Всички знаят за скандала с онези 51 милиона лева, които били похарчени според прокуратурата, не съвсем законно. Става дума за магистрала "Марица", за пътни участъци, които уж при планирането не били отчетени и се наложило АПИ да ги възложи на трети лица за изпълнение, при не съвсем прозрачни процедури, за които били платени тези пари.

Много пъти съм минавал по магистралата и и на неспециалистите е ясно, че строителството е некачествено. Опитвам се да оценявам като обикновен гражданин, ползвател на това трасе. Абстрахирам се от обстоятелството, че съм участвал в изграждането на пътни съоръжения, макар и само като обикновен работник, по време на студентските ми години. Въпреки младостта ми тогава, виждах да не кажа всички кусури на трасето, което строяхме, въпреки икономическото ми обазование и отсъствието на инженерно такова. Например, направих забележка на главния инженер на пътния участък, че не е добра идея между пластовете асфалт, там, където те се различаваха по вертикално изпълнение, да не се предвиди покачваща част на горния пласт спрямо долния, която да е минимум 1 метър. Той ми каза, да си гледам работата и да не се занимавам с работа, за която не ми се плаща. Аз обаче не оставих работата така и на този участък, където бях, извиках един МАЗ с 4 кубика асфалт и накарах шофьора да го изсипе на границата, където започваше втория пласт асфалт. Взех разпределителната лопата и тези 4 кубика започнах да ги разтилам сам. Включи се и още един работник, така че работата стана по-лесна. След това извикахме валяка и всичко се приключи в рамките на около половин час. След това обаче, всички шофьори, които превозваха дървесина с големите си влекачи, оцениха тази надстройка, която направихме и ме поздравяваха. След това разбрах, че поздравите са не толкова заради "инженерното ми съоръжение", а защото съм се издървил на шефа. Резултатът беше, че когато се разписвах на ведомостта следващия месец, вместо на 1200, се разписах на 800. Шефът беше начислил 4 кубика асфалт за моя сметка. Да ми е обеца на ухото и то не заради технологията, която аз държах да се спазва, а заради неподчинението.

Та всички виждат, че магистрала Марица е некачествено направена. Всички виждат, че надзорът е формален. Всички виждат всичко, което виждат всички. Това е положението. Социализъм. Същата е работата и с плочките пред НДК в София. Поставени са направо върху пръстта, без никакво покритие отдолу. Няма нужда след това да се чудим, че се чупели или защо не могат да се почистват добре, тъй като калта излиза отгоре, пресирана между самите плочки. Така се строеше тогава - ПО МНОГО И НЕКАЧЕСТВЕНО. Трябваше да се доказваме пред капитализма. Резултатът всички го виждаме. Панелки, строени по едно и също време в Женева и София, са в коренно различно състояние. Едните ги санираме с по 1 или 2 милиарда на година бюджетни пари, а другите функционират без необходимост от сериозни ремонти. Влязох в панелка в Женева, която е строена в периода 1969-1970 г. Нямате си на идея какво качество на сглобката и изобщо на строителството са направили швейцарците. А иначе панелките им са и по-големи от нашите. Имаше блокове с няколко стотин апартамента в тях. Вярно е, че самата идея за панелките е грозна и отговаря на социалистическата идея за задоволяване на изгоненото селско население следствие на насилственото коопериране на стопанствата, като времевия хоризонт е очертан в рамките на 30-40 години, но нашите вече са изчерпани, а швейцарските направо не виждам кога ще им дойде краят.


Та мисля си, какво е решението? Какъвто и наздор да назначим, той ще бъде зависим от поръчителите - политическите партии, които управляват и техните мекерета, които са сложени на различни позиции във властта. Този монопол трудно ще се разбие. Днес по БТВ при Хакимян, имаше един инженер, който отговарял за качеството на строителството на магистрала Марица. Та той каза, че ПРОБИТЕ СЕ ВЗЕМАЛИ САМО ОТТАМ, КЪДЕТО СТРОИТЕЛИТЕ БИЛИ СИГУРНИ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ ДОСТАТЪЧНО МАТЕРИАЛ СЪГЛАСНО ИЗИСКВАНИЯТА. КОГАТО ТОЙ ГИ НАКАРАЛ ДА ВЗЕМАТ ПРОБА И ОТ ДРУГО МЯСТО, ТЯ СЕ ОКАЗАЛА СЪМНИТЕЛНА.


Решението според мен е ПРЯК ИЗБОР НА ДИРЕКТОР НА АПИ И НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНИЯ НАЗДОР..  Сядаме на компютрите и го избираме. Определяме им висока заплата и ги оставяме да работят. Ако се констатират нередности, пак сядаме на компютрите и го освобождаваме от длъжност - ВЕДНАГА, БЕЗ ДА ЧАКАМЕ, ЧЕ СЕ НАЧАКАХМЕ ВЕЧЕ. ДА ИДВА ДРУГ. А тези, които сме ги хванали, че не си вършат работата както трябва, както е в случая с магистрала "Марица", ги СЛАГАМЕ В ЧЕРЕН СПИСЪК И ПОВЕЧЕ ДА ЗАБРАВЯТ ЗА ОБЩЕСТВЕНА РАБОТА. Само така може да се премахне този корупционен социалистически модел на работа, който сега съществува.

И друго - електронен търг - пряк електронен търг. Печелиш - работиш. Наддаваш и всеки, който иска, може да влезе в нета и да види как върви търга. Няма уредени, няма пари за партии и партийки. Всичко да е на светло и да е ясно. Така чрез пряката демокрация и откритостта, ще стигнем там, където на нормалните хора ни се иска - в списъка на преуспяващите държави.