Колко много безсмислени приказки казва всеки един от нас. А някои казват с пъти повече от тези същите - безсмислените приказки. Като тракачки са направо.



Най-много приказват тези, които най-малко знаят.


На някои деца направо не можеш да им затвориш устата.

За жените да не говоря. Ако не изприказват по няколко хиляди приказки до няколко десетки хиляди на ден, просто не спират.


Токова празни приказки, особено тези, свързани с обсъждането на трети лица.


Разбирам да обсъждаме действията на трети лица, които управляват обществени фондове - тези лица на практика нямат право да имат лично пространство, защото те самите са поискали да служат на избирателите. Обсъждането на тези лица не е нещо лошо - точно обратното. Аз обаче имах предвид обсъждането на трети лица, от лична гледна точка, не от обществена.


КАКЪВ МИР ЩЕ НАСТАНЕ, АКО ВСИЧКИ МЛЪКНЕМ ПОНЕ ЗА ЕДИН ЧАС!

КАКЪВ МИР ЩЕ НАСТАНЕ, АКО СЕДМИЧНО МЪЛЧИМ ПО ЕДИН ДЕН!
ДА ОСТАВИМ НА МИРА СВОЯТА СЕБИЧНОСТ, СВОЕТО ЕГО И НАДМЕННОСТ ПОНЕ ЗА ЕДИН ДЕН В СЕДМИЦАТА!


ТОВА, ЧЕ ОСТАВЯМЕ ГОЛЯМ ВЪГЛЕРОДЕН ОТПЕЧАТЪК С ДЕЙНОСТТА СИ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА Е ИЗВЕСТНО НА ВСИЧКИ НИ. ЗАМЪРСЯВАМЕ ВЪЗДУХА, РЕКИТЕ, ИЗСИЧАМЕ ГОРИТЕ, ПОДПОМАГАМЕ ЕРОЗИРАНЕТО НА ПОЧВИТЕ...

В СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ ЗАМЪРСЯВАМЕ И ЕФИРА С ПОСТОЯННОТО СИ ПРАЗНОДУМИЕ.