КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЛАСТ Е ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ В НАШАТА ПСЕВДОДЕМОКРАЦИЯ. Вторият проблем е, че „поправителният” за нас е чак след 4 години. Третият е, че все ни пробутват развален салам, което обезмисля всеки вот.

СЪЩО КАТО В РУСИЯ. ВСИЧКО ЗАВИСИ САМО ОТ ЕДИН ЧОВЕК. НЯМА КОНКУРЕНЦИЯ. ЦАРЯТ КАЗА. ЦАРЯТ НАЗНАЧАВА МИНИСТРИ, ТОЙ ГИ СМЕНЯ, АКО НЕ СЛУШКАТ. ТЕ НЯМАТ МНЕНИЕ. ТЕ НЯМАТ ВИЖДАНЕ НАКЪДЕ ВЪРВЯТ РЕСОРИТЕ ИМ. ТЕ ТРЯВА ДА СЛУШКАТ ЦАРЯ. ТОЙ ЩЕ ИМ ПОДХВЪРЛЯ ТРОХИ, ЗА ДА МОГА ТЕ ДА СЛУШКАТ И АКО ЗАПОЧНАТ МНОГО ДА АЛЧНЕЯТ ИЛИ „ДА ЗНАЯТ МНОГО” , ПРОСТО ЩЕ ГИ ИЗПЪДИ И ЩЕ НАЗНАЧИ ДРУГИ ПОСЛУШКОВЦИ.

СЪЩОТО Е И С ДЕПУТАТИТЕ. НАРЕДЕНИ СПИСЪЦИ, В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ ПОДРЕДЕНИ ОТ ЕДИН ЧОВЕК.

Тази политическа игра, която наблюдаваме прилича на боксов мач с един боксьор. Това е премиерът. Той размахва ръце, срещу него няма никой и винаги той печели. Затова е безинтересно. И затова публиката нехае. Няма интрига. Няма личности, които да се хванат за гушата и да премерят сила. Има състезание със самия себе си. Чист нарцисизъм.  Четиригодишен публичен нарцисизъм. Поне досега търпяхме четиригодишен нарцисизъм. Сега като гледам, ще ни се наложи да търпим май осемгодишен нарцисизъм. Бах ти и късмета имаме като народ. Чиновниците и политиците до такава степен са ни размазали като народ, че определението на Славейков, че не сме народ, а мърша, е слабо в случая.