Колкото и неблагоразумни да изглеждат едни частни разходи, те все пак са частни разходи. Частните разходи никога не са довеждали една страна до революция, за разлика от държавните разходи.

Колкото и благоразумни да изглеждат едни държавни разходи, те все пак са държавни разходи.

Знаете ли защо в Швейцария никога не е имало революции и никога няма да има такива? Защото там няма дворци като Лувъра, Версай или Царско село, като в същото време на тяхното строителство, народът е изнемогвал. Така стават революциите. Затова казвам, че държавните разходи могат да доведат до революция.

Как стоят нещата с частните разходи?

Когато частните разходи са обусловени преди това от приходи от частни лица, проблемът може да бъде само в това, че няма проблем.

Когато частните разходи са обусловени преди това от приходи от държавата или благодарение на държавата, проблемът е в това, че вече има няколко проблема. Икономически, защото се деформират икономически закони, основани на природната същност на интересите. Психологически, че е възможно слабият лъв да го признаят за силен, зебрата има всички шансове да се справи с лъвицата, хиената ще часа мравките да се нахранят и че не всичко е природно определено, а е въпрос на възприятието на ума, макар и болен. Социален, че чувството за справедливост се подменя с чувство за несправедливост и огънят на страстта гасне като огнище от буен порой.

Няма значение от какво са обусловени държавните разходи. Те винаги ще си останат държавни разходи. Те винаги ще си останат разходи, удовлетворяващи тези, които не произвеждат, тези което не могат да произвеждат и тези, които не искат да произвеждат.

Държавните разходи са най-краткият път за разложението на нравите. Страна, осеяна с публични домове има много по-малки шансове да се провали, пред държава, затънала в дългове.

Публичните домове удовлетворяват природни необходимости, за разлика от държавните разходи, които не удовлетворяват потребността от наличието на честна размяна. В публичните домове отиваш, плащаш и чукаш или отиваш, чукаш и плащаш - както ви харесва. При държавните разходи сделка няма - там те чукат, крадат и пак те чукат за награда. Особено, ако си от онези балами, които повече са дали, отколкото са получили. Ако е обратно, това си е чиста далавера. Това е като да прецакаш застрахователя - може и да се получи, но за кратко време и веднъж.

Държавните разходи могат да изглеждат благоразумни само в очите на тези, които ще получат част от тях. Моралът там взема цинична форма. Задейства се мотото на крадеца, дори по-скоро на префинения крадец - като ти дават, вземай, като те гонят - бягай. Остатъците в съзнанието ни казват, че да крадеш от общото не е грях. Държавното е общото. Така че, кради, колкото можеш. Там няма стопанин. Там благоразумието е параван за оправдание на нечестната сделка, ако на това може да се каже, че е сделка.Някой те призовава да се жертваш в името на общото благо и в същото това време те заплашва, ако не се отзовеш на поканата доброволно. Колко справедливо - платете си откупа, ако искате да продължавате да живеете все така. Но ние вече не искаме да живеем така. Поне ние, тези, които са направили онова нещо, на което му викаме, че е стока или услуга и което нещо стои в основата на цялата икономика. В една природна среда, ние трябва да имаме свободата да разменяме нашите стоки и услуги с когото си поискаме и на каквато си искаме цена. Има се предвид, цена, която се определя свободно от субектите на сделката - продавач и купувач. Би трябвало спечеленото от двете страни да не привлича не само вниманието на околните, които не са участвали в сделката, но и тези страни да имат право да правят каквото си поискат с резултатите от тази сделка. Тяхна си работа. Ако искат те могат да хвърлят на улицата, образно казано, резултатите от тази сделка и никой няма право да ги укорява за постъпките им. Затова казвам, че такива постъпки не могат да доведат до съществени проблеми в страната, още повече, че е нелогично онези, които са страдали за тази сделка, да са толкова глупави, че да си хвърлят парите на вятъра. Това могат да го направят само тези, които не са страдали за парите, които са изкарали. В една природна икономика, такива са незначителна част от бизнес елита и не оказват влияние на крайните ефекти, но когато се намеси държавата, всякакво благоразумие трябва да бъде отписано като нормална реакция. Кражбите на века, столетието, хилядолетието и т.н., не са физическите обири на банки, пощенски станции, различни превозни средства за транспортиране на пари и т.н., а онова присвояване на частен ресурс от организираните и мафиотизирани държавни структури, в сделка под дулото на пистолета. Чакай след това благоразумие в изразходването на средствата. Нищо, взето с насилие, не може да бъде похарчено благоразумно.