Ходих да видя седалищата на някои от тях. Много благородно нали. Едни лъскави сгради, струващи стотици милиони долари. Едни скъпи коли, спрени пред тях. Оттам излизат едни добре облечени, охранени, лъскави дами и господа, със скъпи дрехи и с вид на хора, които яко плащат за външния си вид. Някои от тях си потичваха в съседните на тези институции, паркове и градинки.

Видях в какви жилища живеят, а след публикации в пресата, разбрах, че шефовете им вземат заплати, все едно че са премиери или президенти на Германия, Великобритания или САЩ. И каква работа вършат? Едните защитавали децата, а другите - историческите паметници.


Нито децата са станали по-защитени от това, че има УНИЦЕФ, нито паметниците, от това, че има ЮНЕСКО.


Като видях сградата на УНИЦЕФ в Женева реших, че няма да им дам нито една стотинка дарение. Просто така, дойде ми отвътре. И моля ви, не ме съдете. По добре помогнете на едно случайно дете, отколкото да давате пари на тези чиновници, които получаат по 10 хиляди франка заплати на месец и то не на високо ниво.


В крайна сметка на децата ли ще даваме пари или на чиновниците? Аман от бюрокрация! Тя е толкова нагла, че се е намърдала навсякъде, дори и там, където си мислим, че каузата е благородна.