Добитък си имаме достатъчно. Даже и предостъчно.


Сутрин рано. Един прекрасен пролетен ден. Слънцето е огряло с лъчите си центъра на София. Паркове, зелено - приказка. Опитвам се да бъде положителен. След тази студена зима и пролет, най-после няколко хубави слънчеви дни. Обаче трябва да внимаваме с рисковете навън. С рисковете, които произтичат от добитъка, с който живеем заедно в центъра на столицата. Дали става дума за хора или животни - важното, че става дума за добитък. За едни 10-тина процента от населението, което създава основната мизерия по улиците.

Излизам от кооперацията, в която живея и се натъквам на първото ми откритие - да внимавам, за да не настъпя някоя "мина", оставена от кучето на добитъка. Добитъкът разбира се се е направил на ударен и не е прибрал фъшкията на кучето. Ама то как да я прибереш, като е рядка - хайванчето нещо ко е напънало и се е стискало цяла нощ и се е изцвъкало точно по средата на тротоара. Рядко разбира се. Хайде, че го почисти. Трябва ти вода. А откъде вода?


Нататък някой непризнат от обществото пубер си е оставил ръцете, напръсквайки със спрей една от малкото сгради в центъра, останали неоризилени от неговото творчество.

Плочките по тротоарите - какво да ви кажа - все едно, че са слагани веднага след деветоюнския преврат през 1934г. и оттогава никой не ги е ремонтирал. Оставам с чувството, че тези хора наоколо, не плащат общински данъци и затова няма пари, общината да им направи тротоара. А плащат, вЕрвайте ми! От собствен опит знам - плащат и то такива, че косите ти да се изправят. И въпреки това, нямат тротоари. Къде са парите? Разбира се, или са откраднати от политици и чиновници или са отишли за други "по-приоритетни" за обществото цели.

НДК  и околностите. Едно от най-хубавите места на столицата. Простор, зеленина, шадравани- радост за очите. Стига да не забелязваш детайлите. А детайлите се изразяват в храчки, изплюти на плочките, остатъци от семки покрай някои от пейките и видими следи от ЛИПСА НА ВЪЗПИТАНИЕ, ДА ПАЗИМ ОНОВА, КОЕТО ИМАМЕ КАТО ОБЩЕСТВО. И прах, колкото си искате. По улиците, по тротоарите, по площадите. Общината минава един път в годината да почисти основните булеварди, но толкова.

Поне имаме паркове. Парковете на София са уникални. Наистина се чудя, как досега не сме ги съсипали. Може би защото в парковете не ходят лумпените и слава богу.. Има някои неща в градоустройството на парковете, което малко ме натъжава. Например, пропуснали сме възможността, да свържем Витоша с парковата зона на столицата, като Южният парк се продължи до Ботаническата градина. Същото важи и за Ловния парк, след който в посока на Витоша е толкова безразборно застроено, без добра планировка и осигуряване на необходимата инфраструктура, че само можем да констатираме това.


Да завършим оптимистично: Хората преобладават в София. Наистина, без съмнение. Добитъкът обаче мърсува навсякъде. Колкото и малко да е добитъкът, ако го оставим да мърсува наоколо, няма да можем да се насладим на това, което предците и ние сме направили. Че сме бедни - няма спор, но това не ни оправдава да мърсуваме или да оставим безнаказано онези 10% от населението да мърсува.

Сега гледам една от служебните си коли. Помляна е от добитъка. Стояла е на улицата и някой добитък е решил, че е в реда на нещата, да я блъсне и ощети. Това е положението. Малко е добитъкът, но не можем да го контролираме и всички ние трябва да му търпим лайната.