Ако си сгрешил и първите и вторите ще намерят своя път в живота. Само знай, че твоята роля в живота не е да бъдеш обикновен портиер.

Как ще разбереш кой заслужава и кой не заслужава? Комунистите се опитаха да направят такова общество преди години и се получи жалка пародия на общност, в която единствения крепителен елемент беше чувството, че всички сме бедни и нещастни. В това се формираше нашето щастие тогава. Какви бяха точните критерии, за това, кой какво заслужава, така и не успях да разбера. Само знаех, че партийните секретари заслужаваха повече от обикновените хора. Но тук забележката не беше чак толкова болезнена, защото в голямата си част те бяха сравнително обикновени хора, които имаха предимства пред нас, когато трябваше да се снабдят с жилище за себе си и за поколението си, да си купят телевизор и хладилник, без да се редят на опашки или да си купят кола, без да чакат 10 години като нас, обикновените хора. Нямаше свръхбогатство като сега. Нямаше и свръхбедни. Социалистическото правителство подкрепяше бедните до степен, че да имат какво да ядат и пият и къде да живеят. Работиш, не работиш - минимумът ти е осигурен. Алчността беше в някаква степен контролирана от партийния апарат. Бяхме сигурни за обяда и вечерята си, но това не ни направи доволни и щастливи.

Сега сме повече разделени. Бедните нямат вече такива привилегии като преди. Сега им дават парични помощи, защото са бедни, докато преди ги назначаваха на работа. Къде работят, къде се мотат, но все пак получаваха възможност да покажат своята некомпетентност и незаинтересованост на работното място, заради социалните политики, провеждани от партията.

Но както всички след това разбрахме, нито партийните секретари можеха да измислят хубави неща, от които обществото имаше нужда, като коли, домашна техника, жилища, дрехи, обувки и т.н., нито на бедните и некадърниците им пукаше за прогреса. Те си искаха своето и го получаваха. Патернализма беше в действие и икономиката в един момент се срина. Баламите, върху които се крепеше икономиката, престанаха да са балами и поискаха честна размяна за труда си. Всички, които имаха пари, поискаха в замяна онова, което им беше отнето от партийните секретари - свободно да заменят продукта на своя труд с друг продукт, опосредствани от парите.


Това беше икономика на връзките, а не икономика на парите. Много хора се нахвърлят върху идеята да се фаворизират парите. Но тези, които изкарват честно парите си и висят до късно по офисите на фирмите, заводите или търговските складове, те трябва да получат отплата за това свое усилие в условията на една свободна размяна на благата.

Но тук идват куп политици, които казват как да се извършва тази размяна, поучавайки икономически активните лица, кое е правилно и кое не. Те се опитват и успяват да присвоят немалка часто от доходите на активните лица и ги разпределят според своите представи за справедливост, без да се интересуват от мнението на тези, от които са откраднали съвсем законно тези пари.

По време на колективистичното общество, управлявано от диктатор с негови пълномощници по места, "отварянето" на врати беше допускането първо до системата на Партията хранилка и след това даване на възможност за партийно "строителство". Тогава докопването до някакъв дефицитен продукт, като банани или тухли четворки или кока кола, не се разбираше като отваряне на врати. Това беше "вършене на работа". Осноният термин тогава беше "вършене на работа", под който термин се разбираше уреждане на нещо, като се започне от най-елементарната стока, която я няма свободно в магазина, до уреждане на дипломи за образование, лека служба в армията, работа в полицията, войската или службите, административно повишение по партийна линия и т.н. Така например, ако имате познат магазинер, но той не ви осигури банани за нова година, обикновено се казваше - "Той не върши работа". Това рядко се случваше, но се случваше. Обикновено магазинерът разкешваше този дефицит, защото и той иска да получи нещо, което трудно се намира - например да си купи повече хляб, за да храни прасето на село. Това беше икономиката на връзките, изграден на принципа "Аз на тебе, ти на мене", в което паричната форма на обмяна и парите като стока и продукт на съвременното материално общество бяха изтикани назад, някъде в невидимия спектър на хоризонта. 

Нямаше я свободната писта за състезание, където се виждаше кой какво може. Икономиката се управляваше от хора, които ако ги пуснеш в реалния живот, щяха да бъдат провал, откъдето и да ги погледнеш, но получили власт, те се разпореждаха със стопанството така, както никога не биха го правили, ако то беше тяхно.

Та отварянето на врати тогава беше свързано с допускане до кастата, наречена Партия. След това, в зависимост от интригантските способности на всяка една личност, тя можеше да постигне завидни върхове в изявата на своята некомпетентност, използвайки лозунги в своята работа, а не практически доводи.


В условията на преход към пазарно стопанство, защото все още не сме истинско пазарно стопанство, ролята на парите значително се увеличи. Даже и другарите разбраха, че общност без собственост е като дърво без корен. Изсъхва и престава да дава плодове. Ако все пак връзките продължават да носят преобладаващите икономически облаги в обществото, това е показател, за все още неприключилите процеси по налагане на пазарните принципи в работата на предприятията, които би трябвало да бъдат откъснати от водовъртежа на политическите страсти и разбирания.

Отваряй врати, не отваряй врати. Това е само художествено изобрязяване на онова, в което ние живеем. Икономиката на връзките. Все още живеем в нея или в нейните остатъци. Всеки сам трябва да отваря вратите, през които иска да премине. Честността на правилата обаче изискват, да няма заключени врати в обществото - врати, през които могат да преминават отбрани по незнайни причини и определения, хора.

МИСЛИЛИ ЛИ СТЕ ПО ВЪПРОСА, ЗАЩО МИНИСТЪРЪТ НА ФИНАНСИТЕ Е ПО-ВАЖНА ФИГУРА ОТ ОНЗИ ИНДУСТРИАЛЕЦ ИЛИ ПРЕДПРИЕМАЧ, КОЙТО ОСИГУРЯВА НА МИНИСТЪРА ПАРИТЕ, КОИТО СЪЩИЯТ ТОЗИ МИНИСТЪР ТРЯБВА ДА ПРЕДОСТАВИ КАТО ПОСРЕДНИК НА БЕДНИТЕ ИЛИ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ. ЗАЩО МИНИСТЪРЪТ ДА Е ПО-ВАЖЕН ОТ ПРЕДПРИЕМАЧА?


ЗАЩОТО ЖИВЕЕМ ВСЕ ОЩЕ В ИКОНОМИКАТА НА ВРЪЗКИТЕ, КЪДЕТО ПОЛИТИЧЕСКАТА СИЛА Е ТАЗИ, КОЯТО ПРАВИ ХОРАТА БОГАТИ.

На първо време може да се започне със създаването на електронен регистар на данъкоплатците и получателите на субсидии и помощи. Нали живеем в информационно общество и нали всички претендираме, че искаме всички сделки да се извършват честно и всеки да получава в зависимост от способностите си! Защо да не знаем, кои са важните хора в държавата - тези, които плащат най-много данъци и защо да не знаем онези, които живеят на техен гръб - онези, които не плащат данъци и са постоянно в графата - нуждаещи се. Нали способностите бяха критерият за материално благополучие и реализация, а не нуждите? Какво стана с капитализма, с предприемачеството. Или ни е по-лесно с единия крак да сме в социализма, а в другия в капитализма, като очакваме капитализма да ни произведе благата, а социализмът да ги разпредели! Това е идиотска икономика. Вратите трябва да се отварят от еквивалента на труда, който си получил под форма на някакви записи, гарантирани от правителството или от неговия стоков еквивалент. Нищо друго. Ако бизнесът продължава да съществува благодарение на връзките и политическите протекции, значи не сме отишли много напред в реализацията на пазарната икономика. Просто защото на много от хората им харесва да получават повече, отколкото дават, ако изобщо дават нещо.


Следва текст.