Блогът на ДК :: ПОРЕДНАТА СПЕЦИФИЧНА БАНКОВА КРИЗА ПО СВЕТА. ЗА ГРЕХОВЕТЕ НА РЕГУЛАТОРНИТЕ ОРГАНИ.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.11.2010 21:00 - ПОРЕДНАТА СПЕЦИФИЧНА БАНКОВА КРИЗА ПО СВЕТА. ЗА ГРЕХОВЕТЕ НА РЕГУЛАТОРНИТЕ ОРГАНИ.

Автор: kolevdobri Категория: Други

Прочетен: 742 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.11.2010 21:04

Лудостта, която беше обхванала цялото общество, ако не и целият свят се състоеше в това, че мнозинството от хората искаха да потребяват от онова, което малцинството беше спестило. Регулаторните органи по света не можаха да видят възникването на тази вълна, защото си мислеха, че ограничаването на рисковете при големите експозиции е достатъчно, за да се гарантира успех на банките в тяхното работене. Десетилетия наред банки фалираха заради неразумната политика на собствениците, които намираха начин да получат повече ресурс, отколкото са дали под формата на капитал или подчинен дълг. Този процес не подмина и България преди 15-тина години. На базата на този исторически опит, регулаторните органи съсредоточваха основното внимание върху дейността на банките по отношение на кредитирането на големи фирми. Смяташе се, че колкото по-строг е контролът над такова кредитиране, толкова банката е по-стабилна. Постепенно обаче, в последното десетилетие, нашата практика се дообогати и с друг вид кредитиране - това на физическите лица. Изведнъж преоткрили нови полета за реализация на излишъците си от ликвидност, банките започнаха смело да кредитират физически лица, като в някои случаи кредитите, предоставени на физическите лица достигна по размер тези, предоставени на фирми. Регулаторните органи само констатираха преразпределянето и нарастването на вкупното портфолио на банките. Докато кредитирането на фирмите е с цел увеличаване на бизнеса или подобряване на ефективността на бизнеса, то при физическите лица става дума за най-просто потребление и то АВАНСОВО потребление, срещу обещание за доходи в бъдеще. Формално погледното и при фирмите е така. Получават кредити, срещу обещание да ги върнат в бъдеще от постъпленията си. С тази разлика, че фирмата няма да вземе кредит, за да направи баня на директора, кухня за секретарката или да си купи електроуреди за столовата. Това би трябвало да става по време на текущото работене на фирмата, като заделя за тази цел средства от оборота. Простичко казано кредитът на фирмите има предимно бизнес предназначение, а не потребителско. Кредитът за физическите лица има преди всичко потребителски характер, независимо от това дали става дума за покупка на активи или за други цели. Водейки се от принципа – харчим сега, а изкарваме в бъдеще, тази практика деформира тотално представата за икономическата роля на индивида в обществото. Процесът стана неконтролируем заради бездействието на регулаторните органи, които пропуснаха да озаптят тази страст да харчиш за сметка на бъдещи обещания, а също така и заради самите банки, които бяха с развързани ръце, поради липсата на съответните регулации. Банкерите в случая не бяха виновни. Разпределяйки рисковете между кредитите на фирмите и тези на физическите лица, те диверсифицираха портфейлите и зависеха все по-малко и по-малко от отделни лица, като в същото време станаха зависими от повече на брой лица. Отстрани погледнато това беше добре, до момента в който тези повече лица не станаха КРИТИЧНА МАСА. Тогава тази критична маса повлия както на икономиката като цяло, така и на процеса на разплащане с банките, във връзка с взетите кредити. Правителствата и централните банки не можаха да предположат негативните последици от това, масовото потребление да се извършва с кредитен ресурс, вместо с предварително изкарани пари. Това е голямата грешка на регулаторите. В бъдеще ще са необходими много повече икономисти с познания за социума и психологията на обществото, отколкото сега. Лавината от увеличаване на потреблението беше толкова голяма и толкова мощна. Всички регулатори по света стояха и гледаха вцепенени от нейните мащаби, без да могат да направят каквото и да било, за да я спрат. Защото в голяма степен са зависими от политиците, които искат растеж, който от своя страна зависи от потреблението, което пък зависи от кредитирането и така кръгът се затваря. Когато тази лавина се отприщи, на регулаторите не остана нищо друго, освен да изчакат тя да спре и след това ДА СЕ ВТУРНАТ ДА СПАСЯВАТ ЗАТРУПАНИТЕ. В бъдеще, очакванията към регулаторните органи са да предизвикват малки безопасни лавини, като по този начин избегнат риска от появата на голяма, опасна и трудно подлежаща на контрол лавина, която може да срути икономиката. Нещо подобно като роля имат така наречените стрес тестове, които централните банкери правят, като изпитват устойчивостта на банките по света. Но нека да се има предвид, че истинската гаранция за разумна банкова политика е тази, която изисква от икономическите субекти, особено тези, които вземат кредити заради крайното потребление, да увеличат размера на САМОУЧАСТИЕТО ВЪВ ВЪПРОСНАТА ПОКУПКА. Имаше случаи, когато банките предоставяха почти до 100 % от кредита, само срещу доброто обезпечение, което в случая беше следствие и на върховия тренд на цените на недвижимите имоти. По този начин се принизи ролята на индивида като отговорен фактор в договора с банката. Следствие на това съдебните изпълнители са претрупани от работа да продават ипотекирани имоти, а автокъщите – лизинговани коли. УЧАСТИЕ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО БИЗНЕС НАЧИНАНИЕ В РАЗМЕР НА МИНИМУМ 50 % ОТ ОБЩОТО ВЛОЖЕНИЕ БИ БИЛО ДОСТАТЪЧНО СИЛЕН СТИМУЛ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СУБЕКТИ, ДА ГИ НАПРАВИ ПО-ОТГОВОРНИ И ПО-МАЛКО ПОДВЛАСНИ НА АЛЧНОСТТА И ГРЕШНИТЕ ПРЕЦЕНКИ. ТУК ЕСТЕСТВЕНО НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, ПОЛОВИНАТА ПАРИ ДА СЕ ВЗЕМАТ ОТ ЕДНА БАНКА, А ДРУГАТА ДА СЕ СЪБЕРАТ КАТО ЗАЕМ ОТ ПРИЯТЕЛИ ИЛИ ОТ ВТОРА БАНКА. СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, БАНКИТЕ ДА ИЗИСКВАТ ЕФЕКТИВНО САМОУЧАСТИЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ, НА БАЗА НА ТЕХНИЯ МЕСЕЧЕН ДОХОД, НА БАЗА НА ТОВА, КОЕТО ТЕ РЕАЛНО ИЗКАРВАТ КАТО ДОХОД, ПРИСПАДАЙКИ ЧАСТ ОТ НЕГО ЗА ИЗДРЪЖКА НА СЕМЕЙСТВОТО И ЗА ПЛАЩАНЕ НА СТАРИ БОРЧОВЕ. Тогава няма да има това пресищане на пазара, а кризите ще наподобяват малки лавини, по които търсачите на силни усещания ще се спускат със ски, без да поемат рискове за живота и здравето си. Дай боже регулаторните органи да са толкова „напред с материала”, че да виждат всичко това и да вземат мерки за в бъдеще.

Нагоре