Американците ги няма. Иначе трябва да дадат отговор на въпроса, защо продължават да увеличават държавния си дълг и съзнателно поставят под въпрос стабилността на цялата икономическа система на света. Дългът е толкова голям /над 16 000 000 000 000 долара/, че всички знаят, че не може да се изплати по нормален начин. Просто икономиката не заработва толкова пари, че всичко да се размине безболезнено. Никой не иска да спре да харчи и да получава, независимо от това дали заслужава или не. Бедните ще продължават да искат парични и друг вид помощи, военните ще продължават да ни плашаш с конфликти, решаването на които с военни средства ще изисква нови и нови ресурси, тайните служби ще продължават да създават напрежение, за да оправдават действията си, корпорациите ще продължават да ни тровят с химикали, а докторите ще продължават да ни „лекуват” и да ни държат в зоната между живота и смъртта, поне докато плащаме за това благодеяние.

 

Бедните по света ще стават все повече и повече, заради политиката на развитите страни да убиват местното производство, за да продават своята стока на тези пазари. Реториката за свободната конкуренция ще продължава да е все така силна, въпреки че всички ние знаем, че свободна конкуренция НЯМА. Има силна държавна протекция на монополите, които налага своите правила на света. Дребните нямат шанс да станат нещо повече, освен обслужващ персонал на богатите, в най-добрия случай.

 

Световните лидери се събират отново в ДАВОС, за да си поговорят, как и колко дълго могат да разиграват до безкрай своите народи. Как и до кога могат безнаказано да вземат решения, които струват стотици милиарди и трилиони и които да се стоварят за плащане върху масата от нищонезнаещи, непросветени и държани в мъгла хора.

 

И какво ще се случи на практика? Лидерите на много от големите компании, ще платят стотици хиляди долари сметки, за да могат да се срещнат с някои от политиците, от които зависят големите им сделки. Брак по сметка, нали!

 

А ние, обикновените хора, очакваме да се случи нещо важно и за нас. Но как да се случи нещо важно за нас, след като не ние плащаме СМЕТКАТА НА ТАЗИ СРЕЩА. Тоест директно не плащаме сметката и нямаме достъп до световните лидери. Имат достъп тези, които плащат сметката. Но в крайна сметка ние, потребителите плащаме на корпоративните лидери сметката, за да могат да имат още по-голям достъп до световните лидери, за прокарване на корпоративните си намерения. Ние, данъкоплатците и потребителите – консуматорите на всички тези боклуци, които ни продават корпорациите. Всъщност ние, потребителите се прекарваме като купуваме стоки от корпорациите. Били по-евтини, били по-качествени. Не търсим алтернативни решения, не подлагаме на критичен анализ нито живота си нито действията си като потребители. И след това само гледаме как някой друг се разпорежда с живота ни.

 

Ето какво трябва да се дискутира в Давос:

1.    
Социокапитализмът в този му вид е изчерпал своите възможности;

2.
Социокапитълизмът не се различава съществено от социализма и неговите му измерения;

3.
Природната същност е изместена от измислена бюрократска машина, която определя и влияе върху икономическия цикъл, скривайки разрушителните си изяви зад принципа за социалната справедливост и някаква измислена степен на равенство, непозната дори и на самите апологети на социокапитализма;

4.
Социокапитализмът в този му вид възпроизвежда робската същност на обществото. Елитът става все по-богат, а бедните стават все повече и повече.

5.
Каквито и финансови мерки да се вземат за стимулиране на икономиките по света, ясно е, че това са мерки за отлагане на решаване на проблемите.

6.    
Решаването на проблемите означава ДЕЛЕГИРАНЕ НА ВЛАСТ, а не някаква политика на централните банки за определяне на лихвените нива на паричния ресурс, инфлационни и дефлационни спирали, деривативни инструменти или други измислени инструменти за явна кражба на индивидуален или обществен ресурс.

7.     Давос трябва да дискутира връщане към ценностите на природната същност на човека.

8. 
Трябва да дискутира и да се предприемат мерки за намаляване на държавната намеса в личния живот на човека, за намаляване на данъчното бреме, за ускоряване на естествените желания на всеки един човек да работи и да се развива.

9. 
Трябва да се престане вече със социалната реторика, защото тя обслужва само интересите на политиците и бюрокрацията, която живее от това да краде чужд ресурс и да го „разпределя” първо за себе си и след това, ако остане нещо от него и за другите. Това е социокапитализмът, който е в криза.

10
Трябва да дискутира състоянието на трудовия пазар. След 20 години повече от половината от професиите няма да ги има, а сегашните 200 000 000 безработни ще достигнат милиард. Така назряват конфликти, с които човечеството все още не се е сблъсквало. Решението на проблема е в ръцете на политиците, които трябва да наложат образователна и възпитателна система, която да върне в някаква степен моралните устои на капиталистическото общество, защото сегашната деградация е част или причина за икономическата криза в западните държави.

11
За жалост, политиците все повече се месят в живота ни, все повече говорят за регулации и за стимули за икономиката, все повече говорят за социални програми и за открито преразпределение на обществени ресурси в полза не само на корпорациите, но и на значителна част от бизнеса. Абсолютно в противоречие с естествените закони на икономиката.

ВСИЧКИ НИЕ ВИЖДАМЕ И ЗНАЕМ, ЧЕ ПОЛИТИЦИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ С ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ В СВЕТА ИМЕННО ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЕ НАМЕСВАТ В ДЕЙСТВИЕТО НА ОБЕКТИВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОНИ, ВМЕСТО ДА ГАРАНТИРАТ ЗАКОНОДАТЕЛНО ТЯХНОТО ПРИЛАГАНЕ.

Той говори за това, че трябва да си сътрудничим, за да се повиши доверието към политиците! Много удобно нали. Вместо да ги разкараме и да променим системата, той ни съветва да си сътрудничим.

Каквото и да казват политиците, бизнесът не очаква излизане от кризата. Песимизмът е навсякъде. И как да не е. Политиците правят бизнес, чрез грубо вмешателство на държавата в икономиката, а когато трябва да се реши един прост спор между два юридически субекта, държавата вдига ръце и казва, че механизмът на отсъждане не бил добър. Какво очаквате тогава. Прави това, което не й е работа и не прави това, за което и плащаме. Как да има оптимизъм тогава?

Ето едно доказателство за това, как армията може да се използва и за граждански цели. Форумът в Давос ще се охранява от няколко хиляди души от швейцарската армия. Мисля си за какво ли ни е българската армия? Оправданието, че армията не трябва участва в гражданския живот си е живо кръшкане. Швейцарците го потвърдиха. Още повече, че там има толкова малко полиция, че няма как армията да не се намеси.