Референдумът в Шотландия беше един от примерите. Шотландците умело използваха създалата се политическа ситуация и оттъргуваха добре своята независимост. Имат си парламент, правителство, бюджет... Когато цената на барела надхвърли отново 100 долара, а това е въпрос на време, тогава отново ще се чуват ясно гласовете за независимост на Шотландия. Дотогава и в Обединеното Кралство им е добре.

Каталуня ще измине пътят много по-бързо. Богатата испанска провинция не иска повече да споделя икономическия си живот с останалата част на Испания. Настроянията за сепаратизъм в Каталуня са толкова силни, че според много политически наблюдатели, въпрос на време е да се осъществи формалното отделяне от Испания. След това със сигурност ще я последват богатите северни провинции но Испания.


Има много други примери за сепаратизъм, като дори се надигат гласове и в една толкова тоталитарна страна като Русия, където остатъците от социализма са толкова силни, колкото никъде другаде по света. Чуват се гласове за повече автономия на губерниите. Такова движение, макар и в зародишна форма има дори и в Сибир, където местните смятат, че центърът привлича прекалено много пари и власт, за сметка на изолация на провинциите и превръщането им в суровинен придатък на столицата.

Как стоят нещата в САЩ? Независимо от голямото разнообразие на раси и религии, засега американците могат да бъдат спокойни. Увеличеното настроение за щатски патриотизъм за сметка на федерален патриотизъм засега не е опасен за страната като цяло, защото и сега всеки щат има парламент и управител, който се избира от местните жители, както и местно законодателство, което да прагматизира в някаква степен желанията на местните общности, съобразно спецификите на региона. Като пример в това отношения са законите на такива щати като Юта и Тексас, където настроенията за повече самостоятелност са значителни, като в първия щат, специфичната култура на населението е довела дотам, че в някои отношения местното законодателство е в силен контраст с федералното, особено по отношение на някои битови аспекти на живота. Въпреки, че федералното законодателство забранява многоженството, то е масова практика в щата Юта и централната власт просто се е примирила с тази ситуация, за да не предизвика допълнително напрежение.

Така че, САЩ са пример затова, как една толкова многолика страна, може да съществува като договореност между федералното централно ниво на властта и местните органи на властта, които са много по-независими от централната власт, отколкото е на други места по света. Това е един много добър пример за избягване на такива ситуации, като едно потенциално бъдещо разпадане на Испания. ПО-ДОБРЕ Е ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ ДА ПРЕДОСТАВИ НЕОБХОДИМИТЕ СВОБОДИ НА МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ, КОИТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ЩЕ БЪДАТ ДОРИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА ВНАСЯТ СВОЕТО УЧАСТИЕ В ОБЩИЯ ПРОЕКТ, ТАКА, КАКТО Е ПРИМЕРЪТ НАРЕЧЕН ШВЕЙЦАРИЯ. ТАМ ЦЕНТРОБЕЖНИТЕ СИЛИ СА СЪЩО ТОЛКОВА ГОЛЕМИ, КОЛКОТО ЦЕНТРОСТРЕМИТЕЛНИТЕ, КОЕТО ОТ СВОЯ СТРАНА ПОКАЗВА НАГЛЕДНО КАК ТРЯБВА ДА СЕ "МЕНАЖИРА" ЕДНА ДЪРЖАВА. ДЪРЖАВА, В КОЯТО ЗАЧИТАЙКИ ПРАВАТА НА МАЛКИТЕ ОБЩНОСТИ, ПОСТИГА СТЕПЕН НА ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ ОБЩОТО ДЕЛО, НЕДОСТИЖИМА ЗА НИКОЯ ЦЕНТРАЛИЗИРАНА СИСТЕМА.


Знаете много добре, че колкото повече е централизирана една държава, толкова повече има възможности за злоупотреби с властта. Силната централизация на държави като скандинавските или като Франция и техния успешен проект засега, не ни дават основание да вярваме, че това може да стане и у нас. Страни като балканските, които столетия са били под чуждо владичество, не могат да харесват и обичат своята държава поради чисто исторически причини, защото историята показва, че няма как да се прескочат столетия хайдутлък и да заприличаме на Европа, поради липсата на целенасочета политика за възпитание и образование на населението. Така липсата на критична маса за правене на позитивни промени и защита на свободата е основната причина за апатията на народите на Балканите. По тези географски ширини инатът отстъпва на желанието за борба за свобода, а скритата съпротива на действията на центъра продължават да напомнят годините на хайдутлъка, но в префинената му стойност.

И ние, българите искаме свобода, както всяко нормално човешко същество. Но нямаме нито образованието, нито възпитанието да се борим за тази свобода и да я отстояваме. Нямаме нито образованието, нито възпитанието да защитаваме правата си и да поставим под контрол управителите си - независимо дали са чужди или наши, собствени. Дори изглежда, че повече нямаме контрол над нашите управители, отколкото над чуждите. Ние също разбираме, че централизираната система ограбва всички нас, защото така се краде централизирано, а колкото по-централизирана е една власт, толкова по-трудно е да й поискаш сметка. Но все отнякъде трябва да се тръгне. След като не можем да тръгнем от общото към частното, трябва да се ориентираме да тръгнем от частното към общото. Лошото обаче на нашата икономическа система е това, че е прекалено много политически обвързана. Кой регион от България може да поиска независимост от централната власт? В Испания това е най-богатият регион на страната - Каталуня. Разбирате ли колко объркано е при нас. Заради липсата на икономическа свобода и свръхцентрализация на страната, има такова драстично разминаване в икономическото развитие на различните региони. Там, където е политиката - София - има пари. Там, където са морските курорти - също. Примерът за този асинхрон е Пловдив. Когато е станало Съединението на България с Източна Румелия, Пловдив е бил с класи над София. И като икономически просперитет и като население и като културен живот. Политиката и централизирането на икономиката, следствие на тази политика обаче прави София предпочитана икономическа дестинация. И така 130 години след Съединението, София е вече  4 пъти по-голяма от Пловдив.

У нас може да се стигне наистина до феномен. Централизацията е направила така, че регионите да са бедни и зависими от субсидиите на центъра. Няма как да не се натрупа негативно отношение на бедните региони спрямо центъра именно заради този икономически грабеж. В Испания богатите народи мразят центъра, а в България е обратно - бедните части на страната мразят София и се чувстват окрадени.

Това още веднъж показва многоличието на целият този процес. Мисля си, защо няма такова нещо в Швейцария. Защо там няма бедни райони, които да контрастират с богати райони? Как щеше да изглежда Странджа или Североизточна България, ако имахме тяхната политическа система? Но това "ако имахме" не ни върши работа. ТРЯБВА ДА ИМАМЕ, АКО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ. ТРЯБВА ДА СИ ИЗВОЮВАМЕ СВОБОДАТА ДА ОПРЕДЕЛИМ КОЛКО ДА СМЕ ЗАВИСИМИ ОТ ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ И КОЛКО ДА СМЕ НЕЗАВИСИМИ ОТ НЕЯ. ТРЯБВА ДА ИМАМЕ СВОБОДАТА ДА ОПРЕДЕЛИМ КОЛКО ДА СМЕ ЗАВИСИМИ ОТ НАШИТЕ УПРАВНИЦИ И КОЛКО ДА СМЕ НЕЗАВИСИМИ ОТ ТЯХ. ИНАЧЕ ЩЕ СИ ОСТАНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ И СЕГА И НЯМА ДА ИМАМЕ ОСНОВАНИЯ ДА ОБВИНЯВАМЕ ТУРЦИТЕ, ЧЕ СА НИ ЗАДЪРЖАЛИ РАЗВИТИЕТО СТОЛЕТИЯ НАРЕД. СЕГА КОЙ ДРУГ НАРОД НИ ПРЕЧИ ДА СЕ РАЗВИВАМЕ ПЪЛНОЦЕННО? НИКОЙ ДРУГ НАРОД, ОСВЕН НАШИЯТ, СОБСТВЕН НАРОД.