Постинг
07.04.2017 18:27 -
Главните терористи на съвремието: Саркози, Оланд, Путин, Меркел, Обама, Буш, Блеър...
Дали правенето на добро е оправдание за издършване на зло?
Какво може да се направи в името на доброто?
Европа вече не е същата. Наблюдавам процеса от повече от 25 години. Първият път, когато отидох в така наречения "Запад", беше в далечната 1991г. След това през 1993, 1995 и т.н. и т.н. В самото начало бях много превъзбуден, виждайки как немски деца на по 5-6 годинки, карат някакви моторетки. По онова време нямахме бензи, а камо ли моторетки за децата си. Но истинско впечатление не ми направиха толкова подредените градове и села, колкото мръсотията, оставена на една отбивка, малко преди да вляза във Франкфурт. Това беше шокиращо. На фона на чистите села и градчета по пътя, не можах да повярвам на очите си, да видя мръсотия, която съм виждал например на отбивката с чешмата, по пътя Пловдив - Хасково, на разклона за село Виница. Там е пълно с разхвърлени пластмасови шишета, хартии, остатъци от какво ли не чуждо и наше присъствие. Определено отбивката, която ме смути в Германия, беше оставена така от чуждо присътвие или по-скоро от нашествие.
Втората шокираща картина беше в самия град, на ниво минус 1. Там не забелязах толкова лъскавите магазини, колкото налягалите навсякъде пришълци от Азия и Африка. Не става дума за очакванията ми да видя "чистата нация" в цялата й прелест. Опазил ме господ от такива очаквания, които вкараха Германия и света в такава касапница, няколко десетилетия по-рано. Но това, което тогава видях, беше наистина шамар за мен. Видях разпадането на един свят, към който тогава искрено и ние, българите, мечтаехме да потеглим. Видях различни народи, с различен манталитет, с различни хигиенни навици, с различна религиозна култура, с различия, които бяха толкова големи в моите очи, че не виждах, как тези народи ще могат да живеят заедно, без да се появят проблеми.
Няколко десетилетия след това се започна. Мине не мине някой ден и се съобщава, как някой мангал се е врязал с колата си или с някой камион и е прегазил еди колко си хора. Следват стотици и хиляди пъти отразяване на "събитието" от медиите и всички заживямаме с фалшивото усещане за съпричастност. Палим свещи пред посолствата на пострадалата държава, пишем като ошашавени в интернет и изпращаме своите съболезнования до близките на пострадалите. И какво от това? Тези случаи продължават. Европа няма визия какво да прави с тези хора. Различните култури и многото народи, всеки от които си е башка луд, както се казва е нещо твърде различно от едноезична Америка, която преди 2 столетия е трябвало да засели цял континент и при това заселване чувството за страх от правителството е било най-малкото нещо, което е вълнувало хората. През това време, докато новите американци са избивали индианците, за да им вземат земите, Европа е приживявала последните чумни епидемии, а войните са ставали все по-кървани, все по-големи и все по-разрушителни.
Същата тази Европа сега е като жена с отворени крака, стояща безизразно, след поредното изнасилване. Вече й е все едно, дали и колко пъти още ще я изнасилят. Безхарактерност, проявявана от изнежените и презадоволени европейци, които са забравили природните си инстинкти, обезличени и свръхинтегрирани в един изобилен свят, заради техническото превъзходство над останалия свят. Но това самозабряване трае или ще трае само няколко десетилетия. Вижте падението на Османската империя. Падението е траяло цели три столетия, също и като при Римската империя. Най-описателно обяснение за случващото се дава Димитър Талев, който описва събирането на меджлиса в град Преспа. Там един турчин, преди да си отиде към края на събирането става и казва, че империята загива, защото единият му син има 12 жени и не излиза от харема, а другият му седи в кафенето по цял ден и нищо не прави. Когато господарите се вживеят в неприродна роля, да очакват някой друг да им изкарва парите, когато ръцете се изнежват, а гърбът започва да боли от обездвижване, а не толкова от работа, тогава идва краят на империите. Въпросът е колко столетия ще трае разпадът. Надали обаче ще бъдат 3 столетия, така, както е било с Римската империя и с Османската империя. Казвам, че главните терористи са тези, които са ни управлявали в близкото минало и сега, защото в много голяма степен от тях зависи, дали ще успеят да накарат сънародниците си да работят и да правят деца в достатъчна степен, че да нямат нужда да вкарват други народи и да ги заселват в европейските земи, в качеството им на роби. Защото робите рано или късно вземат нещата в свои ръце и империите се разпадат.
Какво може да се направи в името на доброто?
Европа вече не е същата. Наблюдавам процеса от повече от 25 години. Първият път, когато отидох в така наречения "Запад", беше в далечната 1991г. След това през 1993, 1995 и т.н. и т.н. В самото начало бях много превъзбуден, виждайки как немски деца на по 5-6 годинки, карат някакви моторетки. По онова време нямахме бензи, а камо ли моторетки за децата си. Но истинско впечатление не ми направиха толкова подредените градове и села, колкото мръсотията, оставена на една отбивка, малко преди да вляза във Франкфурт. Това беше шокиращо. На фона на чистите села и градчета по пътя, не можах да повярвам на очите си, да видя мръсотия, която съм виждал например на отбивката с чешмата, по пътя Пловдив - Хасково, на разклона за село Виница. Там е пълно с разхвърлени пластмасови шишета, хартии, остатъци от какво ли не чуждо и наше присъствие. Определено отбивката, която ме смути в Германия, беше оставена така от чуждо присътвие или по-скоро от нашествие.
Втората шокираща картина беше в самия град, на ниво минус 1. Там не забелязах толкова лъскавите магазини, колкото налягалите навсякъде пришълци от Азия и Африка. Не става дума за очакванията ми да видя "чистата нация" в цялата й прелест. Опазил ме господ от такива очаквания, които вкараха Германия и света в такава касапница, няколко десетилетия по-рано. Но това, което тогава видях, беше наистина шамар за мен. Видях разпадането на един свят, към който тогава искрено и ние, българите, мечтаехме да потеглим. Видях различни народи, с различен манталитет, с различни хигиенни навици, с различна религиозна култура, с различия, които бяха толкова големи в моите очи, че не виждах, как тези народи ще могат да живеят заедно, без да се появят проблеми.
Няколко десетилетия след това се започна. Мине не мине някой ден и се съобщава, как някой мангал се е врязал с колата си или с някой камион и е прегазил еди колко си хора. Следват стотици и хиляди пъти отразяване на "събитието" от медиите и всички заживямаме с фалшивото усещане за съпричастност. Палим свещи пред посолствата на пострадалата държава, пишем като ошашавени в интернет и изпращаме своите съболезнования до близките на пострадалите. И какво от това? Тези случаи продължават. Европа няма визия какво да прави с тези хора. Различните култури и многото народи, всеки от които си е башка луд, както се казва е нещо твърде различно от едноезична Америка, която преди 2 столетия е трябвало да засели цял континент и при това заселване чувството за страх от правителството е било най-малкото нещо, което е вълнувало хората. През това време, докато новите американци са избивали индианците, за да им вземат земите, Европа е приживявала последните чумни епидемии, а войните са ставали все по-кървани, все по-големи и все по-разрушителни.
Същата тази Европа сега е като жена с отворени крака, стояща безизразно, след поредното изнасилване. Вече й е все едно, дали и колко пъти още ще я изнасилят. Безхарактерност, проявявана от изнежените и презадоволени европейци, които са забравили природните си инстинкти, обезличени и свръхинтегрирани в един изобилен свят, заради техническото превъзходство над останалия свят. Но това самозабряване трае или ще трае само няколко десетилетия. Вижте падението на Османската империя. Падението е траяло цели три столетия, също и като при Римската империя. Най-описателно обяснение за случващото се дава Димитър Талев, който описва събирането на меджлиса в град Преспа. Там един турчин, преди да си отиде към края на събирането става и казва, че империята загива, защото единият му син има 12 жени и не излиза от харема, а другият му седи в кафенето по цял ден и нищо не прави. Когато господарите се вживеят в неприродна роля, да очакват някой друг да им изкарва парите, когато ръцете се изнежват, а гърбът започва да боли от обездвижване, а не толкова от работа, тогава идва краят на империите. Въпросът е колко столетия ще трае разпадът. Надали обаче ще бъдат 3 столетия, така, както е било с Римската империя и с Османската империя. Казвам, че главните терористи са тези, които са ни управлявали в близкото минало и сега, защото в много голяма степен от тях зависи, дали ще успеят да накарат сънародниците си да работят и да правят деца в достатъчна степен, че да нямат нужда да вкарват други народи и да ги заселват в европейските земи, в качеството им на роби. Защото робите рано или късно вземат нещата в свои ръце и империите се разпадат.
По-чистоплътно е да има избори
Ето тука, какво говорят умните журналист...
Воененият кореспондент Ръсел Бентли от С...
Ето тука, какво говорят умните журналист...
Воененият кореспондент Ръсел Бентли от С...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2398