Претенции големи, покритие - малко. Достатъчността на парчето хляб е в основата на дебилността. Бедност, породена от политическа дебилност. Това сме ние като народ. Жалкото обаче е, че не правим и минимални усилия да променим себе си и обществото. Чакаме на "вожда". А на "вожда" му е през оная работа за нас.




Вчера имах такава случка. Пътувам към офиса и реших пътьом да се отбия, за да видя какво става с "мястото". Имам един парцел, половината обрасъл с малини и къпини - целият трънат на местността се е събрал там, а другата половина от саморасли дървета - джанки, диви ябълки и тем подобни. Та спирам аз пред парцела и какво да видя - някой откраднал оградата. Цялото лице на пърцела към пътя беше заградено с телена ограда и метални колове. Сега няма нищо. На първо време си зададох въпроса, как са успели, защото цялата ограда беше обрасла с тези трънаци, за които говорех по-горе. Бая усилия са положили за 27 метра мрежа. Как пък са успели да отмъкнат и коловете. 

Аз започнах философски да разсъждавам - какво се е случило. Отмъкнали са ограда и колове - да кажем, не е голяма загуба. Оградата беше стара повече от 20 години. На кой ли му е трябвало точно тази стара мрежа?
Вътре в парцела има един фургон, отдавна изнил във времето. Имах някакви вещи там, ама след толкова години тарашене, не знам дали е останало нещо. Не съм влизал в него поне десетина и повече години. Трудно се влиза през тези тръни. Трябва да си наистина крадец и да имаш сериозен мотив, за да направиш такова нещо.

Но си казах - я да попитам за всеки случай комшията, да видим дали нещо е видял. Ей така, за експеримент. Та опитвам се да намеря неговия номер на телефона, но от толкова "миграции" на база данни през последните няколко години, явно номерът не се е запазил в "бука". По едно време се показва сестра му на прозореца на къщата. Питам я за телефона на комшията, а тя ми казва, че преди няколко дни си е сменил телефонния номер и не знае. След това я питам, да не би случайно да е видяла, кога са "демонтирали" оградата, а тя казва, че не е видяла. Ясно - пак никой не е видял и никой нищо не знае. Питах хора от околните къщи, разпитах работници, които работеха наблизо на строеж - никой нищо не знае и не е видял.

След това отидох при кварталния полицай. Първо да го видя и второ, на път ми е. Поговорих с него. Той ми каза, че трябва да подам жалба. Тази жалба щяла да стигне до прокурора. Той щял да направи действия срещу "неизвестен извършител". Между другото ми каза, че на принципа едно към гьотьоре щели да пишат, че мрежата е на стойност под една минимална заплата и това било основание да кажат, че няма да продължат разследването. Извършителят ще продължава да е неизвестен.

Още след като започна да ми разправя всичко това, стана ми ясно, че пак ще има упражнения от типа "удар във въздуха". Демек нищо. Продължихме разговора за службата. Той знае че в свободното си време съм блогър и ми започна да ми разправя някои неща от системата. Неща, които съм слушал от други квартални  - няма оправия. Това е обобщението.


Тук обаче искам друго да отбележа - попитах го, дали населението сътрудничи на МВР в такива случаи. ТОЙ САМО МЕ ПОГЛЕДНА И МИ КАЗА НЕЩО ОТ РОДА НА - КОГАТО В ЕДНА ДЪРЖАВА УБИВАТ СВИДЕТЕЛИ ПО ВАЖНИ ДЕЛА, КАК ИСКАШ НЯКОЙ ДА СВИДЕТЕЛТВА СРЕЩУ ДРУГ, КАТО ВИЖДА, ЧЕ ДЪРЖАВАТА НЯМА ДА ГО ЗАЩИТИ СРЕЩУ ЕВЕНТУАЛНО ОТМЪЩЕНИЕ ОТ СТРАНА НА БАНДИТА.


И така нашият народ си е изработил тъпата максима, че си мълчи даже и тогава, когато гори къщата на съседа. Защото наистина вярва, че може да му се размине, че той не е в кюпа и не е замесен. Удобна политика. Не знам дали това не е чудесната манипулация от страна на всички български правителства в продължение на столетие или просто българинът се поддава на такива внушения. Няма значение. В случая си мисля, дали и аз да не се направя на утрепан, ако утре или вдруги ден имотът на съседа пострада от нещо или от някой. Със сигурност моята къща няма да изгори, защото просто нямам къща. Така е по-сигурно и удобно. Най-много да пострадат трънаците. "Баш ми е гайле", както казват оттатък западната ни граница. Със сигурност се заканвам, ама нищо такова няма да направя, защото съм по-добър от онези, които казват, че от тях нищо не зависи. От мен зависи, аз съм чул, аз съм видял, аз знам и мога и имам покритие. Затова няма да си мълча. Защото не искам да живея в мълчалива и невиждаща страна, защото не мога да се примиря, че съм част от този народ, който за жалост показва предимно лошите си страни, когато трябва да поеме няаква отговорност.