Така лъсва политическата ситуация в Европа в целият си блясък.


Какво сме ние, народите на Европа? Ние сме онези, които трябва да работят за онези, които са на върха. Дали това са политици, олигарси, монополисти и т.н., народите на Европа не са свободни и това става ясно на всички, особено на фона на мигрантската криза, която е обхванала континента през последните 2 години.


ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИЦИ КАТО ЦЯЛОСТ, ОСОБЕНО "ГОЛЕМИТЕ" КАТО МЕРКЕЛ И ОЛАНД, ИСКАТ НОВА СВЕЖА КРЪВ, ЗА ДА ОБНОВЯТ РАЗГЛЕЗЕНОТО СИ НАСЕЛЕНИЕ - НАСЕЛЕНИЕ, СВИКНАЛО ДА ПОЛУЧАВА МНОГО И ИЗТАРИКАТИЛО СЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ. 

Като дойдат емигрантите, ще има домашни прислужници и обикновени работници, които да заемат мястото на разглезените германци, французи, белгийци и т.н. Тези хора са толкова отпуснати, че даже и деца ги мързи да правят. Това е Европа. Политиците виждат, че робите намаляват и пускат емигрантите, че да се раздвижи нещо в заспала Европа.

Ако политиците наистина искаха толкова много емигранти да влязат в Европа и вярват, че участват в една хуманна идея, щяха да вземат по едно емигрантско семейство за отглеждане - да ги пуснат в къщите си и да ги издържат, докато си намерят работа. Това обаче никъде не се случва, което показва истинската същност на властта - огромно лицемерие. Един финландски политик се опита да направи такова нещо - да приеме бежанци при себе си, но всичко се размина с добър край за него - намери си оправдание, да не спази обещанието си.


Роби сме и това е. Нито избираме лидерите си, нито ги сваляме, когато не ни харесват. Но започнахме много да "знаем", както се казва и какво последва - спретнаха ни емигрантски поток. Отклониха вниманието ни от факта, че робите сме ние.