Задавам си въпроса - ако държавата не ни плаща, ще раждаме ли деца?
ТОЛКОВА СА НИ ПРОМИЛИ МОЗЪЦИТЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА Е ПО-ВАЖНА ОТ НАС САМИТЕ, ЧЕ ВЕРОЯТНО ЩЕ СЕ СЪГЛАСИМ И ДЪРЖАВАТА ДА НИ ПРАВИ И ДЕЦАТА. ЗАЩОТО Е ПО-ЛЕСНО ЗА НАС.


Имам и други въпроси:

1. Ако държавата не им плаща на селските стопани, те ще работят ли и ще произвеждат ли за пазара жито, царевица, животни, зеленчуци и т.н.?
2. Ако държавата не ни плаща, ще санираме ли жилището си?
3. Ако държавата не ни плаща ще си почистим ли пред блока?
4. Ако държавата не ни плаща, ще се образоваме ли за наша сметка?
5. Ако държавата не ни плаща, ще се погрижим ли за здравето си ние самите?
6. Ако държавата спре да ни дава пенсии за трудов стаж, ще се погрижим ли ние самите да се осигуряваме?
7. Ако държавата спре помощите за отопление през зимата, ще си мръднем ли пръста сами да си осигурим дърва?
8. Ако държавата....и така нататък.

Толкова много сме изпростели и не се усещаме никак. Десетилетия живяхме в един обществен строй, в който разчитахме държавата да ни построи детските градини, панелните блокове, училищата на децата ни и да ни лекува. Нещо подобно на моите зъби. Чаках с месеци, за да се вредя на зъболекар, следствие на което загубих зъбите си. Благодарение на грижите на държавата!!!

Държавата толкова добре се беше погрижила за социалните фондове, които с десетилетия милиони труженици спестяваха и внасяха в същите тези държавни сметки, че накрая се установи, че ние работещите сега трябва да плащаме мизерните 100-200 лева пенсии на нашите майки и бащи.

ИКОНОМИКАТА НИ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЪЩЕСТВУВА НА БАЗА НА ПРИНЦИПА - КУЧЕ ВЛАЧИ ДИРЯ НЯМА. НИКОЙ НЕ СИ ЗНАЕ СМЕТКАТА. ВЗЕМАТ НИ ЕДНИ ПАРИ, ПОЛОВИНАТА ГИ КРАДАТ, А ДРУГАТА ПОЛОВИНА ПО НЯКАКЪВ ЧУДЕН НАЧИН СЕ ВРЪЩА НАЗАД КЪМ ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА ДОСТАТЪЧНО МОТИВИРАНИ ДА РАБОТЯТ.