Събота и неделя. Време за почивка, мързел, разходки, вършене на някаква домакинска работа, малко културни развлечения и т.н.

Направи ми впечатление квиченето на едно псе, някъде на около 30-40 метра по права линия, в съседен блок. Това продължаваше в съботата следобяд повече от час. Преди обяд излязох да се разходя, защото просто не можех да се абстрахирам от този шум, но следобяд ми дойде малко множко. В неделята – същата работа – с часове онова животно не млъкваше. От негова гледна точка – нещо страдаше. Имал съм куче с години и съм го гледал с любов години наред. Познавам много добре, кога едно куче е щастливо и кога страда. Това страдаше със сигурност. Моето недоволство в първия момент беше насочено към него. По едно време даже се хванах как казах: „Млъкни бе да .ба твоята мама, побърка ме! Как пък не прегракна”. Но после си казвам: „Какво е виновно животното”? Виновни са хората, които с милият си на пръв поглед жест да гледат животно в жилищен блок, на практика го обричат на мъчение, като не му обръщат внимание и го остават само на терасата да вие като вълк. Тоест взели са си куче, основно да му се радват, че имат животинка до себе си, но не са осъзнали, че освен да му се радват, има много ангажименти, които трябва да извършат, ако искат всичко да е ОК. Това са хигиена, разходки, разходи за храна, ветеринар, а така също и трябва да го възпитат, да не дрицка в апартамента и в общите части, да не препикава жилищния блок, да бъде дружелюбен към останалите кучета и хората, с които се среща и т.н. и т.н. Значи въпрос на пари, време, грижи и любов. А така също трябва да убедиш съседите, че няма да има проблеми – първо заради хигиената и второ, заради излишния шум и т.н. Как например да кажеш на стопанин на канадски вълк, че не искаш да влиза с теб в асансьора, защото това куче направо си смърди след разходка /някъде се е оваляло/? Не би ли следвало той самият да се досети, че ако на него близостта с това куче му доставя удоволствие и ако миризмата, която то оставя по неговите дрехи не му пречи, то не е същото по отношение на другите хора. Аз обичам кучета, но не искам някое от тях да се изправи с опрени в мен лапи, когато отивам на работа. Просто защото не е хигиенично.

Но да не се отплесквам.

Въпросът беше за гражданската позиция. Ако бяхме в една по-развита държава, първото нещо, което ще направи съседът на този притежател на куче е да се обади на полицията и да направи уведомление, че това животно с часове издава жални звуци и не ни оставя не спокойствие. Да намерят собственика и да вземат мерки това да не се случва. Още повече, че всички виждат, че собственикът си е „бил камшика” нанякъде, прехвърляйки проблема на нас, околните. Аз констатирам проблем и само мога да предполагам къде се намира този апартамент. Все пак моята преценка е на около 40 метра. А как се чувстват обитателите на съседните на този кучкарник апартаменти? Ей, яки нерви имат хората. Търпелив народ. Така и 500 години робство ще ни се видят малко. Можем и още.

Ако ние не реагираме на квиченето на някое псе в заключен апартамент, ако не реагираме, че съседът не си е платил частта за използване на асансьора, като в същото време го гледаме, че носи една торба с бира за  в къщи, ако не реагираме на това, че покривът тече, а някой друг съсед, който е на първия етаж ни казва, че таванът не го засяга, защото водата няма да дойде до първия етаж, ако не мине през всички осем и тогава щял да се притесни, ако не реагираме на това, че чуваме шумове в апартамента на съседа, а знаем от него, че е на почивка, ако не реагираме за такива дребни на пръв поглед неща, как искаме да реагираме тогава, когато цялата политическа класа ни прекарва ежедневно като ни харчи парите, без да ни дава сметка за какво, като ни кара да живеем в създаден от тях самите и за тях самите свят, а нас ни използва, за да оправдае съществуването му, как искаме да направим промяна?

Ако не реагираме... значи не сме заслужили нищо повече, от това, което сме!!!