Инструмент за въздействие – чрез акциз върху цените на отделни стоки. Тези стоки не са ценообразуващ фактор и не би трябвало да доведат по поскъпване на живота. Отрицателният ефект може да бъде, увеличаване в някаква степен на безработицата /всички тези фирми, които ни тъпчат с подсладени и подсолени брашнени изделия/ естествено, че няма да могат да произвеждат толкова продукция и трябва да редуцират производството си. Не е възможно в същото време те да пренасочат производството си в друг хранителен сектор, защото се очаква общ спад на потреблението на излишни калории. Ако не намерят външни пазари, за да продават боклуците си, те са обречени на ограничаване на бизнеса. А както е известно, трудно е бизнес, който е произвеждал вафли, да започне да произвежда компютри. Но каквото и да се случи, здравето е по-важно от печалбата, безработицата и всякакви икономически показатели. Без сътресения няма да мине. Нито за производителите, нито за бюджета, поне за някакъв междинен период от време.

Постепенно вдигане на цената на захарта, поне до нивата на цената на меда. Това е идеалната перспектива. Не може по-лошото и по-вредното да е по-евтино, от по-естественото и по-полезното. Така се стимулира консумацията на захар, за сметка на консумацията на мед. Това означава захар на цена от 10 лева за кило.

Постепенно вдигане на цената на всички подсладители, получени следствие на преработка – независимо от това дали захари се извличат от картофи, тръстика или се прави по химичен начин, какъвто е случаят с различните Е-та от категорията 949, 950, 951 и т.н.  

Постепенно вдигане на цената на солта,  поне до ниво, два пъти по-скъпа от захарта или около 20 лева за килограм.

Сега в почти всички продукти има сол. И разбираемо. Тя е твърде евтина и на практика ние ядем сол за 10-15 лева, когато си купуваме шпек. Така и така ни я предлагат на тази цена, защо и производителите да не я купуват на тази цена.

Знае се, че натриевият хлорид е неорганична материя и солта е един от главните виновници за сърдечно-съдовите заболявания. Тя задържа вода в клетката на организма и за да се отмие иска още и още вода. А оттам и до хипертонията има само една крачка. Да не говорим и за пристрастяването. Човек не може да се пристрасти към ядене на мед и ябълки, но може да се пристрасти към приемането на захар и сол.

Постепенно вдигане на цената на всички видове консерванти, до нива, коит обезмислят тяхното добавяне в хранителните продукти. Консерванти могат да се използват само в краен случай, когато военновременните резерви изискват това. В мирно време нямаме нужда от храна, която да не се разваля в продължение от 1 година. Всяка храна, която не се разваля в рамките на няколко дни е тъпкана с консерванти. Това трябва да престане.

Постепенно вдигане на цената на рафинирания хляб, до достигане на нива поне до нивото от два пъти по скъп от пълнозърнестия хляб.

Постепенно вдигане на цената на всички продукти от брашно, различни от хляб /солети, бисквити, вафли и различни залъгалки/. Сега умни производители, продават на нас тъпите потребители хляб на цена от 10 до 30 лева на килограм и следствие на тези продажби имат достатъчно пари, за да ни заливат с реклами, които да поддържат тези продажби, за сметка на здравето и парите ни. Нямаме нужда от тези продукти. Те не са важни за нашето здраве, а ни ощетяват не само здравословно, но и икономически. Та как е възможно едни солети, които са 80 грама, да струват повече от един хляб, който тежи 800 грама? И тъй като цената на солетите и на всички такива „залъгалки” не влияят пряко върху стандарта на живота, тя може да бъде многократно по-висока.

И въпреки този ценови шок, да се облагат допълнително стоките, които съдържат сол, захар и консерванти. Примерно, една двулитрова кока кола може да поскъпне от 2 лева, примерно на 3 лева и това да се стори приемливо за голяма част от потребителите. Цената трябва да стигне психологическите нива на цигарите или това означава да се стигне онази граница, която би отказала от консумация част от потребителите, да не насърчава прекалено много други, които биха правили контрабанда с тези стоки и би увеличило разходите на държавата за контрол над този процес.  Достатъчно е да се събират на границите по 100 лева глоба за всеки килограм от тези стоки, като самите митничари ще получават 30% от глобите и така всичко ще си дойде на мястото.

Постепенно вдигане на цените на стоките, които са по неестествен начин газирани.

Така, на някои стоки ще се повишат цените заради повишените цени на захарта, солта и консервантите. В същото време, тези стоки ще бъдат обложени с допълнителен акциз, защото са от типа на т.н. „залъгалки”.

Проблем би възникнал и при движението на стоките вътре в съюза, но предвид ефектите за здравето, дори и членството ни в Съюза не е по-важно.

Ако направим тази крачка, успехите на Финландия в областта на общественото здраве и намаляване на сърдечно-съдовите заболявания в границите на 80%, ще бъдат малки на фона на онова, което ще се случи у нас. Въпросът е дали има политическа воля за тези промени, като се има предвид, до каква степен политиците ни са обвързани с различни лобита.

Да не говорим за финансовия резултат – държавата ще се сдобие с допълнителен ресурс, който може да го инвестира в бъдещето на страната, преди всичко в налагането на добри практики в областта на производството на храни и напитки, физическото възпитание на населението и здравната просвета.

Сега сме в плачевно състояние – нямаме една надеждна лаборатория за анализ на храните. Преди седмица държавата ни праща проби за изследване в Хамбург, което е ужасно нелепо и тъпо нещо. Няма добри практики в областта на общественото хранене, без надежден и цялостен контрол върху това, което българинът слага на трапезата си. А ние една лаборатория нямаме. Само си представете какво ядем! Преди време слагаха тоалетна хартия в каймата, сега пък слагат отпадъчно кафе в хляба, за да му придадат цвят и да го продават като черен хляб. Пием химизирано вино и ядем натъпкани с химикали зеленчуци. Всичко това трябва да спре и няма кой друг, освен държавата да свърши тази работа, да не вземем ние да я свършим, че тогава ще стане лошо. Има Тархир, тогава, когато няма държава на място.