Мъчно ми беше днес, тежко, тормозеше ме нещо лично, човешко, потърсих знак и прочетох "Любовта иде!". Ама изкрещете го! Че цялата тъга да си отиде! Че да чуят всички хора, отчаяни, объркани и озлобени. Че разбеснели, вадят око след око. Изкрещете го, дано направят някое добро! Дано! Че как ще виждат после туй небе красиво, което с облачета сини се е завило, а слънцето пробива между тях и не, не крещи, а разпръсва златен прах, свети и топли без да иска то отплата, дар най-голям на Земята!  

Не трябваше да ми триете поучителния постинг, а да се замислите.