Не съм пушач и ме дразни мирисът на цигари. То не стига замърсеният въздух, който дишаме, ами и допълнително и то напълно съзнателно да вкарваме пушек в организма си е доста голяма простотия, ама това е зависимостта - трудно се отърва човек от нея.


Напоследък гледам как пушачите се изнесоха в градинките и парковете. Вече не се пуши по кръчмите или не така масово. Пуши се навън. Градинките станаха пушилни и кръчми. Навсякъде има разхвърляни шишета с бира и фасове от цигари. Преди поне бяха съсредоточени в кръчмите. Сега са навсякъде. Не можеш да се разходиш по центъра на града и да не те опушляват хора от различни възрасти.

Преди седмица седнах на пейка пред Народния театър в София. Пишман станах и престоят ми там беше не повече от 5 минути. Отвсякъде се носеха кълба тютюнев дим, а околните кошчета за боклук бяха пълни с пластмасови бутилки бира, икономична опаковка.


Не напразно швейцарците ги дават за пример за умен народ. Там няма такава забрана като при нас. И в същото време са на първо място по продължителност на живота в Европа и в градинките им можеш да дишаш свободно.


Та такива работи за забраните. В повечето случаи минусите са повече от плюсовете.

Е добре де, искахте в заведенията да не се пуши, щото ви е неприятно да се омирисвате. Излязохме (пушачите) извън заведения и отидохме в градинките, вие (непушачите) - след нас. Искахте заведенията - получихте ги! Какво повече искате?
Нали става въпрос за толерантност! Пушачите сме около 35-38 % от населението и уважихме желанията на непушачите. Обаче, непушачите не уважават желанията на пушачите.
Та кой е толерантен и кой не?

Това е моят отговор. Благодаря за коментара.