Блогът на ДК :: Ако има проблем в едно общество, той е породен от недостатъчно възпитание и образование.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.07.2015 19:56 - Ако има проблем в едно общество, той е породен от недостатъчно възпитание и образование.

Автор: kolevdobri Категория: Политика

Прочетен: 684 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.07.2015 20:52

Подготвил съм няколко въпроса или предложения:

Нека държавата да ни каже, какво се случва с нашите ученици, които са донесли медали от олимпиади по различни дисциплини. Как са се реализирали в живота тези деца? Постигнали ли са успехи? Ако са взели такива отличия, защо няма нито един българин поне номиниран за Нобелова награда, още повече, че много от децата ни отиват да учат в престижни университети. Какво става и къде се губи връзката. Защото, ако не се отговори на този въпрос, олимпийските медали се обезсмислят и стават нещо като удари във въздуха - много шум за нищо;
Дали тези, които образователната система е оценила с отличие, се справят в живота по-добре от тези, които са оценени с по-ниски оценки? Нека да има такава статистика. Мога само да дам пример от моята практика като управител. Колко пъти съм срещал отличници, които кандидатстват за работа. Те горките толкова са се вживяли в ролата си на такива, че са забравили, че за успеха е много по-важно как общуваш с хората, отколкото колко задачи по математика можеш да решиш за 10 минути. Да, ама нашето образователно министерство хабер си няма понятие от това и залага на фактологията.
Ако искаме да подобрим качеството на образованието и възпитанието, трябва да настояваме, министерството да планира и организира 8 часов учебен ден. Не съм съгласен даскалите да претупат за половин работен ден "матриала" и след това децата ни да са на улицата. За учителите разбирам, те искат в останалата част от деня някой да ги ангажира да учи децата им срещу допълнително заплащане, но какво да правим с останалите деца, които не могат да си позволят такова допълнително заплащане, защото това не са само таксата, която учителите прибират, но това е цяло логистична организация, свързана с пътуване насам натам и ангажименти на трети човек от семейството, който да се грижи за детето или децата, тогава, когато учителите ги изпъдят по обяд от училище;
Нека така да го кажем на образователния министър и на бюрократиет от министерството - програмата, по която учат децата ни, програма спусната "отгоре" от вас, е от тъпа по-тъпа. В училище е скучно и безинтересно. Именно затова децата ни правят простотии. Някои се бият, други пушат навън, трети правят други работи, знаете какви. Училището се е превърнало в една тягостна институция...Учениците трябва да се разделят с плач с училището, а всъщност абитюрентските балове са се превърнали в критерий за пошлост, кич и излишни разходи и радост, заради това, че е приключило средното образование. Децата се радват, че "всичко е свършило" и няма да ходят вече на омразното училище. Вместо училището да е притегателен център за децата, то улицата и различните заведения и купоните по къщите на родителите са притегателен център. Дотам сме стигнали, защото пътят, по който министерството кара да вървят нашите деца не е правилен. Като слушам онзи ден министърът какви ги блещи... И той горкият не знае по кой път върви;
Правилните знания, възпитание и практически опит за справяне със ситуациите в живота - това очаквам от българското училище. Децата ни трябва да са едновременно и доволни и физически изморени от училището, за да нямат сили и време да мислят и правят глупости. Защото в живота "празно няма" както се казва. Ако не му уплътниш добре времето на детето с правилните занимания, то ще намери начин да кривне по лошия път;
За учителите. Сега учителите ни не се развиват. Можете ли да си се представите в следното амплоа - преподавате математика на 5-ти клас. Имате по 4 часа дневно и бърборите едно и също нещо. Като свършат занятията в училище, отивате в къщи и там чакате да дойде детето, чиито родители са заделили едни 20 лева, за да му казвате същите неща, които сте му говорили в часа преди обяд. Ако на това му викате развитие, здраве му кажи. Учителите до 8-ми клас трябва да са полифункционални. Трябва да преподават по целия материал. Така няма да скучаят. Ще знаят повече и няма да са тесногръди. В същото това време, ще имат по-ясна представа с какви глупости се пълнят главите на децата ни и след това недоволстваме, че те били разсеяни, не получавали добри оценки и изобщо гледали да претупат своите ангажименти в училище. То и аз да съм, така щях да разсъждавам. Проблемът е, че учителите не се поставят на мястото на учениците. Ако един учител започне да преподава по 10 предмета, тогава ще му стане ясно, какво е в главата на едно дете и ще внимава много добре колко материал да му "налее" в главата и от какво естество. Учителите трябва да се научат да преподават на децата само и изключително важните неща от предметите и то във време, когато тези деца могат да асимилират тази информация. Да му говориш в 6-ти клас за клетката си е губене на време и енергия. Те не знаят какви вътрешности имат, къде са разположени и как функционират, но в същото това време им преподават за клетката - тоест на най-малката градивна единица на човешкото тяло!

Нагоре