Сега размишлявам по темата.

 
Мога да защитя и двете тези. Едната е тази на популистките партии като БСП и Атака, особено последната, а другата е на всички работодателски организации.


Популистите казват - държавата да определя все по-високи нива на минимална работна заплата, за да се преодолеят крайните ефекти на бедността и неравенството. Ако си спомняте, навремето Русо и написал, че неравенството е най-лошото нещо на света и от него идват всички беди. А собствеността пораждала неравенството. Жалкото е, че Маркс след това не го е цитирал, може би защото му е взел думата от устата, както се казва.

Работодателите казват, че постоянното увеличаване на минималната работна заплата довежда до това, че част от българската индустрия и услуги стават неконкурентноспособни. И имат известно право. Ако например се приеме тезата на г-н Сидеров, минималната работна заплата да стане 1000 лева, това моментално ще затвори не само онези производства, които съществуват, заради ниската цена на труда в България, а това са шивашките предприятия и услуги като туризма, където такива заплати като цяло за обслужващия персонал, който е най-голям, са просто немислими и би оскъпило много крайния продукт. 

Ако МРЗ в България стане 500 евро, как българската продукция ще се конкурира с продукцията на една фабрика от Бангладеш или Китай, където заплатите не превишават 150 долара на месец. Гледай едно предаване за трансформацията, която е преживяла Ямайка за последните 20 години и там се споменаваше, че шивашки фабрики са затворили, защото собствениците прехвърлили производството в Малайзия, където плащали средно по 50 долара по-малко на работник, отколкото в Ямайка.


Така, ако това пожелание на Сидеров се осъществи мигновено, това означава, на улицата да излязат стотици хиляди безработни и да фалират десетки хиляди фирми, които разчитат на продукт, произвеждат от нискоквалифициран труд.


Има производства и услуги, за които това определение не са много важни. Като изключим чистачките и още няколко служители на административно ниски нива, повечето от служителите в ИТ сектора например, получават възнаграждения, често пъти с пъти над това, което изисква Сидеров като минимално. Но тези предприятия не са мнозинство в българската практика.


От друга страна, вижте какво правят Швейцарците. Те и сега имат най-висока минимална работна заплата в света, което автоматично предполага, че там няма шивашка индустрия или нещо, което изисква ниско платен труд. Това принуждава бизнеса да се занимава с нещо, което носи висока принадена стойност. Всичко там е скъпо, включително и тези отрасли като туризмът, който е твърде евтин в България. Дори и не могат в много отношения да предложат такъв продукт, какъвто има в България, но въпреки това продължава да е скъпо. Ако искаш ползвай техните услуги, ако не искаш - прав ти път. Това могат да го кажат швейцарците, които са накарали света да им плаща скъпите продукти. Една кифла там е 10 лева, но никой не протестира. Като няма шивачки има предприятия за часовници, сложна електроника и софтуер, банкови и финансови услуги, химическа индустрия и т.н. и т.н. Те са преминали прага на бедния бизнес, където се намираме ние сега.


Не съм сигурен дали мина референдумът в Швейцария, на който беше зададен въпроса, дали да се въведе базисен минимален доход от 2200 франка на всеки, независимо от това дали иска да работи или не, дали е осигурен или не. Ако си швейцарец и искаш "да си клатиш" краката и да не работиш, веднага ти дават 2200 франка. С тази уговорка, че с тези пари едва ще си платиш квартирата в който и да е град на страната. Трябва да отидеш на село и да се храниш с храната на кравите или да емигрираш в някоя друга държава и там да си харчиш парите спокойно. Настроенито на швейцарците беше негативно към този референдум и вероятността да "мине" беше оценена като малка.


Този пример го давам, да да покажа, че и швейцарците си имат граници на "социалността". Защото там направо си е комунизъм, в някои отношения. 


Ако изучим, образоваме и възпитаме добре младите, които идват след нас, ако правителството си върши работа и осигури справедлива пазарна среда и свобода за развитието на възможностите на всеки един гражданин на тази страна, няма как да не се стигне до значително увеличаване на ПРОИЗВОДИТЕЛНАТА СИЛА НА ОБЩЕСТВОТО, А ТОВА ЩЕ ДОВЕДЕ И ДО ЗНАЧИТЕЛНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ДОХОДИТЕ.  Нация, която произвежда машини, съоръжения, софтуерни решения и изобщо стоки и услуги с висока принадена стойност, е икономически по-състоятелна от нация, която произвежда дрехи ширпотреба и обслужва пияни бедни западни туристи, които идват да се налочат с алкохол по нашето крайбрежие.


Виждате ли колко простичко звучи и вместо сега да спорим колко да бъде минималната работна заплата и да разчитаме на гласовете на париите, нека да направим онова, за което стана дума в тази статия. Ще са необходими едно 10-20 години, но след това икономиката ни ще бъде турбо, както се казва на уличен жаргон.