Като изключим онези 10% от българите, които се изтрепваха от работа, защото им идваше "отвътре", ей така, по ДНК структура, другите откровено се скатаваха по време на социализма.

Гледах икономиката на социализма, ясно показана в работата на един текстилен завод в провинцията. Имаше едни работни жени, които тичаха от стан на стан в цеховете за тъкане. След като се изтъчеше "платното", то отиваше в следващи стадии на обработка, където машините вършеха своята работа и накрая същото това "платно" отиваше в апретурата, където се боядисваше и получаваше окончателния си вид.

Организацията беше направена така, че накрая "стоката" да излиза хем евтина, хем и хубава. Още помня английските етикети, които се поставяха в края на производствения процес, че платът е английско производство, след което поемаше за различни части на света, но най-впечатляващото е, че и Индия беше сред вносителите. Сега от положението си на човек, който много неща видях, изпитах и прочетох през живота си си спомням онези текстове, които казваха по какъв начин англичаните са убили на практика текстилното производство на Индия, използвайки армията и насилието за завладяването на индийския пазар и за заменянето на хубавите и качествените индийски платове с недотам добрите английски сурогати. Значи процесът е продължавал с пълна сила и тогава, когато България беше в плен на социалистическата идея.

Първоначално в нашата страна е имало някакъв ентусиазъм. Някъде този ентусиазъм е бил производителен и бригадирите са нареждали паветата по пътищата доста качествено, а на други места направо са си оставили ръцете /визирам южната страна на прохода Хаимбоаз/. По същата логика, изграждането на заводите на гола поляна е дало някакво самочувствие на работниците, че са нещо в този свят. Само си представете - аграрна България, само за едни 20 години се превръща в индустриална държава! Това не може да бъде отречено. Но също не може да бъде отречено, че за същото това време корейците в южната страна на своя полуостров са постигнали повече успехи в индустриализацията на страната си от нас, българите, уповавайки се на държавния капитализъм, който е смесица от диктатура на централно ниво, традиции от далечното минало и американска икономическа подкрепа. Но да се върнем към България.

Гледайки развитието на моя град, в досоциалистическа България е имало големи тютюневи складове и сушилни, занаятчийско производство и толкова. Първото съществено икономическо деяние на социалистите, което се е случило след преврата през 1944г., е била национализацията на тези складове през 1947г. След преминаването на сталинската ера, започва индустриализацията на страната и в частност на моя град - заводи, заводи, заводи. Нямат изброяване, както се казва. И хиляди и хиляди работещи, които всяка сутрин пъплеха към тези заводи, облечени семпло в работните си тъмносини униформи. Това бяха първите ми спомени от 60-те.

Как се постигнаха тези първоначални успехи? Отговорът е много прост - затвориха границите и издигнаха кльонове, които желаещите да бягат на Запад, трудно преодоляваха. Комунистическата пропаганда работеше с пълна пара и първоначално народът се върза на приказките и заработи. Докато в един момент се разбра, че работата е за лудо. Простичко казано, през 60-те години народът СТРОЕШЕ социализма, а през 70 започна да го КРАДЕ. През 60-те години хората, въпреки насилието, смятаха, че се гради нещо ново, нещо интересно. Десетилетие след това се разбра, че този градеж не е направен в име и в полза на обикновените хора. Как се е построило всичко това? Чрез робски труд, недостатъчно заплатен и чрез заеми от гадния Запад. Хората постепенно разбраха, че работят за лудо, както вече казах. И започнаха да крадат, защото нямаха достатъчно политическа сила, за да искат промяна. Крадяха яко и се правеха, че работят. Моите спомени са от същия текстилен завод, за който вече ви споменах. В кражбите участваха всички - от обикновения работник, до директора. Оправданията бяха тривиални - директорът изнасяше топове плат, за да "уреди" нещо от началството в София. Ставаше дума за някакви резервни части, бои и други неща, свързани с производствения и търговския процес. Всички, които са живели в това общество знаеха, че НЕ МОЖЕШЕ да се купи нищо свободно. Дали тези стоки стигаха "по предназначение", никой не знаеше. Обикновените хора гледаха това и започнаха и те да крадат. Човекът на портала беше инструктиран от началството, да пусне само онова, което директорът е разпоредил, но духът от бутилката беше вече изпуснат. Намесиха се и местните фактори - секретар на партията и други началници, които искаха да имат по такъв начин влияние в обикновения живот, защото всичко се уреждаше с връзки. Като имаш топ с плат, можеш да го замениш срещу телевизор, хладилник, печка и т.н. Ставаш влиятелен и от теб нещо започва да зависи.