Водя разговори с пенсионери. Както всеки нормален човек. Става дума за хора, които вече са около и надхвърлят 75 годишна възраст. Какво забелязвам?

1. Повтарят едни и същи неща, обикновено свързани с далечното минало, когато са били млади;
2. Слагат знак за равенство между младостта си и социализма, нещо типично за простите хора и тези хора, които са спрели да се развиват. Мозъците им са достатъчно закърнели, че да живеят от спомени;
3. Всички се възмущават от ниските нива на пенсиите, но много малко от тях се замислят за какво харчат парите си, ако ги харчат изобщо.
4. Не могат да направят ясно разграничение между политиките, които предлагат различните партии и обикновено избират да дадат гласа си на база на лични възприятия и чувства спрямо ръководни кадри от тези партии. Чувал съм често приказки от стари хора, такива, които направо са ме карали да зяпна с уста в несвяст, като например: Станишев много хубаво говори и е млад и е ерген!!! Никой не вдява, че става дума за абсолютен лицемер, който не само че не е направил нищо хубаво за страната си, а точно обратното, използвайки начетеността си е докарал страната си до задънена улица. И не само той. Друга приказка, която бях чувал от възрастна жена е: Какъв хубав перчем има Първанов. Заслужава да е президент!

...говори си с младите,които са влюбени в младата ни демокрация и като станат на по 75г. ще слагат равенство м/у нея и младостта си. Сигур с умиление ще си спомнят за нея.