Обществото идва до идеята за държавата, за да се защити от вътрешни и външни неприятели. Винаги се намира някой, на който не му се работи и на който му се краде, простичко казано. Работа на държавата е да не даде възможност на някой, който не му се работи, а му се краде, да прави така.

Работа на държавата е да организира населението така, че да съхрани територии, бизнес, хора, материалани ресурси и т.н. от външни врагове.
За жалост от 1300 годишната ни история, повечето от тези години сме били под чуждо владичество, отколкото сме били независими.

Разликата между чуждото господство и господството на собственото ни правителство от гледна точка на геноцида, който се налага за различните общества е различна. За пример, жителите на Хавай да били практически анексирани и вградени в американското общество, защото американците са имали нужда от това да ходят на почивка на островите, без да искат разрешение от местните жители. Но тази анексия е значително по за предпочитане от анексията на Ангола от португалците или на Латинска Америка от испанците. На хавайците така и така не им се работи и затова американците са им предоставили важната функция "да са щастливи" и да посрещат своите американски приятели с цветни венци на стълбичките на самолетите. Вярно е, че техните традиции малко са се понарушили, но островите са поддържани, хигиенизирани и ако е имало недоимък, той е останал в миналото. Както се казва в случая, дай боже и на нас да ни се случи такава анексия. А какво става сега с нас, хем служим на европейците, бем сме и бедни. Идват тук да се налочат с евтин алкохол, да чукат български курви за без пари. Те доволни, а ние, ние си знаем.

Да се върнем сега към ролята на нашата държава. Защо българските институции са направили животът ни толкова затруднен? Вярвам, че няма обикновен български гражданин, който трябва да получи някаква услуга от държавата, да е доволен от това, което получава от нея, независимо за каква услуга става дума. Всяко нещо става толкова трудно, толкова мъчително, че голяма част от нещата, които трябва да си ги поискаме от държавата, не ги искаме, защото е трудно и мъчително и защото знаем какъв ще бъде резултатът. Ако постигнем някакъв успех, то той ще бъде толкова тежък и отдалечен във времето, че надали ще имаме желание да му се порадваме след това.

Нашата държавна организация е изградена на принципа, че колкото повече затруднения създава на гражданите, толкова услугите могат да бъдат по-скъпи за тях. Затрудненията са затова, за да могат политиците и бюрократите да си повишават цената и да искат повече пари от нас за елементарни услуги.

Да вземем например услугата "сигурност". Плащаме толкова много пари всяка година за да получим сигурност, но на нас ни се казва, че парите са малко и затова не можем да получим сигурност. Нещо повече, разбираме, че хората, на които плащаме заплати, за да ни осигурят сигурност, част от тях работят за мафията. Тоест получават пари от две места. Други пък както се казва "кур ги боли за нас" и карат ден за ден, защото в противен случай ще се лишат от заплатата си и привилегиите, които носи службата и така карат на принципа "ден да мине, друг да дойде, самунът да свърши". Както на всички ви  е известно, нямаме достатъчно права да поискаме сметка кой и как харчи нашите пари и защо въпреки дадените пари, все едно че не можем да разчитаме на службите да ни осигурят сигурност и трябва да харчим допълнително пари, за да я получим като плащаме на частни структури, купуваме скъпоструващо оборудване, ограждаме се с огради, някои от които струват повече от домовете, в които живеем.

Да вземем например услугата "здравеопазване". Някой може ли да "върже кънките" какво става в тази сфера. Уж има здравна каса, в която се събират вноски за здраве от работещите. Уж системата е държавно гарантирана, ама не е, уж е някои от заведенията, които предлагат услуги са общински, ама не са, уж някои са частни, ама не са, защото същите тези частни структури точат яко ресурси от държавни и общински болници и заведения. Пълна мъгла и мътна Индия, както се казва в случая. Всяка година говорят за недостиг на средства и всяка година има заплахи от лекарското съсловие, че спират да работят, защото няма пари. Държавата може да си позволи да вземе пари от касата и след това да я допълни. Колко, защо, кога - всички въпроси са излишни в хаоса, в който живеем. Уж нямаше да плащаме лечението на тези, които не си плащат здравните вноски, ама накрая като се събере една тумба цигани, лекарите свършват работата и после реват пред касата. Полиция да дойде ли? Ами то полиция няма и затова докторите от Бърза помощ често ядат пердах от циганите по кварталите. То и аз бих ги зашлевил, ако мой близък се мъчи, а те дойдат тогава, когато той умре, та какво остава на циганите. Всичко е такава каша, че повече не може да се обърка. Докторите не остават по-назад и много от тях яко точат от касата за неизвършени и изписани дейности. Касата се прави, че ги контролира, а ние се правим, че вярваме на това, че контролът е надежден. Като цяло, ние пациентите пък, правим всичко възможно да се разболеем колкото се може по-бързо и колкото се може повече и след това ревем за помощ. Така е устроен човек - пие, пуши, яде бъркочи, ядосва се за глупости, мрази и завижда и след това иска да е здрав. Та кажете ми, има ли по-объркана и луда услуга, която държавата ни продава, от услугата "здравеопазване"?

Сега за услугата "образование". Някакви лелки, на които им викат даскалици, се опитват да наливат ненужна информация в главите на децата ни, като в същото време не могат да си пуснат купените на старо компютри в къщи, че да са актуални с времето в което живеят. Изкарват няколко часа тормозейки децата ни и след като свършат официално работния си половин ден в училище, се прибират в къщи и след около час почивка започват да приемат същите тези деца, които не са успели да "научат", за да им дават частни уроци, демек да ни вземат остатъка от парите, които смятат, че им се полагат. И накрая, децата ни са неграмотни. Всички показатели това показват. В същото време държавата прави всичко възможно да убие частната инициатива в този сектор. Плаща на общинските и държавните училища, но отказва да плаща на частните, все едно са прокажени. Това е също като зъболекарската помощ, която държавата ни оказва на основата на нашите здравни вноски - две некачествени пломби и едно вадене на зъб през годината и то без да се включва упойката в сметката и накрая махаш с ръка и теглиш една майна на системата и отидеш да си платиш още веднъж на частен зъболекар. Същото е и в образованието. Няма как да имаш образовано дете, ако не плащаш допълнително.

Сега за услугата социално обезпечение. Плащаш цял живот вноски за пенсия и вземеш, че умреш преди да си получил пенсия. Нищо не се полага на наследниците. Държавата е щастлива, че си умрял и не е необходимо да се грижи за теб. Да не си умирал преждевременно и точка. В същото време същата тази държава така е организирала живота ни, че няма как да живееш твърде дълго. Магазините са пълни с отрови, лицензирани от същата тази държава. В аптеките няма друго освен бавнодействащи отрови. Какво ти остава, освен да станеш отшелник и за избягаш някъде другаде. За жалост, другите държави не са кой знае по-различни от нашата.
Такава бъркотия е в социалната сфера. Някой ти е определи каква категория труд полагаш, колко трябва да плащаш, колко трябва да получаваш. Определили са дори и пари за тези, които не са работили, не са искали да работят или не са могли да работят. Помислили са за всичко, само не и затова, че всеки ще се опита в този случай да надлъже системата, тъй като няма пряка връзка между положен труд и получен резултат, няма лични сметки, които да контролираме, няма интерес от това да сме здрави и да работим дълго. Има интерес да се правим на болни. Броят на инвалидите в България е показателен пример затова, как се лъже системата. Броят на циганите, които получават помощи също е показателен пример за криворазбрана социална система. Социалната ни система е толкова асоциална, колкото не можете да си представите. Ако една система те кара да не работиш, а да шикалкавиш каква социална система е тя?

Сега да поговорим за другите услуги, които ни продава държавата и общината. Опитайте се да получите строително разрешително. То започва едно ходене по мъките, време, ресурси, нерви. Уредете си нормативно документите да ви прекарат ток, вода, да ви направят път, канал... Няма да ви стигне животът, освен ако не включите механизма за подкуп и корумпиране на и без това корумпираните служители. Чак тогава се разбързват да свършат работата, но и тогава не е сигурен успехът ви.

Сега да поговорим за възможностите за правене на бизнес в страната. Решавате, че сам искате да сте си господар на съдбата и искате да правите бизнес. Отваряте си фирма за няколко дни и в зависимост от това, какво искате да правите се започва едно ходене по мъките,  но това е още преди да сте стигнали до идеята, че трябва да се борите за клиентите. Трябва първо да се преборите с държавата и общината. То не са контролни органи, то не са разрешителни, документи, документи. Още не сте почнали да изкарвате пари, а изходящият ви поток е зашеметяващ. И тогава, когато най-после стигнете дотам, че да правите истински бизнес, разбирате, че някой ви е изпреварил, че няма място за вас, че някой има подкрепа, която вие нямате, че към някой толеранцията на властта е по-голяма, отколкото при вас, че някой има технологично, политическо и друго предимство, което вие нямате, че някой има пари, откраднати на законно основание от бюджета на държавата и общината, от банка или от друга структура и че никой не се е погрижил да си вземе парите обратно... Установява се, че нито имате техните възможности, нито техните връзки, нито техните обстоятелства.  И когато се опитвате да си отговорите на въпроса дали в други държави "е така", не е лошо да погледнете класацията на България за свобода за правене на бизнес, за да ви се изясни, че работите са предварително обречени на неуспех. И ако нямате силна политическа връзка като Моника Йосифова и няма да получите едни 20 милиона лева, че да направите един сайт и да направите едно социологическо проучване, че ако не сте някой олигарх, за който държавата на практика работи и държавни служители са на платен списък при него, че ако нямате благословията на кмета и не сте негова "касичка" и така нататък, просто ще си останете обикновен баничар или собственик на жалко магазинче или нещо подобно и е трябва да висите по 14 часа вие самите, защото няма да имате възможност да плащате заплати, за да оцелеете. И тогава ще си спомните, защо в анкетите, младите хора искат да станат чиновници, а за едно полицейско място кандидатстват 150 човека и че всеки втори млад човек иска да работи в ДАНС, където дават големи заплати, знаеш много и не носиш никаква отговорност за действията си. Тогава разбирате, че държавата наистина пречи.


Но когато стане напечено, както случаят например с КТБ се разбира, че всичко е "мижи да те лажам". Че всички отговорни фактори не са си свършили работата, защото всички началници са назначени и отговорни пред други началници. Тогава разбираш, че прокуратура, БНБ, тайни служби, МВР и така нататък институции са едни паразити, които не само, че не са си свършили работата и са взели пари за това несвършване, но и са работили против нас като общество с действията си и с бездействията си.

Ние също си създаваме пречки, защото сме повярвали, че държавата може да ни бъде полезна и без да е необходимо в същото време да я контролираме. Груба грешка, за която сме си плащали през стотиците години история и за която ще плащаме и в бъдеще.

Ами ако дойде външна заплаха? Какво ще прави шибаната ни държава? Как ще ни защити, как ще ни организира? Знае ли си всеки един от нас мястото и ролята? Можем ли и имаме ли мотивация да отдадем живота си за родината си? Едва ли. След като толкова ни е било трудно да живеем в тази държава, може би ще опитаме да се споразумеем с окупаторите. Историята на България е пълна с такива примери, когато сме отваряли крепостите си пред чуждите окупатори. Както е и сега....