1. Дотук добре, ама не позна, че благодарение на тази победа те са пред разпад.
2.
Не позна също така, че социализмът ще бъде установен чрез диктатура на пролетариата. Истината е, че бюрократите на Запада установиха комунизма, тоест „течението” беше отгоре надолу, а не обратно, както предполагаше Маркс. Много хора си мислят, че организираното работническо движение, такова, каквото го познаваме от практиката на САЩ, Италия, Франция и други страни са принудили бюрократите да социализират страните си. Истината обаче е друга. Бюрократите намират „себе си” в това да социализират обществото, защото получават все повече и повече възможности да „помагат” на „обикновените” хора, вместо да се хванат и да работят нещо полезно за обществото.
3.
Обикновените хора пък свикнаха така с тези „грижи”, като забравиха, че трудът е в основата на богатството. Мнозина разбраха, че могат да живеят и без да се трудят. Максимата на Августин – „Който не работи няма да яде” вече не работеше. Имаше достатъчно хляб за всички. Не беше нужно да се напъват и да работят.
4.
Цялата тази демотивация роди поколения хрантутници, които разчитат за всичко на държавната помощ – от здравеопазване до образование, разкриване на работни места, че даже и помощи за построяване на къщи за „бедните” по примера на програмата за помощ на британското правителство през последното десетилетие.
5.
Позагубиха се истинските ценности на капитализма – предприемаческия дух и упоритата работа. Последното поколение на Запад е поколение на NEET –ите. Нито работят нито учат. Нивото на младежката безработица е сравнима с безработицата на хората над 55 години. А това е много силен сигнал към държавата и образователната система изобщо. Младежите са неподготвени за работа – нито професионално, нито психически, духовно и физически. Те са развратени от чиновниците, рекламите, филмите и всякакви такива глупости. Последното поколение е поколение на ШМАТКИТЕ. Липса на амбиция, деца с претенции, но без покритие. Но най-важното е, че тези млади хора нямат и съществени желания, освен това, някой да ги издържа и те да не работят. Десетилетия наред френски, италиански и немски студенти изявяваха открито исканията си и се бориха за тях. Преди 20 години китайските студенти застанаха с телата си пред танковете и отпушиха политически решения, които доведоха дотам, че Китай се превърна в супер сила по отношение на индустриалното си производство. Сега обаче новото младо поколение стигна дотам, че да плячкосва Лондон. Те нямаха политически искания като техните предшественици. Те просто КРАДЯХА на поразия, като се оправдаваха с това, че са БЕДНИ.
6.
Комунизирайки се, капитализмът загуби окончателно СМЕТКАТА СИ. Както частните лица, така и държавите не успяваха да КОНТРОЛИРАТ харчовете си, а наличието на книжните и виртуалните пари засили усещането, че можеш да ядеш и пиеш без да плащаш. Да, ама не. Какъв по-показателен пример за създалата се абсурдна ситуация от този, една държава като Гърция, например, да търси заеми, за да плати заплати на държавните си служители и пенсиите на пенсионерите. Като в същото време, не може да събере пари от пътниците в атинското метро. И то поради „социални” причини. ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗАКОНИТЕ ЗА ЕСТЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ БЯХА ЗАМЕНЕНИ ОТ ЗАКОНИТЕ, ИЗМИСЛЕНИ ОТ БЮРОКРАТИТЕ, КОИТО СЕ ПРЕСТАРАВАХА ДА "МИСЛЯТ" В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО. ПЪЛНО ЛИЦЕМЕРИЕ.
7.
Комунизирайки се, капиталистическите страни показаха по безпардонен начин как в името на собственото си добруване, натоварват с дългове бъдещите си поколения. И като че ли не се срамуват от това. Също като комунистите.
