Която е една никаква демокрация. Това по-скоро е проява на тоталитаризма, облечен с кадифени ръкавици.

Всъщност непукизма на политическата класа и липсата на елементарна политическа култура от страна на българският избирател, постепенно тласка тази страна към пропастта. Колкото повече политиците имат нужда от просто, тъпо и смотано население, толкова повече това население става все по-голямо. Лумпенизирането протича с голяма скорост и не виждам вече как да се спре. Точенето на бюджета със "законни" средства се е превърнало в национален спорт и то не само за политическата класа и бюрократите, но и за стотици хиляди българи. Водени от максимата: "Като те гонят - бягай, като ти дават - вземай", те също подават паничката, която трябва да бъде напълнена от социалните фондове.

ДЪРЖАВАТА Е В ПРОЦЕС НА РАЗСИПИЯ, ПО-ГОЛЯМА ОТ ГОДИНИТЕ, В КОИТО СТРАНАТА НИ Е БИЛА В СЪСТОЯНИЕ НА ВОЙНА. Както казва Буров за следвоенните години, как България е имала да плаща стотици милиони репарации, но е била "почерняла" от добитък, въпреки войната. Тогава е нямало холадски крави /шегичка/. Независимо от жертвите по фронтовете, България никога не е намалявала с такъв темп, за сметка на износ на емигранти, ниска раждаемост на българите и тотална циганизация на населението и като етнос и като поведение. Това е плашещото - ако една нация загуби война и попадне в робство или в чужда зависимост има по-малко исторически причини да загине като нация. Лошото е като се разпадне отвътре. Историято помни много такива случаи. Един от тях е историята на хетите. Народ, който успешно се е противопоставял на могъщия Египет, се е самоунищожил и саморазрушил, заради това, че е повярвал на грешни ръководители и е станал разменна монета в тяхната вътрешна борба за власт и надмощие. За разлика от хетите обаче, ние българите ще си умрем не от това, че вземаме нечия страна, а от това, че буквално спим или дремем, или и двете - дремейки спящи или спим дремейки. Не виждаме, че политическата класа се е обединила с цел нашето ограбване и подчинение. Нашата политическа класа НЕ Е РАЗЕДИНЕНА. Точно обратното. Тя е концентрирана и ОБЕДИНЕНА в постигането на общата си цел - нашето икономическо, политическо и социално прекарване. Егото на политическата ни класа е много повредено и то иска да види нашата слабост и подчинение. И го вижда на практика, без да осъзнава, че правейки ни лесна мишена за своите политически и икономически цели, то ни прави лесна мишена и като народ, към който гледат и чужди завоеватели. Историята на българската държава и нейния разпад след Иван Асен ІІ, тези 150 години "слизане от върха", до блатото на националното ограбване на народа от собствените му управници,  е показателен пример затова. Историята за жалост се повтаря. Дано този път случим на поробители. Но от друга страна, като знам какъв народ сме, надали някой по-цивилизован ще си сложи таралеж в гащите, че да ни завладее. Ще бъде някой азиатец разбира се, за да има все пак повторение на историята. Някой два пъти по-беден от нас, три пъти по-организиран и четири пъти по плодовит.

И за всичко е виновна "косвената" демокрация. Лъжата на века. Лъжата, която трябва и в същото време, ни накарва да вярваме, че нещо зависи от нас. Никога в българската история владетелите ни не са ни питали дали искаме или не нещо, което те искат било за себе си, било за нас. Ако не разкъсаме тази зависимост и не ги накараме да се интересуват от мнението ни, те ще правят каквото си наумят, а ние трябва да им сърбаме скапаната манджа, която ни поднасят.

Постовям + заради наименованието " КОСВЕНА"