Накратко, правителството реши да ги използва, за да лъсне имиджа на столицата. Като резултат, центърът се изпълни с паметници, целта на които е да "запознаят" обществеността с историята, тъй като четенето на история от една страна е трудоемко занимание, а от друга, представете си, че в процеса на самото четене, някой стигне до нежелани изводи! По-добре е да се учи историята от паметниците. Набързо построените паметници за няколко години, които засега могат да ошашавят гражданите, които надали са предполагали, колко много "герои" са се подвизавали по тези земи, имат по-дългосрочна перспектива. Да се увеличи така наречената национална "свест". Нещо като българското " И ний сме дали нещо на света", но в много по-гротескна форма.



А иначе икономиката на страната, като изключим в някаква степен столицата, е в капана на кризата. Инфраструктурата е доста поизносена и на практика почти няма положен асфалт за последните10-15 години, като изключим 20-тина километра магистрала, от Куманово към сръбската граница и преди Демир Капия, която всъщност е толкова увредена, че участъкът по Тракия преди Пазарджик изглежда в доста приемливо състояние.


Кризата се усеща осезаемо и в Западна Македония. Транспортен хаос в Тетово и Гостивар, мръсно и неподредено. Стотици незаконни сметища за строителни отпадъци и какво ли още не. Страната е потънала в мръсотия. Много хора се шлаят по улиците и в кафенетата. Въпреки, че по официални данни, безработицата е спаднала, то тя все още е най-висока в Европа - над 30%.

Преди 15 години страната можеше да се похвали с една добра пътна инфраструктура. Сега настилките навсякъде са съществено повредени. Вижда се, че и събраните такси за преминаване по магистралите не се използват за тяхното възстановяване, а отиват в общия кюп - типични финансови потоци от времето на социализма. Някои от второстепенните пътища са в окаяно състояние, особено тези, които дублират магистралата до Гевгелия. Има села, в които нямаш възможност да караш на по-голяма скорост от 1-ва и 2-ра. Преди време беше доста трудно да намериш дупка в Македония. Сега вече това не е никакъв проблем.

Незаконното строителство и изобщо строителният хаос продължава да се набива в очи. Явно администрацията все още не може да контролира процеса по издаване на строителните разрешителни. Най-голямата промяна за страната през последните 12-13 години е постоянното увеличаване на броя на "ракетите" /джамиите/, като че ли това е полето за състезание в тази страна - коя религия ще засечни другата. Глупаво състезание, но няма как - такъв народ, такива приоритети.


Бизнесът ходи назад. Чудно, но жители на страната ми казаха, че според тях, кризата се засилва и заради стегнатият процес по контрол над контрабандата. Те казват, че когато има контрабанда, има повече възможности за бизнес. Сега този процес се контролира по-добре от държавата, но на самата страна това не се отразява добре. Те не знаят, че повишеният контрол над "шверца", както те самите се изразяват, трябва да бъде съчетан с подобряване работата на администрацията и повишаване на свободата на икономиката. Наблюдава се обаче обратен процес - на политизация на бизнеса, което е обратното на свободата на икономиката и въпреки, че Македония е по-добре класирана по този показател, усещането е, че има проблеми и то не малки.

Няма да говоря за градоустройството в Западна Македония, което на практика не съществува. Всеки строи едно към гьотьоре и с малки изключения хаосът е достатъчно видим. За паркове и градини в тази част на страната не може да се говори. На хората тук явно не им трябват нито паркове, нито градини. Важното е да имат "куки" и "дукани", от които могат да правят пари. Дисхармонията, която се е настанила наоколо наистина е впечатляваща. Ако се поразходите в тази част на света, градове като Благоевград, Пазарджик, Хасково, че и Видин, ще ви се сторят хубави и благоустроени.

И както е във всички недемократични страни, правителството реши да похарчи едни 400 милиона евро, за да придаде кичовски вид на центъра на столицата, без и най-малко да се интересува от мнението на гражданите на страната. Правителството прецени, че тези разходи са по-належащи от разходите за поддръжка на инфраструктурата, от разходите за подобряване на инвестиционния климат, чрез подобрение на работата на държавната и общински администрации, от разходите за образование или от разходите за подобрение на здравния статус на гражданите. Няма да изброявам всички шосета, които се нуждаят от спешен ремонт, но най-главните са:

1. Магистралите "Александър Македонски" и "Майка Тереза";
2. Пътят от Скопие към Драчево;
3. Пътят от Скопие към Гюешево;
4. Целият участък от Велес до Катланово е от години в ремонт и краят му не се вижда;
5. В село Марвинци се кара само на 1-ва и 2-ра;
6. В Тетово и Гостивар цялата пътна мрежа е под всякаква критика и асфалт там не е имало от десетилетия;

Като цяло, парите на македонската държава се харчат в Скопие и района на града. Всички останали - кучета ги яли. Такова разслоение между столица и провинция не съм виждал в нито една друга държава.

Като цяло, единственото нещо, което страната произвежда и като количество и като качество, това е храната. Голямата безработица "насища" селските и приградските райони, които произвеждат земеделска продукция, с достатъчно работна ръка. На практика друго препитание няма. Това "натиска" надолу цените на земеделските продукти и ожесточава конкуренцията между производителите.
Струва си да се отиде на гурме туризъм. Пазарите са пълни с местна продукция, каквато отдавна не познаваме в България. Само в Сърбия и Македония ще видите нестандартизирани от ЕС краставици, например. Ние отдавна не ядем български лук, картофи, домати, краставици, зеле... Само марулата ни остана, но и тя не е хубава. Където и да отседнете в Македония, ще ядете по-хубава храна от тази, която ще ви сервират в България. Пък е и по-евтино. Обслужването е близо до перфектното.