Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2014 15:23 - Не е задължително федерализация да се прави само на народностен принцип.
Автор: kolevdobri Категория: Политика   
Прочетен: 303 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.11.2014 15:29


Ако видим какво се случи във Великобритания, можем да направим и аналогия с това, което се случва и в Украйна и в други държави.

ОБИКНОВЕНО ИСКАНИЯ ЗА ФЕДЕРАЛИЗАЦИЯ СЕ ПРАВЯТ ТАМ, КЪДЕТО ИМА РАЗДЕЛЕНИЕ ПО НАРОДНОСТЕН ПРИНЦИП, като населението е различно в някаква степен от общото за държавата, в някаква степен е различен езикът или религиозната принадлежност, както е например в Украйна.
Примерът с Каталуня също е показателен. Голяма част от каталунците се припознават по-скоро като каталунци, отколкото като испанци. Езикът им също има своите особености. Религията обаче е една и съща. Но въпреки това, тенденциите към федерализъм са много силни.


Проблемът при всчики случаи е централизираната държава - която може да се казва Великобритания, Испания, Украйна или която и да е друга страна. ЗАСЕГА ОБАЧЕ ПРЕОБЛАДАВАТ ТЕНДЕНЦИИТЕ ЗА ФЕДЕРАЛИЗАЦИЯ, КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА РАЗЛИЧЕН НАРОД. ОСОБЕНО ТЕ СА СИЛНИ И ТОГАВА, КОГАТО СТАНЕ ДУМА ЗА РАЗЛИЧНА РЕЛИГИЯ, КАТО В УКРАЙНА.


И ТЪЙ КАТО ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ДЪРЖАВА Е ЕДНО БЕЗДУШНО И ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАДЕНО АДМИНИСТРАТИВНО ФОРМИРОВАНИЕ, КОЕТО Е НАЛОЖЕНО НАСИЛА И С ИЗМИСЛЕНИ ОТ БЮРОКРАТИТЕ ПОЛИТИКИ, КОИТО КРЕПЯТ ТОВА ФОРМАРОВАНИЕ, ЦЕНТРОБЕЖНИТЕ СИЛИ СТАВАТ МНОГО СИЛНИ, КОГАТО ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ ФОРМИРА И РАЗПРЕДЕЛЯ РЕСУРСИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, КАКТО И КОГАТО ОПРЕДЕЛЯ В ГОЛЯМА ЧАСТ ПОЛИТИКАТА НА ВСИЧКИ РЕГИОНИ, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТЕХНИТЕ МНЕНИЯ. ВСИЧКИ ЗНАЕМ ЗА ПРОТИВОРЕЧИЕТО, КОЕТО СЪЩЕСТВУВА В СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА. УЖ ЖИВЕЕМ В ДЕМОКРАТИЧНИ ДЪРЖАВИ, НО НИКЪДЕ В ТЕЗИ УЖ "ДЕМОКРАТИЧНИ" ДЪРЖАВИ, НИКЪДЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ СЕ ИЗБИРА И СВАЛЯ ПРЯКО ОТ СУВЕРЕНА. А ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ РАБОТИ БЕЗ НЕГОВАТА ОТОРИЗАЦИЯ И НА ПРАКТИКА ПРАВИ ТОВА, КОЕТО СИ ИСКА, БЕЗ ДА МОЖЕ ДА БЪДЕ КОНТРОЛИРАНО ОТ СУВЕРЕНА.


В този напрегнат момент някои от провинциите издигат глас за икономическа и политическа самостоятелност, защото колкото е по-малка една общност, толкова повече възможности има за контрол върху формирането на политиките и разпределението на обществения ресурс. Примерът с Исландия тук е впечатляващ. Една държава с население колкото е Пловдив ни показа как може суверенът да влияе на политиките провеждани от властта. Естония също е добър пример в това отношение.

Важно е да се подчертае, че когато става дума за богати провинции, които искат да се откъснат от централната власт, като Шотландия и Каталуня, обяснението е прозаично - хората там искат да стопанисват парите си, тъй като не вярват, че централната власт може да го направи по-добре от тях. В други случаи като Крим и Източна Украйна, настроенията са повече за присъединяване към по-големия "брат", защото в една централизирана държава като Русия, социалните помощи са съществен дял от бюджета на страната и така на практика тя купува благоволението на по-бедните части на територията на Украйна, населена с руснаци. А от геостратегическа гледна точка, Русия няма да позволи да съществува независим Крим, защото географското положение на полуострова е много важно за Русия и тя е готова да плаща на половината население на тази територия пенсии и заплати, само и само тя да е в границите на Русия. Тоест Крим има огромни възможности за самостоятелно развитие, но това не отговаря на интересите на Русия. Обратно, Източна Украйна има много по-малки възможности да се справи сама, без подкрепата на Русия и всякакви напъни за самостоятелно решение извън Русия, ще обрече тези райони на икономически упадък, имайки предвид наслоените през десетилетия социалистически настроения и това, че тази територия е обградена от две тоталитарни и корумпирани страни като Украйна и Русия. Но каквото и да кажем, там са силни центробежните сили, благодарение на тъпата политика на управляващите в Киев, която отиде на директна конфронтация с руското население. От друга страна, тази територия не може да бъде анексирана директно както това стана с Крим и заради откритото противопоставяне на лидерите на развитите страни и заради липсата на толкова стратегически силни основания като при Крим. Не са за пренебрегвани и икономическите фактори, защото едно е да плащаш пенсиите и заплатите на кримчани, а друго е на десет пъти повече руснаци, населяващи източните територии на държавата Украйна.


Но да не се отклоняваме в големи подробности. Бедните искат да се откъснат от богатите. Централизираната държава не разрешава. Започват брожения и шотландците успяха да получат големи отстъпки, като размахаха пръст на метрополията. Сега на ред е Каталуня. След това може да се случи със Северна Италия.

Хората искат по-голяма справедливост при формиране и разходване на средствата и намаляване ролята на централизираната държава при решаването на ежедневните им проблеми. Естествено, че Гранада няма да иска да бъде независима, защото получава от централната власт повече, отколкото би получила, ако е независима. Или това ще бъде резултатът в първите 10 години от самостоятелното съществуване. Централизираната държава на практика унищожава естественото състезание между общности, народи и територии, като провежда политики на зависимост от решенията на центъра, като преразпределя финансовите ресурси не на база на ЗАСЛУГИ, А НА БАЗА НА СУБЕКТИВНИ ФАКТОРИ. Същото в голяма степен е и при нас. Винаги съм се питал, на какъв принцип става разпределение на средства в посока - държава - общини и никаго не съм получавал отговор, колкото и да гледам бюджета и всякакви политики и документи. Принципът на социализма същесвува в някаква степен и в България и в Русия, че и в Америка. Да преразпределяш ресурси събрани от едно място, към друго място си е чист социализъм, независимо от това как някои хора ще го нарекат. Най-справедливо е, ако регионите плащат на централизираната държава за определени услуги, на база на населението, което живее там. Ако не харесват тези услуги, тези общности могат да откажат да плащат на централизираната държава и да намерят друго решение за себе си. Но както е известно централизираната власт се крепи на насилието и нея не я интересуват кое е справедливо и кое не. Видин е един скапан град, въпреки, че получава повече държавна помощ от Габрово например. Но това не прави Видин по-добър, а още по-зле - прави го още по-скапан. Защото ако се опитваш да заобиколиш обективни пазарни закони, резултатът е един - бедност и хаос. Не е справедливо да вземеш от богатите и да дадеш на бедните, особено ако богатите са заработили честно парите си, а бедните са мързеливи търтеи. Но ако имаме централизирана система, нито богатите ни са честно станали богати, но със сигурност знаем, че безните са повече, заради държавната политика за поощтрение на тяхното увеличение.

Затова призовавам, колкото по-бързо направим федерализация на България на териториален принцип, колкото по-бързо се осигури истинска финансова независимост на общините и кметствата, колкото по-малко средства изсмуква от тях централизираната държава, толкова по-бързо и по-ефективно ще се решават проблемите на населените места. Простичко да го кажем - жителите на Катуница не им пука много за жителите на Бяла Черква, както и обратното, освен ако не става дума за общонационален проблем, като строителството на АЕЦ или въпроси, които засягат националната сигурност на страната. Нека едните да си гледат своя бюджет, нека другите да си гледат техния. Да работят, да плащат на общината, да изискват от кмета отчет за всеки похарчен лев, да го сменят, ако той краде и лъже, да поемат собствената си отговорност за развитието на своето село, град и община. Сега милиарди левове се крадат от централизирания бюджет. Големите общности трудно могат да се контролират. Как например бай Пешо от квартал "Меден рудник" ще контролира Бойко Борисов? Никак. Но бай Пешо има повече възможности да контролира какви ги върши кметът на "Меден рудник". Но ако централната власт открадне парите на хората от този квартал, тези хора ще станат зависими от централната власт и в резултат ще се получи това, което е всъщност нашето дередже. Вдигаш ръце и се примиряваш, защото нищо не зависи от теб. И започваш да разчиташ и ти на пенсия или помощ от държавата и свикваш с идеята, че не е необходимо, ако не и вредно, да развиваш своя потенциал. Превръщаш се в кученце, което се умилква около стопанина си за парче хляб.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3195804
Постинги: 6870
Коментари: 4296
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031