Гледах един репортаж за работата на „бакшишите” в Боровец. ДАИ спира няколко таксита. Някои возят без пуснат апарат. Обясненията са толкова прозрачни – ами сега взех клиента, забравих да пусна апарата и т.н.

Ако колата се вдигне с паяк и се постави на общински паркинг, който да се плати от съответния „бакшиш”, в рамките на 1 месец и той няма да работи през този месец, дали следващият път ще забрави да пусне апарата?

Друг бакшиш поиска 10 лева в рамките на комплекса, а разстоянията там рядко надхвърлят 1 километър.

Трябва да се приеме правилото, че „бакшишът” няма право да отказва превоз на клиент, независимо от това какво е разстоянието. Просто клиентът влиза и казва – искам да ме стоварите на 100 метра оттук. „Бакшишът” да няма право да му отказва превоз. Ако откаже – право в наказателния паркинг за 1 месец. Само така ще се оправят. А ако се хване жълта кола, с обозначителни табели за такси и няма апарат – конфискация на колата, без право на обжалване, само с доказателствен материал – цифрови снимки и подпис от свидетел. Стига сме си играли на демократи. „Бакшишите” ни излагат пред чужденците по много лош начин и това трябва да престане.

Каква е тази защита на потребителите? Нямаме лаборатория за изследване на храни!!! Страхотна защита имаме. Хлябът е боядисан с утайка от кафе, в саламите има само обрезки от складовете на Запад, с наближаващ срок на употреба, продават ни напитки, в които има цялата менделеева таблица, изкуствено синтезирана и овкусена до неузнаваемост, млякото не съдържа прясно мляко, а хлябът ни с обем на пазарска чанта, тежи колкото сандвич. Цените на горивата се вдигат още при първите сигнали за повишаване на международните цени на нефта, а се свалят след като са минали повече от 3 месеца, от достигането на най-ниските нива на международните пазари. Цените на топлото и тока така и никой не можа да разбере как се формират. Сега напоследък се разбра, че медицинската мафия в министерството на здравеопазването, касата и болниците са правили така, че да източват обществени средства, като облагодетелстват определени производители, на които се гарантират високи цени и затова цените на българските лекарства /ако това изобщо са лекарства/ са по-скъпи от същите тези илачи, купувани от нашите комшии от Турция и Сърбия.

А харчовете от бюджета – в края на годината, най-неработещата институция – съдебната система си взе тлъсти бонуси, без санкция от нас, суверена, тези, които им даваме парите. Подобно е положението с цялата държавна администрация. Тези пари са взети от нас, потребителите, които отново и отново не бяхме защитени.  

И на всичкото това му викат, че правата на потребителите били гарантирани. Явно, че и за потребители вече не ставаме. То кога ли сме ставали?