече от продуктите и услугите, които произвеждат и предлагат. По същия начин действа и държавното търсене – огромни по мащабите си държавни поръчки често са единствената възможност на някоя фирма да оцелее на пазара или да стане по-голяма и по-богата.
Но какво се случва, по дяволите, след като фирмите имат сметка както от стимулиране на частното потребление, така и на общественото такова? Защо се объркват нещата?
1. Кагато частното потребление стане прекалено голямо, то създава и ненормално разширение на производствените възможности на фирмите.
2. В един момент нещо се обърква – или някоя банка ще свърши вече парите за кредити и ще бъде изправена заради алчността на своите акционери или заради грешки на управлението или заради други причини, пред невъзможността да предоставя повече кредити.
3. Достига се точката на насищане. Всички играчи, като че ли са поизморени от темповете, които са си наложили сами и решават да си починат.
4. Банките намаляват кредитирането, намалява се потреблението на частните лица, производството също намалява, увеличава се безработицата, както и невъзможността да се обслужват кредитите и това тотално срива пазарите.
5. Точно в този момент „спасителна” роля изиграва държавата. Тя започва да се вживява в ролята си на истина от последна инстанция и с лека ръка харчи трудно спечелените, но лесно акумулирани средства от държавата, като ги дава с ниско ниво на контрол за различни безмислени проекти или просто ги изяжда като ги раздава на чиновниците, за да поддържа статуса им в период на криза.
6. В същия момент обаче, държавата се опитва да бъде „добра” и спрямо населението като цяло – опитва се да обезпечи милионите пенсионери, милионите бедни, чакащи на помощи и раздава по лъжичка на всеки „нуждаещ” се. Без да иска или може би наистина това иска, неусетно се стига до процес на КОМУНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО, независимо дали става дума за България или за Германия.
7. Въпросът е кой има силата и смелостта да каже „СТИГА”? Барозу пробва, ама нещо не се получи. Наднационалните институции на ЕС се ПРОВАЛИХА тотално. Никой няма нито властта и силата да сложи държавните дела в ред. Държавите харчат повече, отколкото изкарват и само Люксембург и Финландия правят изключение от това правило.
8. Тогава решението трябва да дойде от най-силната икономика – германската. Та нали именно затова германците са толкова силни – защото са пестеливи, работливи, почитат собствеността и държат на реда. Как да са съгласни тогава държавата да харчи повече, отколкото изкарва. Те също се поддадоха на социалните брътвежи на политици, които искаха да получат гласовете на избирателите и им обещаваха това, което те самите не могат никога да дадат.
9. Самата Германия харчи повече, отколкото изкарва. Като ходите по улиците на големите градове гледката не е същата, като преди 20 години. Сега има твърде много „негерманци” по улицата, които имат „права” и искат пари от държавата. Тя за да се направи на социална им дава пари, но в един момент и самите германци започнаха да осъзнават, че могат и те да получат пари от държавата, след като „негерманците” получават. И така тарикатите стават все повече, а балъците, които работят честно и плащат данъците – все по-малко.
10. В един момент някой трябва да си признае, че държавата се е оляла в своите „социални” функции, в своята намеса в икономиката и да остави частните лица да се „поразмърдат” малко повече, за да си изкарват доходите сами.
11. И това трябва да се направи с ясното съзнание, че няма да се хареса на много от избирателите. И точно там е силата на лидерите в Германия. Те могат да кажат на германците, че има опасност да загубят моралните устои на бюргерското общество, което е било възпитавано в продължение на столетия, че качественият труд стои в основата на прогреса и развитието. Докато сега ценностите са други – щом държавата дава лесно пари, защо да се трудиш?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
