Защо ни е бюрокрацията, когато си имаме Бойко Борисов - истината от последна инстанция. Кралят - слънце. Човекът, от когото зависи всичко в България. Човекът, от когото зависят всички в България. Докъде я докарахме, народе прост! Вместо ние да сме "Той", сме предоставили правата на "Той", да бъде "Той". Надупили сме се, образно казано. Не стига друго, ами си и плащаме, след като "Той" ни изчука. Че и сълза в знак на умиление проронваме. За бащицата.


Той разрешава или забранява чужди самолети да прелитат над родното небе.

Той обещава на чистачките на летището, че няма им "вземе" работата, без преди това да ги пита, кой е ходатайствал те да започнат работа там и колко заплата вземат. Човекът обещава на всички и понякога спазва обещанията си. Понякога.

Той се справя с миньорите и говори с олигарсите и ги поставя на място. Дори щеше да отиде на границата, за да вдигне блокадата на гръцките трактори, но вероятно е получил сигнал, че още е рано, за да се появи. Не са назрели политически, икономически и социални предпоставки, за да отиде там и да накара фермерите да освободят границата. Нека първо да отиде Московски, да се изпоти и да НЕ СВЪРШИ РАБОТАТА. След това ще отиде "Той" и ще свърши работата и ще каже на Московски следното - Видя ли бе, маук, ходи там и нищо не свърши. Аз отидох и работата стана.


Десетки и десетки бюрократични институции, министерства, агенции, сметна палата, държавен и финансов контрол и какви ли не служби и службици, Комисия за защита на конкуренцията и т.н. се занимават с това да обявяват търгове, да оценяват кандидати и да осъществяват проекти. Те работят съгласно българските закони, разбира се.

Но има един, който стои над тези закони. И това е "Той". Той може да "спре" или да "пусне" някой проект, ей така, със щракване на пръсти, защото така е решил сутринта, след като се е събудил.

Нямаме нужда от цялата тази бюрокрация. Достатъчността на "Той" ни стига. За всяко нещо ще го питаме него. Той знае всичко. Ще му поставяме въпроси, а той ще отговаря с "Да" или "Не" и това ще е истината от последната инстанция.


Притеснителното в случая е, че тази практика е заразна. Преди години се бях удивил на отговор на общински съветник в Пловдив, когато го питали за мнение по някакъв въпрос, който бил обсъждат от Общинския съвет в града. Та същият този подлизурко - съветник, е отговорил "Кот кажи Гочиту". Визира се биг босът на Пловдив, червеният милионер Георги Гергов. Това "Кот кажи Гочиту" изразява цялата ни народна психология на жалко и избрано от всички нас съществуване на подобие на хора, а не на хора. Това е България. Вместо да питаме "Кой", поне знаем кой е "Той". "Той" е по-важен от "Кой", защото ако има "Кой", то този "Кой" е създаден от "Той".