Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2017 18:27 - Главните терористи на съвремието: Саркози, Оланд, Путин, Меркел, Обама, Буш, Блеър...
Автор: kolevdobri Категория: Политика   
Прочетен: 282 Коментари: 0 Гласове:
0



 Дали правенето на добро е оправдание за издършване на зло?


Какво може да се направи в името на доброто?

Европа вече не е същата. Наблюдавам процеса от повече от 25 години. Първият път, когато отидох в така наречения "Запад", беше в далечната 1991г. След това през 1993, 1995 и т.н. и т.н. В самото начало бях много превъзбуден, виждайки как немски деца на по 5-6 годинки, карат някакви моторетки. По онова време нямахме бензи, а камо ли моторетки за децата си. Но истинско впечатление не ми направиха толкова подредените градове и села, колкото мръсотията, оставена на една отбивка, малко преди да вляза във Франкфурт. Това беше шокиращо. На фона на чистите села и градчета по пътя, не можах да повярвам на очите си, да видя мръсотия, която съм виждал например на отбивката с чешмата, по пътя Пловдив - Хасково, на разклона за село Виница. Там е пълно с разхвърлени пластмасови шишета, хартии, остатъци от какво ли не чуждо и наше присъствие. Определено отбивката, която ме смути в Германия, беше оставена така от чуждо присътвие или по-скоро от нашествие.

Втората шокираща картина беше в самия град, на ниво минус 1. Там не забелязах толкова лъскавите магазини, колкото налягалите навсякъде пришълци от Азия и Африка. Не става дума за очакванията ми да видя "чистата нация" в цялата й прелест. Опазил ме господ от такива очаквания, които вкараха Германия и света в такава касапница, няколко десетилетия по-рано. Но това, което тогава видях, беше наистина шамар за мен. Видях разпадането на един свят, към който тогава искрено и ние, българите, мечтаехме да потеглим. Видях различни народи, с различен манталитет, с различни хигиенни навици, с различна религиозна култура, с различия, които бяха толкова големи в моите очи, че не виждах, как тези народи ще могат да живеят заедно, без да се появят проблеми.


Няколко десетилетия след това се започна. Мине не мине някой ден и се съобщава, как някой мангал се е врязал с колата си или с някой камион и е прегазил еди колко си хора. Следват стотици и хиляди пъти отразяване на "събитието" от медиите и всички заживямаме с фалшивото усещане за съпричастност. Палим свещи пред посолствата на пострадалата държава, пишем като ошашавени в интернет и изпращаме своите съболезнования до близките на пострадалите. И какво от това? Тези случаи продължават. Европа няма визия какво да прави с тези хора. Различните култури и многото народи, всеки от които си е башка луд, както се казва е нещо твърде различно от едноезична Америка, която преди 2 столетия е трябвало да засели цял континент и при това заселване чувството за страх от правителството е било най-малкото нещо, което е вълнувало хората. През това време, докато новите американци са избивали индианците, за да им вземат земите, Европа е приживявала последните чумни епидемии, а войните са ставали все по-кървани, все по-големи и все по-разрушителни.

Същата тази Европа сега е като жена с отворени крака, стояща безизразно, след поредното изнасилване. Вече й е все едно, дали и колко пъти още ще я изнасилят. Безхарактерност, проявявана от изнежените и презадоволени европейци, които са забравили природните си инстинкти, обезличени и свръхинтегрирани в един изобилен свят, заради техническото превъзходство над останалия свят. Но това самозабряване трае или ще трае само няколко десетилетия. Вижте падението на Османската империя. Падението е траяло цели три столетия, също и като при Римската империя. Най-описателно обяснение за случващото се дава Димитър Талев, който описва събирането на меджлиса в град Преспа. Там един турчин, преди да си отиде към края на събирането става и казва, че империята загива, защото единият му син има 12 жени и не излиза от харема, а другият му седи в кафенето по цял ден и нищо не прави. Когато господарите се вживеят в неприродна роля, да очакват някой друг да им изкарва парите, когато ръцете се изнежват, а гърбът започва да боли от обездвижване, а не толкова от работа, тогава идва краят на империите. Въпросът е колко столетия ще трае разпадът. Надали обаче ще бъдат 3 столетия, така, както е било с Римската империя и с Османската империя. Казвам, че главните терористи са тези, които са ни управлявали в близкото минало и сега, защото в много голяма степен от тях зависи, дали ще успеят да накарат  сънародниците си да работят и да правят деца в достатъчна степен, че да нямат нужда да вкарват други народи и да ги заселват в европейските земи, в качеството им на роби. Защото робите рано или късно вземат нещата в свои ръце и империите се разпадат.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3196157
Постинги: 6870
Коментари: 4296
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031