https://www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/proekti-na-normativni-aktove/


Интересно четиво. Дори гледам и във форумите има доста активна дискусия по тази тема. Участват много хора и всеки си има мнение по въпроса, което не е лошо. Спомних си за едно произведение на Жан Жак Русо, "Емил", където великият женевец изказва своите мисли, по отношение на отглеждането и възпитанието на децата. Моите разбирания за автора леко се промениха, след като прочетох неговите "Изповеди" и то много след като уж бях чел всичко от него. Ето че нещо важно бях пропуснал. Та там той споменава на няколко пъти за своите икономически затруднения, когато му се ражда първото дете и той го дава на сиропиталище за отглеждане и подписва декларация, че не желае тази информация да се разкрива и че няма да търси никакви компенсации след години, затова, че е родител на това дете. След това се повтаря "процедурата" и при следващите деца на Русо, които той дава на осиновяване. Излиза така, че авторът на книга за отглеждане и възпитание на деца, на практика не е гледал и възпитавал дори собствените си деца. Тази информация не я казвам, за да упрекна Русо за неговите постъпки в тази област на живота му, а само като факти, че акъл може всеки да дава за неща, с които никога не се е сблъсквал в живота.


Ако пиша на няколко теми в нета, то е затова, защото съм изстрадал почти всички от тях. Ако пиша за здравеопазване, пиша, защото няколко пъти съм бил на границата между живота и смъртта и защото прескачайки "трапа", в главата на човека с будно съзнание, възникват много въпроси, на които иска да получи отговор. И ако започне наистина да търси отговор, той рано или късно получава знание, във връзка с търсенето на тези отговори.

Ако пиша на тема образование, пиша заради годините изкарани в университета и след това като преподавател, гледайки в очите и "куцо и кьораво и сакато", което искаше да получи признание от обществеността, под формата на някаква диплома от някакво учебно заведение. Знанията в главите на повечето студенти не бяха най-важното нещо в живота. Идваха да си поживеят, да ебнат или да бъдат ебнати, както се казва, да пият или да правят други простотии и накрая да си оправдаят присъствието в университета с получаване на така желаната от техните родители, диплома. След това продължих да се интересувам на тази тема, още повече, че съпругата ми беше дълги години начална учителка, а началното образование е един от важните постаменти както на възпитанието, така и на образованието на всеки един човек.

Ако пиша на тема икономика, то е заради почти 30-годишното ми участие в различни институции - държавни и частни и накрая, годините, в които съм бил управител на различни частни фирми. Горд съм с това, че моят подпис стои на оценъчни доклади на най-повечето български банкови институции. Горд съм с това, че участвах с екип от още двама колеги, с които  извадихме от калта една на практика фалирала банкова институция и я направихме най-добрата банка в страната, където работех. Горд съм с това, че влязох в ИТ бизнеса, за който имах повече смътна представа, отколкото професионална подготовка и зад гърба ми останаха подписани от мен самият, прекрасни баланси за последните 7 години.

Ако пиша на тема за отглеждане на деца, това е защото аз съм отглеждал деца - живи и здрави да са, вече пълнолетни граждани, изправени пред избора да правят собствени семейства. Ако не си ставал по няколко пъти на вечер, когато детето ти плаче, ако не си почиствал насрани задници години наред, ако не си треперил за неговото здраве, когато за пореден път си викал "бърза помощ" в критични ситуации, ако не си запретвал ръкави и не си поправял доколкото е възможно, цялата бъркотия, която оторизирани институции, на които не им пука толкова много за здравето и бъдещето на твоите деца,  са направили като грешки, ако не си приспивал деца, разказвайки им различни приказки или живи истории от живота, ако не си участвал активно във възпитателния и образователния процес на тези деца, ако не си ги научил как да се държат с други хора, ако не си ги научил на трудови, хигиенти и други полезни навици, ако не си спорил с учители, доктори, директори на детски градини и дори с университетски преподаватели, на тема възпитание и образование на децата и грижа за здравето им, не знам дали това е подходящото място за даване на съвети, как да се отглеждат, възпитават и образоват нашите деца. Същото важи и за тези, които са произвели не човек, а мазно лайно, защото има много такива - глезени лигльовци, хилави наркоманчета и дребни тарикатчета и такива, които драскат с ножчета по колите и пръскат със спрей каквото им попадне пред очите. Заради това имам кураж да бъда активен участник в тази дискусия и да споделя своя опит и своите разбирания, защото през всичките тези години направих всичко по силите си, че поне да не произведа боклук, от който после да се срамувам. 


Следваща статия