ПОЛИТИЦИТЕ ПРЕВЪРНАХА ИКОНОМИКАТА В БУТАФОРЕН СУПЕРМАРКЕТ, В КОЙТО НИЕ ТРЯБВА ДА КУПУВАМЕ ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ПРОДУКТИ, ЗА КОИТО СЪЮЗЪТ НИ Е НАПРАВИЛ ОТСТЪПКИ.
За да се осигури действието на тази икономическа тъпа политика, са неглижирани политическите търкания на глобално ниво и се стигна до вадене на кирливи ризи и от едните и от другите. От икономическа гледна точка НЯМА РАЗЛИКА МЕЖДУ „ДЕСНИ” И „ЛЕВИ”. Комунистите въведоха един чист капиталистически данък, какъвто е плоския данък, а десните водеха открита социалистическа политика в икономиката – крадяха наред и правеха богати себе си и приятелите си. Но общото е че, всички се подмазваха на гласоподавателите и им обещаваха пари, за да спечелят изборите. За жалост, все повече бъдещето ни зависи от неуки и необразовани гласоподаватели, които са се научили да висят на държавната ясла.
Историята ни казва, как оторизирани от Императора на Рим лица, хвърляли хляб на тълпите в Колизеума. Нещо такова се случва и сега в цивилизования западен свят.
Как очаквате след това от тези хора, да произвеждат, да продават, да търгуват? Те имат осигурени зрелища, хвърля им се и хляб... Само си представете – 50 000 000 жители на САЩ разчитат на купони за храна, финансирани от бюджета на правителството. И пак ви питам, какво очаквате от тези хора, след като дори не могат да си купят храна в държавата, която е най-големият производител на храни в света, с най-развитото селско стопанство? Те са толкова деморализирани, зомбирани и обработени от правителството, че са загубили вяра най-вече в себе си. Може би това е и целта на политиците. Критична маса хора да очакват от правителството – да им намери работа, да ги осигурява, да ги храни, да се грижи за тях. Вместо те да се грижат за държавата, политиците са я докарали дотам работата, че държавата да се грижи за тях. Да беше жив Кенеди да види! Как сега ще кажеш на тези 50 000 000 граждани на САЩ, че преди няколко десетилетия, президентът Кенеди се е обърнал към гражданите на САЩ да помислят какво могат да направят за държавата си, а не обратното – държавата да мисли, какво може да направи за тях. Ами просто няма да го изберат. И така порочният кръг се затваря. Държавата произвежда калпави данъкоплатци, които източват бюджета и гласуват за калпави политици, които са съгласни да обещават и да дават до момента, в който империята залезе и загине. Също като Рим.
И НА ТОВА НЯКОИ МУ ВИКАТ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА. ПО-ДЪРТА ЛЪЖА НЕ СЪМ ЧУЛ ОТ ТАЗИ.
Америка свикна да потребява твърде много, научи се и да потребява предварително, без да има реална основа за това. Научи се на тарикатлък. Хиляди фабрики са престанали да работят. Разчита се само на високите технологии, но какво да правят тези хора, които са шиели дрехи досега, например? Каква е тяхната готовност да учат и да се развиват? Постулатите на Кейнс сега не вършат работа. А и който е чел неговото основно произведение за заетостта, лихвата и парите ще разбере, че сега става дума за друга икономика. По времето на Кейнс, държавата лесно е можела да намери работа на един рудокопач, сервитьор или хлебар – изпращала ги е на държавните строежи и икономиката се е движила напред. Нещо подобно е правено в Германия и Италия преди войната, но наблягането на бизнеса с оръжие и насилие не доведе тези страни до добро.
18.08.2011 20:49
